За кръста и разпятието
За пореден път цитатът ни позволява да разберем колко отдалечени са концепциите на двете църкви, но преди всичко ни дава да видим по един деликатен начин, че катарите в никакъв случай не разбират разпятието на Христос в буквалния смисъл, наложен от Римската църква, а като работа на вътрешно пречистване, на умиране за желанията и стремежите на света, отказ от егоцентризма.
Катарите смятат, че страданията на Христос на Голгота далеч превъзхождат тези, които човешкото тяло може да претърпи, тъй като „той страда в духа“ и „той понася душевните мъчения, агонията на Гетсимания. Но той не умира: Бог не може да умре“.
Това несъмнено е един от най-антагонистичните аспекти на двете църкви. Докато Римската основава изкуплението на историческия факт, който се е случил само веднъж на Голгота, за катарите смъртта на Христос е преди всичко символично събитие, което трябва да се случва всеки ден в кандидата. Всеки човек, който се стреми към спасение, трябва да умре за света, за неговите суети и желания. Защото само чрез смъртта на земните връзки е възможно „възкресението“, не възкресение на историческия Христос разбира се, а на вътрешния Христос, на личния Бог.
Относно прераждането
От друга страна катарите вярват в прераждането, както става ясно от показанията на Сибели Пейре пред Инквизицията, където, говорейки за римските духовници, тя казва:
Че са слепи и глухи, тъй като засега нито виждат, нито чуват гласа на Бог. Но в крайна сметка, макар и с трудности, те ще достигнат до разбиране и познаване на своята Църква, в други тела, в които биха разпознали истината. [i]
Терминът „в други тела“ ясно намеква за необходимостта от многобройни прераждания, преди да може да се достигне истинско разбиране. По този начин посланието на катарите, макар на пръв поглед да изглежда безрадостно, е послание, изпълнено с надежда. То директно отхвърля наказанията на вечния ад, измислени от Римската църква, и се застъпва за спасението на всички хора, след неизбежен процес на пилигримство и пречистване на душата, извършено в различни материални тела.
След това което бе изложено, можем ясно да разберем враждебността на Римската църква към Църквата на Любовта, на Светия Дух, Катарската църква.
Църквата, която отстъпва и прощава, и църквата, която притежава и убива
В едно от многото показания пред инквизиторите, един от свидетелите цитира думите, които си спомня от проповедта на Пиер и Жак Отие, двама от последните окситански катари. В документа четем как Добрият човек казва:
Има две църкви: едната отстъпва и прощава. Другата притежава и убива; тази, която отстъпва и прощава, е тази, която следва правия път на апостолите: тя нито лъже, нито заблуждава. А тази църква, която притежава и убива, е Римската църква.“
Тогава еретикът ме попита коя от двете Църкви смятам за по-добра. Отговорих, че е погрешно да се притежава и убива. Тогава еретикът каза: „Ние сме тези, които следват пътя на истината, които отстъпваме и прощаваме“. Аз отговорих: „Ако наистина следвате истинния път на апостолите, защо не проповядвате в църквите, както правят свещениците?“
А еретикът отвърна на това: „Ако вършехме това, Римската църква, която ни мрази, щеше да ни изгори веднага“.
Тогава му казах: „Но защо Римската църква ви мрази толкова много?“
А еретикът отговори: „Защото ако можехме да проповядваме свободно, споменатата Римска църква вече нямаше да има стойност; действително, хората биха предпочели да изберат нашата вяра, а не тяхната, защото ние не казваме и не проповядваме нищо друго освен истината, докато Римската църква казва големи лъжи.
Опитахме се да подчертаем най-важните аспекти на религията на катарите, религията на Параклет (Утешителя), религията на Любовта.
[i] Показания на Сибели Пейре, цитат от „Жените катари“, стр. 388
