Откъде идват безпокойството, тревожността и страхът? Нека разгледаме тезата, че, на пръв поглед може би парадоксално, но те произлизат едновременно както от миналото, така и от… бъдещето.
От миналото, защото всеки носи собствения си багаж от „отрицателни“ преживявания, които някога са предизвикали у него болка и страдание. Или сме научили за такива ситуации от други, и не бихме искали и ние да ги преживеем.
Точно тогава възникнат чувствата на безпокойство, тревога или страх, защото ние не искаме в бъдеще отново да изпитваме болка и страдание. Ето защо се опитваме да избегнем такива ситуации. Често използваме утвърдени стереотипи и схеми, които в миналото са работили за нас или за други хора.
Тук обаче има една важна неизвестна – а именно, че с течение на времето, се променяме както ние, така и обкръжаващата ни среда*. Житейски правила, които някога са работили доста добре, невинаги са приложими за в бъдеще. Реката на живота тече непрекъснато, светът се променя…
Погледнати от една малко по-различна перспектива, безпокойството, тревогите и страхът са свързани с нашите очаквания за бъдещето. Ние желаем да подредим живота според очакванията си, да намерим удовлетворение в него, да постигнем постоянна хармония и щастие. Това ние искаме за себе си, но същевременно проектираме очакванията си и спрямо своите близки и средата, в която живеем. Често на всяка цена се стремим да опазим своята зона на комфорт, в която се чувстваме удобно и безопасно.
Животът обаче ни принуждава да взаимодействаме с всичко около нас. Най-простият, но може би и най-показателен пример за това е процесът на дишане – за да живеем, ние трябва да вдишваме въздух от заобикалящата ни среда.
Нашето взаимодействие с околната среда доста често не отговаря на очакванията ни. Продавачката в магазина невинаги е любезна, въпреки че ние се опитваме да бъдем мили с нея и търпеливо изчакаме на опашката. Шофьорът на автобуса затворя вратата точно под носа ни и потегя, въпреки че ние сме пред вратата. На работа шефът ни поставя нови изисквания и задачи и не ни дава почивка. А като се приберем у дома се оказва, че съседът от другата страна гледа по телевизията мач от Шампионската лига с максимално усилен звук.
Такива примери има безброй. В малка доза те предизвикват у нас раздразнителност и гняв. Когато започнат да се повтарят обаче, това може да доведе до чувство на безпокойство, тревога и страх, че с идването на новия ден отново ще се сблъскаме с обкръжаващия ни свят. И къде тогава остава нашата зона на комфорт?
Общият знаменател във всички тези ситуации са НАШИТЕ очаквания към обръжаващата ни среда. Ние вярваме, че нашите близки, приятели, колеги, като цяло всички, с които имаме нещо общо, трябва да действат по начин, добър за НАС, да отговарят на нашите очаквания и изисквания. В противен случай, ние ги възприемаме повече или по-малко като свои врагове, които не ни позволяват да постигнем зоната си на комфорт. Ако усетим, че можем да преодолеем „врага“ и със сила да донесем мир, НАШИЯ мир, правим точно това. Ако пък предполагаемият враг определено е по-силен (например, шефът ни на работа), ние се оттегляме и започваме да изпитваме … безпокойство, тревога и страх … от по силния враг, от нещо, неподлежащо на контрол от наша страна.
Това отношение към живота не е ли себично, егоистично? Със сигурност е. Убедени сме, че НИЕ не сме виновни, а винаги са другите, защото не отговарят на НАШИТЕ очаквания.
Имаме ли възможност малко да разхлабим този гордиев възел? Причината за нашия стрес и недоволство е, че ние не виждаме нещата (и себе си) такива, каквито са, тук и сега. Какво знаем за хората около себе си, с които се срещаме? Често нищо. Може би те преживяват някаква трудност в този момент от живота си…
Ако се опитаме да гледаме на всичко и всеки без НАШИТЕ очаквания, без сравнение; да приемем доброжелателно всеки такъв, какъвто е, тук и сега, тогава може би ще можем да изпитваме мира и покоя много по-често и за по-дълги периоди – състояние без тревожност, без притеснение, без страх … и по този начин зоната ни на комфорт значително ще се разшири… и задълбочи.
И може би тогава ще открием, че онова, което е тук и сега, е точно това, което трябва да бъде тук и сега.
