Необикновеното – това, което надхвърля границите на нормалното – ни напомня за скритото в граничните зони на съзнанието и подсъзнанието в нас, и това се дължи най-вече на факта, че събитията, описани от Дж. К. Роулинг, са толкова изпълнени с фантазия, хумор и дълбочина. Цял вътрешен спектър влиза в резонанс.
Какво в книгите за Хари Потър привлича толкова много хората? Дали е търсенето на приключения, дали е мистериозното, героичното, пътят, често на ръба на смъртта, или вървенето по острието на ножа? Дали са свръхчовешките опасности, които дебнат на всеки ъгъл? Или приключенията на Хари Потър предлагат възможност да погледнем в тъмно огледало в собственото си същество, което обикновено отбягваме? В тази статия се опитваме да свържем историята с някои гранични зони на съзнанието и подсъзнанието, като се концентрираме върху срещата със злото.
Хари Потър е роден в семейство на магьосници. Родителите му загиват, когато най-могъщият от магьосниците, Лорд Волдемор, се опитва да убие Хари, а те застават на пътя му. Така Хари бива настанен в приемно семейство на възраст 15 месеца. Той расте като чужденец сред нормалността на живота. Понякога магията избликваше от него. Той влиза в контакт със змия по време на посещение в зоопарка – и, за негово учудване, дебелото стъкло на терариума ѝ изчезва и змията се измъква на свобода. Седемте книги са пълни с дълбок символизъм.
Хогуортс – вътрешната територия
На единадесетгодишна възраст Хари постъпва в Хогуортс – училището за магьосници. Приемното семейство е хвърлено в суматоха, защото неизвестни сили нахлуват мощно в обичайния им живот. Пътуването до Хогуортс се осъществява с магически влак, който тръгва от скрит перон на гара „Кингс Крос“. „Кингс Крос“ – кралското начало се крие в човека, който сега поема по път, насочен към вътрешна трансформация. Хари е грънчарят, който в течение на седем години изработва нов „съд“, сиреч постига нова вътрешна величина.
В Хогуортс – замъка и околностите му – той среща приятели, учители, противници и цял паноптикон от непознати, магически сили и същества, които постепенно стават достъпни за него. На първо място е Дъмбълдор, директорът на училището; името му означава „пчела“ – същество, което опрашва много цветя. Имаме и Минерва Макгонагал, която преподава „Трансфигурация“. Става дума за трансформация.
Приятели и противници – многото аспекти на човека
Най-близките приятели на Хари са Хърмаяни и Рон. Името Хърмаяни се отнася до херметичната мъдрост, до скритото вътрешно знание, което може да бъде разкрито. Средството за това е яснотата на мисълта. Рон символизира целия спектър на сърцето с неговата преданост, лоялност, непостоянство, смелост и ревност, амбиция и накрая – пълната му готовност за саможертва. А Хари, накрая, е героят – съзнанието, което следва пътя на самопознанието и преобразува своя вътрешен свят. Всички лица, които се появяват, в крайна сметка са свързани с него, те са аспекти от него, съдържания в този толкова голям и загадъчен микрокосмос на човека.
Хари има смелостта да отвори вътрешния си свят. От раждането си той е предопределен за това. Във всичко това роля играе един фон, който не се споменава конкретно: това е най-съкровеният център на човека, източникът на идеалите, източникът на смелостта, от която Хари действа, магията, от която произлизат магьосниците. Всеки човек има задачата да се настрои към своя духовен център и да го изрази.
Всички герои, които постепенно се появяват в книгите, също имат тъмна страна. Драко Малфой играе специална роля в спектъра на тъмнината. Той олицетворява силата с драконовата глава, която символизира вярата (фой=foy) в злото (мал=mal). Задачата на Хари е постепенно да интегрира и трансформира всички сили в себе си, доколкото е възможно.
Трън в плътта, който, така да се каже, предизвиква трансформацията, е Волдеморт. В началото той все още няма форма и присъства само като сянка. Но когато човек развие вътрешния си потенциал, злото също нараства. То идва от мрака на подсъзнанието и е принудено да се прояви по духовния път. Величието на човека се крие в най-дълбоко скритото му „себе“. Човешкото его се изгражда около него, обикновено като сянка, и това е особено вярно, когато то присвоява вътрешното величие за себе си. Името Волдемор съдържа понятията „своеволие“ и „смърт“. Той е един от спътниците на Луцифер.
Неподражаемо, толкова загадъчното, преплетено същество на човека е белязано с магическия замък Хогуортс. В него има тайни люкове, кули, магически врати и стаи, приказни зали, бездънна тъмница и множество същества, които едва ли могат да бъдат обхванати дори от най-смелото въображение. Всички те са в постоянна трансформация и разкриват изненадващи страни. Съзнанието докосва само една малка част от магическия замък, а все пак има задачата да изследва и обработва все повече и повече от него. Пътят на Хари достига своята кулминация в последния том, в битката за Хогуортс, битката за човека. Всичко или нищо.
„Философският камък“ и „Тайната стая“
Първият том, озаглавен „Хари Потър и Философският камък“, вече подсказва лайтмотива на историята: възможността и необходимостта от промяна. В алхимията Философският камък е най-важният символ на вечния живот, вечната мъдрост, силата на претворяването към божествената същност на човека. Така че може да се каже, че в книгите за Хари Потър се осъществява opus magnum – Великото дело на алхимията. Ясно е, че Лорд Волдемор възнамерява да придобие Философския камък за себе си. Егото, с което се сблъскваме ежедневно, всъщност е тъмното его, ако искаме да се извисим, да се превърнем в същество на светлината.
Във втория том Хари влиза в Стаята на тайните. Тя е създадена от един от основателите, когато Хогуортс е бил основан „преди 1000 години“. Само митовете могат правилно да посочат бездните на човека в техните измерения. Ако човекът не приеме своята съотговорност за цялото, бездните на съществуването се разкриват чрез егоцентризъм, чрез отделянето от най-вътрешния център. От тях произтича смъртоносният порив на егото да бъде елитарен. Нечовешката арогантност и студенина са негови спътници. Това е символизирано в разказа чрез базилиска – змията, която убива другите само с директния си поглед.
Хърмаяни насочва Хари в правилната посока. В Тайната стая той се среща с младия Волдемор, който в детството и младостта си все още се е наричал Том Ридъл („Енигмата“). Хари не би могъл да се справи с базилиска, но фениксът на Дъмбълдор му помага. Куражът има магическо действие, като призовава свръхчовешки сили, които са единственото спасение.
И фениксът изкълва очите на змията. Тук се крие паралел с мита за рая, който сочи към Христос, който, когато дойде времето, ще смаже главата на змията в човека.
Защо Хари беше привлечен в Тайната стая? Том Ридъл, все още младежкият аспект на егото, беше намерил достъп до женската страна на Хари – до Джини, която го обича. Женският аспект на психиката е приемащата част, която е отворена към много неща. Дори в историята за Рая женското е вратата, през която в съзнанието влизат силите, които се стремят да отделят човека от най-съкровеното му същество, за да го контролират.
Какво обаче е добро? Какво е зло?
