Гледка от моста

стоя на моста слънцето се свъсва

Гледка от моста

стоя на моста слънцето се свъсва

и все тъй спя а пръстите изтръпват

и се боя от своята порочност

с усмивка нарисувана нарочно

 

преструвам се че аз и ти сме в рая

горя и гасна с болки се терзая

пред вас са само маски и преструване

и стъклените паузи на думите

 

но днес заплаках падна всяка маска

изгубих си безценното богатство

сега светът от зима дим и пари

изчезва като цветове на залез

 

такива летни часове се раждат

сред тъмни мазни пушеци и сажди

изтривам с шал лицето от снега

и гледам на един нов свят брега

 

Print Friendly, PDF & Email

Сподели тази статия

Информация за статията

Дата: септември 4, 2018
Автор: Marek Krzystanek (Poland)

Изображение: