Историята на японската живопис започва с въвеждането на будизма през VI в. Храмове и манастири са изрисувани от китайски и корейски художници с изображения предимно на Буда и Бодхисатви.
Будизъм
Смята се, че Буда, индийският основател на тази религия, е живял около 500 г.пр.Хр. Между II и V в. будизмът се разпространява из цяла Централна Азия и Китай. Докато все още е жив Буда основава монашески орден и се сдобива със значителен брой миряни, които следват неговите учения. Тези учения са привидно прости, но изискват много усилия и дълбока отдаденост от онези, които са решили да ги следват; защото в крайна сметка нищо не е важно, ако не бъде осъществено на практика. Едно от основните правила гласи, че вярата в съществуването на каквато и да било индивидуалност е недействителна, обструктивна и е в основата на всички страдания и болки по света. Това важи и за всякакви чисто интелектуални спекулации.
Вътрешното виждане е в центъра на вниманието. В будизма приетият начин за достигане до духовно познание е почитането на трансценденталния идеал.
Учението за трите тела на Буда е важно и от художествена гледна точка. По време на земния си живот Буда е притежавал човешко тяло с всичките му несъвършенства (нирманакая). Истинската природа на Буда, в неговото съвършено просветление обаче, е неописуемият абсолют, идентичен със самия космос (дхармакая – “тялото на учението”). Между двете се намира символично златно тяло с множество качества. Това тяло е трансцендентно и е изобразявано със златни ореоли и лъчи, излъчващи се от техните центрове (самбхогакая – “тялото на радостта”).
Проповядващият Буда често може да бъде видян със своите последователи, които понякога са с кръстосани крака. Те се наричат бодхисатви и според вярващите са по-достъпни за човешки молитви, отколкото Буда, който седи на трона си, далеч от хората.
Бодхисатва е пробуден, чиято цел е не само да осъзнае просветлението и да постигне нирвана, но и да помогне на всички същества да се освободят от безкрайния кръг на преражданията.
Бодхисатва Майтрея се възприема като Буда на бъдещето, като учител на следващия световен период. Името му произлиза от санскритската дума маитри, която означава универсална любов, доброта, радост и приятелство.
Съществува разграничение между земните и неземните бодхисатви. Първите са хора, изпълнени с доброта и състрадание, които живеят живота на този свят и работят за благоденствието на всички съзнателни същества (хора и животни). Неземните бодхисатви са трансцендентални същества, които също подкрепят всеки и му помагат по пътя към освобождението.
Целта на изкуството
Япония се превръща в център на религиозната живопис. През IX век императорът създава ателие за художници. XI в. може да се разглежда като златното столетие на японската живопис по много причини. Освен религиозното, започва да процъфтява и светското изкуство, например от XII в. датират първите портрети на известни личности.
На различните форми на изкуството се гледа като на полезно средство за отправяне на послание, надхвърлящо формата. Затова е важно целият природен свят да се възприема като оживен от Ками, от духове или богове.
Ками са във всички неща – в планините, дърветата, камъните, водопадите и т.н. Характерната за Япония любов към природата е непосредствен резултат от тази представа за оживен от духове пейзаж. Този възглед е свързан с другата японска религиозна традиция – шинтоизма.
Целта на будистките картини е да засилят благоговението у вярващите чрез провокиране на чувства на радост и въздигане – смята се, че ако заобичате една физическа картина, тя може да се превърне във вашата вътрешна мярка. Трябва също да вземем предвид, че хората от онези времена не са можели да четат и пишат. Така, освен проповедите в храмовете, единственият друг мост към едно по-дълбоко разбиране остават визуалните обекти. Особено внимание привлича лотосовият трон на Буда, в чиито изображения валят цветя от загадъчната дълбочина на пространството.
Картините трябва да концентрират духа на вярващите върху божествения път. Някои ритуали съответстват на определени фигури. Цветовете, както и броят на ръцете и главите обозначават духовни и душевни качества.
Освен чрез образи, към вярващия се подхожда с ритуални мантри. Целта им е също и призоваване на божествени сили.
Друг вид иконография на будизма е картинният разказ. Става дума за морално уплътняване на будисткото учение. Един от тези разкази е за саможертвата на бъдещия Буда, където той скача от скала, за да послужи за храна за гладна тигрица и нейните малки.
Китайско-японският начин на рисуване, от една страна, се стреми към ясно изображение, т.е. чисти и последователни контури, които ограничават формите. В същото време непрекъснатите линии на японските художници се основават на духовна концентрация и овладяване на последователността на движението. Иконите с изчистен стил целят прецизност и повторение на линията.
Цветовете се използват, като се взема предвид емоцията, която носят. Цветовата композиция в напълно завършена картина достига далеч отвъд всякаква езикова символика. Тя свързва всички стилови елементи и има за задача да покаже на зрителя красотата на божественото.
Източник:
Frühbuddhistische Malerei aus Japan (ранна будистка живопис от Япония), Unesco pocket books of art, Munich 1963
