В един и същи ден в школата на Великия учител постъпили двама нови ученици.
И Гун и Ка Цин били прилежни и старателни в изпълнението на задачите, които получавали. Някак обаче И Гун винаги успявал да се справи по-бързо, не правел грешки и сякаш всичко му се отдавало. За сметка на това Ка Цин често бил порицаван, че не е разбрал правилния начин за изглаждане на пясъка, че хлябът му става глетав, а след като помете двора, след него винаги остава непочистен боклук.
Един ден, докато готвели ориза, Ка Цин се обърнал към И Гун:
– Приятелю, имам една молба към теб.
И Гун се усмихнал и отвърнал:
– Разбира се, кажи с какво мога да ти помогна!
Ка Цин, леко смутен, направил пауза, след което отправил умолителен поглед към своя другар:
– Знам, че не бива да искам такова нещо от теб, но моля те от сърце да ми кажеш, когато постигнеш просветление. Аз не мисля, че се справям добре, не виждам в себе си нищо добро и много ми се иска да знам, че все пак е възможно. Ние двамата постъпихме при Учителя по едно и също време и ако ти успееш, значи може би и за мен ще има шанс по-нататък.
И Гун се позамислил и кимнал в знак на съгласие.
Минало известно време, може би били месеци, а може би – години, и един ден И Гун споделил с Ка Цин, че е постигнал просветление. Разказал му, че това е състояние, което не може да се опише с думи, но е прекрасно и пожелава на приятеля си да успее и той да се докосне скоро до него. На свой ред той го помолил да сподели, когато това се случи. Лицето на Ка Цин засияло от щастие. Сякаш му поникнали криле и всяко съмнение у него се изпарило. Той станал още по-прилежен, изпълнявал задачите си с радост и благодарност, че може да се учи от тях. Работел неуморно и нищо не го изморявало или отчайвало. Правел всичко, което поискали от него, отменял и другите ученици в задачите им. Ставал в ранни зори и си лягал часове след залеза, винаги пълен с енергия и отдаденост на делото си.
Минало известно време, може би дни, а може би – месеци, и един красив летен следобед Ка Цин постигнал просветление. Първата му работа, след като благодарил вътрешно, била да отиде при И Гун и да сподели с него.
– Много се радвам за теб! – казал И Гун – Разкажи ми повече!
– Какво да ти разкажа повече от това, което ти отдавна знаеш? – отвърнал Ка Цин.
Тогава И Гун се поклонил на приятеля си и промълвил:
– Прости ми Ка Цин! Аз не зная що е просветление – нито преди, нито сега съм благословен да се докосна до него. Прости ми, че те излъгах, но го направих, защото знаех колко е важно за теб да повярваш, че е възможно. Да знаеш, че един обикновен ученик като теб и мен е способен да извърви пътя до край.
Ка Цин на свой ред се поклонил на своя брат и рекъл:
– Велики и непознаваеми са пътищата към Дао и безброй са начините за достигане до Него. Моят път бе да се разтворя в безкрайния океан, с помощта на една лъжа, която стопи всички мои съмнения и преградите, които сам поставях пред себе си. За твоя път, скъпи приятелю, ще се моля всеки миг и ще славя деня, в който съдбата ни срещна.
