Известно е твърдението на апостол Павел, в което той казва: „Не разбирам какво правя. Защото това, което искам да правя, не го правя, но това, което мразя, го правя.“[1]
Винаги съм смятал, че е доста странно ученик на Христос да заяви нещо такова. Като трезвомислещи наблюдатели бихме могли да кажем: „Ако не искате нещо, просто не участвайте в него“. Напоследък преосмислям тази гледна точка и статията е отражение на това.
Вярвам, че все пак Павел го е казал добре: той говори за фундаментален, структурен проблем. Тогава каква е причината да вършим неща, които всъщност не искаме да правим? Е, всичко е свързано с равностранни и разностранни триъгълници.
За да разберем нещичко по този въпрос, трябва да подредим мислите си до известна степен. За да получим повече яснота, започваме с най-Висшето и после се движим надолу. Говоренето за Създателя винаги е деликатен въпрос, не е нещо, което човек трябва да върши с лека ръка, но трябва да го направим, за да хвърлим малко светлина върху въпроса.
Тройният Логос
Универсалните учения говорят за светия троен Логос и седемте Духа пред Божия трон. Символично можем да изобразим това божествено триединство като равностранен триъгълник с три аспекта: Баща – Майка – Син, или: Сила – Мъдрост – Любов.
Необходимо е да имаме предвид две важни неща, защото ще ни трябват по-късно. Божественият триъгълник е равностранен, което означава, че трите страни са в перфектен баланс. Второ, Синът, универсалната Любов, е обединяващата основа на триъгълника и проекция на върха, където се срещат другите два аспекта.
Сега слизаме едно стъпало надолу. В Писанията се казва, че Бог е създал човека по свой образ и подобие[2]. Следователно в първоначалното чисто сътворение на Човека намираме това божествено триединство на Дух, Душа и Тяло. С други думи, като духовно същество Човекът е бил балансиран и е живял в единство и хармония с Вселената.
Материалният план
Сега слизаме още едно стъпало по-надолу и се виждаме в материалната сфера. На това равнище добиваме опитност за живот, който се управлява от полярности, от двойствеността на противоположните сили. На материалното ниво божественият триъгълник все още има отражение, но той вече не е равностранен, а се е деформирал. Разпознаваме тези три аспекта в себе си като трите центъра на съзнанието: един в главата, един в сърцето и един в таза.
Въпреки че триъгълникът на човека е деформиран, той остава все пак много магически инструмент, където целият ни магически потенциал се изразява в нашето мислене, чувства и воля: глава, сърце и ръце. Но изкривеният, небалансиран триъгълник води до нехармонични резултати. Виждаме тази дисхармония при три различни типа хора: интелектуален тип (глава), емоционален тип (сърце) и активен/динамичен тип (ръце).
Считам, че цитатът от Павел сочи към този структурен проблем на дисбаланса. Ние използваме собствения си магически триъгълник всеки ден, той е основата на нашия живот. Но какви са резултатите? Да разгледаме няколко примера. Действам на основата на любов (емоция), но без мъдрост. Сигурен съм, че родителите ще се разпознаят в това: позволявам на детето си твърде много. Какъв е резултатът? Действам на базата на интелектуалните си възможности, но без любов. Казвам на някого моята студена истина, идваща от ума ми, но за другия това е вредно, причинява му болка. Какъв е резултатът? Или действам импулсивно, с динамична сила, но без добър план, без да съм го обмислил. Няма ли резултатът да е хаос? А какво да кажем за това: имам върховна мъдрост, но не действам според нея. Няма ли резултатът да е безплоден?
Не е трудно да се забележи, че всички тези едностранни (базирани само на едната страна на триъгълника) действия имат отрицателни последствия. Резултатите са конфликти, болка и хаос. Такива сме ние, такъв е светът.
Вселената
Самата Вселена обаче, разглеждана като проекция на тройния Логос, е в баланс. Вселената се управлява от единство, хармония и ред. Това божествено единство е защитено от един абсолютен закон, който наричаме карма. Кармата е законът за причината и следствието, но е и законът за баланса: тя реагира на отклоняващите се активности и ги неутрализира и така възстановява единството и хармонията във Вселената. Ако фундаментално неуравновесени същества (ние) действат в балансирана вселена, те винаги ще бъдат подложени на коригираща сила. Тяхното „зло“, погледнато като дисбаланс, тъй като му липсва завършеност, задейства кармичния закон.
Тогава можем да попитаме: защо човешкият триъгълник е небалансиран? Този дисбаланс е резултат от липсващ фактор. Не забравяйте, че върхът на триъгълника е единството на аспектите на Бащата и Майката. Основата, Синът, универсалната Любов, е проекция на това единство. С други думи: равностранният триъгълник е единство на Дух, Душа и Тяло.
Човечеството обаче, при своето дълбоко слизане в материята, е загубило връзката си с Духа. Това означава, че седемте лъча на Духа не могат да изпълнят душата ни с божествена пълнота, с небесна хармония. Но ако върхът на триъгълника липсва, тогава липсва и обединяващата основа. Душата ни е откъсната. Без ръководството и обединяващата сила на Любовта ние ставаме жертва на дуалистичните сили на природата, които ни поробват, защото сме подобни на тях: състоим се от несъвместими полюси.
Тройното его
Както вече беше отбелязано, човешките същества имат три центъра на съзнанието: глава, сърце и ръце. Това тройно его съзнание е изкривена и изродена проекция на божествения триъгълник. Когато имаме смелостта да изследваме себе си обективно, откриваме, че ни липсва единство, хармония между собствените ни мисли, чувства и действия или воля.
Какво можем да направим, за да възстановим божествения баланс в себе си? Необходими са две линии на действие. Първата е отгоре надолу: трябва да активираме отново духовния си потенциал, като му обърнем внимание. Трябва да съсредоточим енергията си върху центъра си, собственото ни духовно ядро, нашата „Първа Любов“. Второ, трябва да проправим пътя за този духовен потенциал като неутрализираме, доколкото е възможно, дисхармонията на тройното его. Това е подходът отдолу нагоре. Ако позволим егото ни да бъде изчистено и пречистено в трите центъра на съзнанието, тогава даваме на Духа възможността да действа чрез тези центрове. След това виждаме два триъгълника, които се приближават един към друг и се сливат, образувайки по този начин печата на Соломон, звездата на Давид.
Послушайте Лао Дзъ
Как да неутрализираме небалансираното тройно аз-съзнание? Трябва да придобием себепознание за функционирането на магическия ни триъгълник. Самият живот ни идва на помощ. Някой ми казва нещо нелюбезно и аз го удрям по главата. Сега започвам да анализирам поведението си. Гледам триъгълника и заключавам: динамичният аспект (ръцете) беше наред в смисъла на дейност, но в грешна посока, защото аспектът на мъдростта (главата) беше много слаб, а аспектът на любовта (сърцето) напълно липсваше. По този начин активирах кармичния закон и докарах нещастие на някой друг и на себе си. Така се учим.
Как да подобря тази ситуация? Ако послушаме Лао Дзъ, той казва: „Ву Вей“[3]. Ву Вей е актът на не-действие, актът на неутрализиране в силата на Живия Христос. Това се превръща в подходящото лекарство за импулсивното ми поведение. И сега, въоръжен с моите предишни преживявания, нарастващото ми самопознание за магическия триъгълник и съветите на Лао Дзъ, ставам по-балансиран. Следващият път, когато някой направи обидна забележка, казвам: „Да, напълно си прав, аз съм неуравновесен глупак.“ Може би усещате скритата сила и вътрешната радост от такава неутрализираща реакция. В такъв случай противоположната сила няма да може да ме привлече, защото аз не съм едностранен, не съм поляризиран. Пълнотата на балансирания божествен триъгълник Сила – Мъдрост – Любов прави човека непобедим.
В древното гностично евангелие на Пистис София[4], падналото човешко същество е описано като съставено от „наполовина огън и наполовина тъмнина“. Това е огънят на нашите динамични действия и тъмнината в сърцето и главата ни. Тази комбинация ни прави много разрушителни, а също и себеразрушителни. Само чрез балансиране на нашето същество, чрез сливането на божествения с човешкия триъгълник, можем да възстановим предишната слава на Човека: триединството на Дух, Душа и Тяло.
Древният по Дни
Може би знаете картината „Древният по Дни“ (The Ancient of Days) от Уилям Блейк. Там виждаме два лъча на сътворението, две страни на триъгълник, които са обединени на върха, откъдето произлизат.
Третият аспект, обединяващата универсална Любов, не е показан в тази картина. Това не означава, че третият аспект не съществува, но той е все още скрит, все още не е проявен. Името „Древният по дни“ се използва в старозаветната Книга на Даниил и се отнася до Създателя. Намирам за много интересно, че са изобразени само два лъча, защото периодът на Стария завет се управлява от полярности, показва ни живота под властта на кармичния закон.
Според мен периодът на Стария завет ще съществува винаги, тъй като е част от творението. Но не е последното Слово! Периодът на Новия Завет съществува едновременно, но за да го изживеем, за да го превърнем в жива реалност, Словото трябва да стане плът! Това означава, че след Стария завет не следва автоматично Новият завет, а че ние самите трябва да проявим третия аспект, Универсалната Любов, която прави всичко ново. Ние сами трябва да направим съзнателния избор към коя част от творението искаме да принадлежим.
Ако останем в древната фаза на сътворението, пребиваваме в една разделена и разбита реалност. Тогава винаги ще има конфликт, дисхармония и страдание. Ето защо следният цитат на Павел е толкова точен: „И дори да имам пророческа дарба, и да зная всички тайни и всяко знание, и дори да имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, но любов нямам, нищо не съм.“[5]
Без третия аспект, обединяващата Любов на Живия Христос, ние не можем да напредваме, защото махалото на противоположните сили диктува живота ни. Лао Дзъ нарича това реалността на „десетте хиляди неща“. Всички неща са разпръснати без да бъдат обединени. В царството на десетте хиляди неща имаме строителните камъни, но нямаме цимент, за да ги съединим в едно цяло. Ето защо ние винаги строим Вавилонската кула.
Решението? Универсалната Любов на живия космически Христос е вездесъща. Третата страна на триъгълника винаги е била потенциална възможност. Остава само да я изберем!
„Тогава видях ново небе и нова земя; защото първото небе и първата земя бяха преминали и море [на десетте хиляди неща] нямаше вече.”[6]
[1] Римляни 7-15
[2] Битие 1:27
[4] Гностичните мистерии на Пистис София
[5] Коринтяни 13:2
[6] Откровение 21:1
