За да направим абстрактните теми по-разбираеми и конкретни за нас, трябва да ги разпознаем в себе си. Духът не може да бъде свързан директно с материята, поради прекалено голямата разлика във вибрациите. Лъчите на Духа се нуждаят от посредник: това е душата. Душата може да вдъхне живот във физическото тяло поради своята етерна природа. Следователно виждаме, че съвършеното човешко същество е тройно единство от дух, душа и тяло. Духовната сила се превръща в душевна сила, която на свой ред става физическа сила. Така Доброто идва в света. Затова Беинса Дуно казва: „Това, което всички се нуждаем да направим, е да отворим прозорците на душата си, така че Слънцето да може да влезе и да я освети.“
Този въпрос е едновременно прост и сложен. Проблемът е, че душевното ни качество, нивото на вибрация на душата ни, е принципно неподходящо за приемане на Духа. Безкрайните ни лутания в материалния свят са причинили големи щети на душата. Ние страдаме от душевно израждане, погледнато от духовна перспектива всички сме болни. Затова за душата ни е нужно да се пречисти и да се роди отново. Това прераждане е една от основните мистерии на Живота.
Веднъж пътувах около района на седемте Рилски езера. Това е било едно от любимите места на Беинса Дуно. Там той провежда много беседи с учениците си, заобиколени от чистотата и ведрата красота на тези планински езера. Както обикалях в околността, изведнъж застанах пред два универсални и могъщи символа. Те бяха направени от бели камъни, подредени един до друг на земята: единият беше кръг с точка в центъра, другият беше кръг с петолъчна звезда, пентаграм вътре в него. По-късно ми казаха, че това е било мястото, където Учителя опъвал палатката си по време на летните лагери.
Тези два символа, ако се научим да ги разбираме, ни казват всичко, което трябва да знаем за завръщането у Дома. Но нека започнем от самото начало. Символите имат повече значения, но за нашата цел тълкувам кръга с точката като човешкия микрокосмос с духовната искра в неговия център. Микрокосмосът е седморно духовно творение: той се състои от седем жизнени полета, които отговарят на седемте лъча на Духа. Духовната искра е първичното начало на микрокосмоса, с други думи: микрокосмосът е еманация на духовната искра.
Розенкройцерите наричат тази духовна искра също и „роза“, а тази роза има седем венчелистчета. Това означава, че тя се състои от седем духовни принципа. Както бялата Светлина на Христос може да се раздели на седемте лъча на Духа, бялата роза (наречена също Христов атом) може да бъде разделена на седем изграждащи духовни принципа. Тези духовни принципи, или семенни атоми, формират основата на новото душевно тяло. Тази новородена душа, когато узрее, може да бъде символично представена от петолъчната звезда, пентаграма.
Мисля, че Беинса Дуно насочва към това вътрешно прераждане, когато казва:
Духът винаги се опитва да използва нисшия живот и да го оплоди с висши вибрации. В духовния живот и мъжът, и жената дават живот, така че и двамата зачеват, и зачеват по много благороден начин. Ако някой не е духовно заченат, той се чувства нещастен. Тези тайни са познати от хиляди години; но съвременното общество е изостанало в духовността.“
Логично е, че тази нова душа, тази преродена душа, се свързва със седемте лъча на Духа, защото Духът е нейната основа. Сега Доброто идва в света, защото Духът е в душата, а душата е в тялото.
Въпреки че по отношение на тялото има усложнения. Това е защото тялото е много различно от новородената душа и Духа. Ето защо розенкройцерите казват, че тялото трябва да бъде трансформирано или „трансфигурирано“; в противен случай единството между трите не е възможно. Тялото не трябва да изтегля душата от нейното централно място към материалните ценности, необходимо е точно обратното: тялото трябва да се издигне до душата, да се пречисти в нейните излъчвания и по този начин да строши всички земни окови. Тълкувам следващите думи на Беинса Дуно в такъв смисъл, че „Завета на цветните лъчи на Светлината“ може да ни помогне с обединяването на тези три аспекта:
Заветът на цветните лъчи на Светлината е метод на хармонизация и свързване със Светлинните Същества, които са ни от голяма помощ. Христос идва сега да възобнови връзката между човечеството и Силите на Светлината. Христос иска да ви напомни, че Пътят е в нас: в единството между тяло, душа и дух. Христос иска да имаме изцелено тяло, разширена душа и да се предадем във властта на духа, за да сме способни да приемем Истината.
Нека работим със Светлината, защото тя е най-същественото за Живота и всичко зависи от нея. И след като приложим и включим всички цветове в живота си, Седемте Духа ще се обединят в човека и той ще се завърне към своя произход, ставайки едно с Източника.
Изглежда, че книжката „Завета на цветните лъчи на Светлината“ е инструмент за акордиране на тялото с душата ни и на душата ни с Духа. (в интернет е достъпна тук: http://beinsadouno.org/wp-content/uploads/2018/05/Zavet_2011.pdf)
Беинса Дуно даде следния практически съвет:
Преди да започнете работа с цветните лъчи на Светлината, ако изпитвате някакъв вид неудобство, лошо настроение, тревожност и прочее, първо прочетете стиховете, свързани с розовия цвят, за хармонизация. Само когато възобновите вътрешния си мир и равновесие, ще сте в състояние да продължите напред и да действате правилно.
Може би в наши дни малко хора четат текстове от Библията. Но вътрешното християнство няма нищо общо с догматичните тълкувания, които нанесоха такива поражения на учението на Христос. Във вътрешното християнство става дума за Живия Христос: „Защото Божието царство не се състои в думи, а в сила“[1]. Става дума за „Живот“ в най-дълбокия му смисъл. На мен ми изглежда, че тази малка книжка, използвана по правилен начин, може да направи много Добро в ежедневието ни, което е изпълнено с напрежения, конфликти и страхове.
Беинса Дуно казва: „Повечето от хората спят. Но сега Седемте Духа действат, последната тръба е затръбила (…)“. Той има предвид, че трябва да се подготвим: идва ново време. Седемте Духа ни носят огнените излъчвания на Ерата на Водолея. Трябва да ги използваме мъдро, защото ако Седемте Духа задухат в платната на душата ни, тогава небесният ни съд поема курса към вечния дом на нашия Баща.
Бог е Любов.
[1] 1 Коринтяни 4:20
