Бихме искали да разгледаме една мисъл, която вероятно противоречи на обичайните ни представи за отношенията между мъжа и жената. В тази статия не се занимаваме с въпроса за господството или еманципацията, нито пък се ангажираме с психологическия възглед за стремежа към хармонично партньорство. Това е нова парадигма, която ни интересува.
Това, което искаме да посочим, е, че мъжът и жената могат да „изоставят“ всичко, касаещо личните им взаимоотношения, на една по-висша сила. Те могат да постигнат единство, което далеч надхвърля обичайното разбиране на този термин.
Началото на пътя към истинското единство е винаги в настоящия момент. Крайната му цел е пълната вътрешна трансформация. От какво трябва да се откажем? Със сигурност не от партньора си, а от някои аспекти на връзката ни, като например нуждата от доминиране и реактивната нужда от еманципиране.
Себепознание
Този процес е духовен път на себепознание и всеки човек по него ще бъде насочен към осъзнаване на фините техники на егото. В крайна сметка стигаме до разбирането, че егото е само временното въплъщение на нашата вечна същност. Ако следваме пътя от периферията към центъра, се приближаваме до сърцевината на нашето същество в цялата му жива реалност.
Пътят към себепознанието започва в сърцето. Там сме носители на образът на божествената същност; там откриваме вратата към вечното присъствие на духа. Тази врата се отваря, щом копнежът ни за осъществяване е достатъчно силен.
По този духовен път психиката на мъжете и жените претърпява двоен процес: Той се състои в пълното предаване на волята на по-висш принцип на живота и във възкресяването на същия този принцип като нова душа.
Мъжкото и женското начало са полярни принципи, които могат да бъдат открити както в мъжете, така и в жените. За да се създаде възходящо движение от този двоен принцип, е необходим трети елемент: божественият дух.
В този триъгълник, състоящ се от мъжкия, женския и божествено-духовния принцип, дуалистичните, свързани със земята енергии могат да достигнат по-високо ниво. Същото вълшебство (магия) може да се случи във връзката между мъж и жена, във всяка друга връзка, в този смисъл. Тогава вече не става въпрос за господство и еманципация, а за трансформация и трансценденталност.
Божествено-духовното познава женска форма на изразяване – любовта – и мъжка форма на изразяване – мисълта -. Любовта резонира със сърцето, докато мисълта резонира с ума. Това важи и за двата пола. Жените обаче са по-склонни да приемат божествено-духовното със сърцето си, докато мъжете по-скоро приемат духовните импулси с ума си.
Възможността за това води до напълно ново сътрудничество в рамките на една връзка, при условие че и двамата партньори поставят търсенето на вечната истина в центъра на своя живот. Чрез акта на отдаване женското сърце може да се превърне в почва за духовното семе и така да стане свидетел на необикновено развитие. Мъжът, като неин партньор, може да участва в това чудо. От друга страна, той, след като е пречистил ума си, вече може веднага да зачене импулсите на духа с ума си. Те ще резонират не само с неговото сърце, но и с това на партньорката му.
Веднага щом умът на човека се отвори за духа, в него се пробужда нова воля, за да осъзнае това, което е получил. В жената, от друга страна, духът събужда волевите дейности на сърцето. И отново получените сили се обединяват в рамките на връзката, умножавайки възможностите на всеки партньор.
Следователно духовният път не се занимава с мъжа и жената, които се опитват да хармонизират отношенията си от собствената си, егоцентрична сила на волята. Вместо това те разбират вътрешните си нагласи и се научават да ги използват по своя духовен път. Хармонията е логичното следствие от това вътрешно отдаване на божествено-духовното, тъй като духът не познава дисхармония.
По този път на посвещение те позволяват на новите духовни ценности да навлязат в живота им. Тези ценности ускоряват взаимоотношенията им и именно в светлината на духа мъжете и жените могат да видят и преодолеят препятствията във връзката си.
Живи души
По този начин те се превръщат в истински, живи души. В тях действа излъчване на любов, на знание и нова воля, които са различни от това, което обикновено наричаме любов, знание и сила на волята. Такова развитие е възможно, след като са преживени много опитности и изпитания и двамата партньори съзнателно са решили да посветят живота си на божествения дух.
Двете течения на духа, женското и мъжкото, работят заедно в свещена полярност, от която възниква творението. И двете течения творят от тази връзка – между мъжете и жените, в мъжа и жената, а също и в по-големи групи.
Тогава мъжете и жените ще се издигнат в истинско единство на душите. И от единството на тяхното душевно излъчване възниква трети елемент: синът, божественото съзнание, най-висшият аспект на душата.
Повечето от нас все още са затворници на дуалността на света. Но ние можем да се върнем към състоянието на истинско единство. Възможността за това е вътре в нас и чака нашето признание. Любовта, която мъж и жена или двама души могат да изпитват един към друг, е само отражение, далечно ехо на истинската божествена любов, която сияе за всяко човешко същество.
Тази божествена любов е тайната и чудото на всяка любов.
