Отделяме голяма част от своето време – и през деня и през нощта – на безброй проблемчета, които ни се струпват на главите. Те ни ангажират, приковават вниманието ни, отдаваме им своята жизнена енергия. Съответно търсим решения, оптимизации и разработваме стратегии. Може би понякога си мечтаем за живот без проблеми и бленуваме – колко хубаво би било това. Обаче не е ли възможно проблемите да имат един по-дълбок смисъл, едно по-полезно предназначение?
Безкрайният поток от проблеми като че ли не свършва. Обикновено е и точно обратното, те сякаш стават все повече и повече. Трудно успяваме да намерим толкова много разрешения и стратегии, и да ги прилагаме, когато е нужно. В резултат на това се чувстваме стресирани. Изморяваме се, в един момент напълно се предаваме….
И все повече хора прегарят. Има ли начин да си проправим път през тази ситуация? Как да разрешаваме проблемите си, без да се разболяваме? Как можем да се справим със задачите и живота си?
Предлагат ни се много стратегии и опции. Трябва да вземаме решения с оглед на моментните условия. А тук се крие и възможността да заемем една напълно нова позиция по отношение на живота.
Нова позиция по отношение на живота
Физикът-философ Блез Паскал (1623-1662 г.) казва: „Сърцето има своите основания, които умът не може да разбере“. Да се потопим в тези основания, да се задълбочим в тях, да им се доверим, това ни води до една вътрешна промяна. Това води до възвишено облагородяване, до вътрешно извисяване над и извън проблемите.
Умът предлага определени техники и рафинирани методи. Моят личен опит ми е показал, че истинското облагородяване е възможно чрез интелигентността, живееща дълбоко в сърцата ни. Ние самите никога няма да сме способни да поемем контрол върху живота си чрез своите собствени ограничени възможности и несъвършенства. Доколкото отдаваме себе си и се посвещаваме на божествената Духовна искра, погребана дълбоко в нас и се отказваме от егоистичните си мотиви и фиксации, дотолкова ще ни се дава.
Веднага щом тази отдаденост се превърне в ежедневна практика, ще се осъществи обмен на енергии и сили. Това отдаване на себето включва приемане на нови енергии, които изцяло променят нашето отношение, нашето възприемане, а също и познаването на самите проблеми.
Проблемите ни помагат
Започваме да гледаме на нещата по различен начин, оценяваме и проблемите по нов начин – изведнъж те ни се показват под различен ъгъл, и тогава започваме да разбираме по-задълбочено. Хватката им върху нас отслабва. Идващите отвътре, от дълбините на сърцата ни импулси, ни показват че проблемите са необходими, да, че те ни помагат. Те ни показват, че е необходимо да се променим и посредством начина, по който ни се изявяват, всъщност ни насочват в каква посока да поемем. Един сложен възел се преобразява и се превръща в изпълнена с благословии жизнена задача. Вътрешно се извисяваме и можем да погледнем на ситуацията честно, от една по-въздигната перспектива.
Или малко по-точно изразено, ние вече не гледаме на ситуацията с предварителна нагласа, със замъглени от възприятията очи, а по-скоро с очите на неизявения духовен Човек вътре в нас, които един вид ни се дават назаем. Така той започва да се събужда и то точно защото ние се обръщаме към Него и Му правим място. Ставаме по-толерантни, вече не пречим на виждането през нещата, а и на това – през нас да бъде виждано.
Става така, че проблеми, които по-рано са ни се виждали невъзможни за разрешаване, сега ни приличат на „огромни знаци“ – протегнати за помощ ръце, които ни помагат да напредваме по Пътя. Те се отдръпват назад до едно по-пригодно състояние, така че да можем отново да ги преодолеем. Вътрешното ни състояние може да ги преподреди и в една по-висша конфигурация.
Ние просто трезво вършим онова, което дадена ситуация ни диктува. Без драматични странични ефекти. Вече не ги виждаме като проблеми, които ни управляват, а по-скоро като ситуации, такива каквито са и в които правим по подходящия начин онова, което ни се показва, че трябва да направим. Нищо повече и нищо по-малко. Проблематичното се е погрижило самичко за себе си. Вече не сме прилепнали към ситуацията, вече не сме привързани, дори и на повърхността да изглежда обратното.
Да се отпуснеш, за да бъдеш повдигнат над проблемите, като се отдаваш и подчиняваш себе си и живота си във вътрешна отдаденост на по-висшето себе – не е ли това тайната, водеща към живот без проблеми?
Не в такъв смисъл, че животът ни върви без пречки и гладко или че имаме усещане за превъзходство над нещата. Съвсем не. Но вече действително не сме приковани както преди към хода на емоциите. Позволяваме на нещо, което е много по-голямо от нас да тече, да преминава като поток през нас. Нещо, което „не е от този свят“. Вече не се намираме в хватката на проблемите.
