Мъжът подарява на бъдещата си съпруга златен пръстен с диамант. Такъв пръстен е великолепен символ на тяхната връзка.
Златото наподобява слънчевата светлина, която е източник на целия живот на Земята. Изковано е в пръстен, в кръг – единство без начало и край. Съвършената симетрия на кръга е леко засегната заради поставянето на диаманта. Прозрачният кристал е умело шлифован в специална форма, която си играе със светлината и в тази игра понякога могат да се видят цветовете на дъгата. Злато, пръстен, диамант и светлина. Ние виждаме красота. Между светлината и диаманта, между светлината и материята, и човека се осъществява взаимодействие. Когато се вгледаме по-дълбоко в материята, преживяването на красотата може да се задълбочи. Това задълбочаване в материята изисква усилие.
Въглерод
Диамантът – безцветен, прозрачен кристал е съставен от чист въглерод, в който атомите са красиво подредени в трите измерения на пространството. Въпреки че въглеродът е един от най-разпространените елементи на Земята, диамантите се срещат изключително рядко. Диамантените кристали се образуват дълбоко в земните недра при много висока температура и налягане.
В периодичната таблица на химичните елементи въглеродът (С) се намира в група 14-а. Това означава, че до групата на благородните газове, в случая неон, остават четири групи. Благородните газове са нереактивни. Ако разгледаме атомната им структура – потапяйки се още по-надълбоко в материята – ще открием напълно запълнена външна електронна обвивка: във външния пръстен около атома има осем електрона – всички места са заети. В групата на въглерода съществуват само четири електрона във външната обвивка на атомите. За сравнение, на въглерода му липсват четири електрона, за да бъде завършен, нереактивен, като благороден газ, химически в покой, просто присъстващ на Земята. Въглеродният атом е склонен да търси тези четири липсващи електрона извън собствената си структура. Къде ги намира? В диаманта има само въглерод. Всеки въглероден атом влиза в атомна връзка с четири въглеродни атома в близост до него. Такава атомна връзка се образува чрез споделяне на електрони между атомите. С по един електрон от всеки от два атома се образува двойка, която отдава на двата атома допълнителен електрон. В диаманта всеки от четирите въглеродни атома, заобикалящи централния, му отдава по един електрон на или по-добре казано, споделя по един електрон във връзката, във взаимоотношението между атомите. Така се запълва изцяло външната обвивка на централния въглероден атом.
В представения модел всяко кристалче е символ за въглероден атом
В играта на привличане и отблъскване на заредените частици виждаме тетраедър, който се образува от четири въглеродни атома около централния атом в търсене на завършеност. Тетраедърът е геометрично тяло, чиято повърхност е образувана от 4 еднакви равностранни триъгълника. Всеки 4 съседни атома образуват тетраедър. Така продължава структурата. Връзките чрез споделяне на електрони са здрави и стабилни. Не се налага по-нататъшно търсене на други елементи, с които да се осъществи връзка. Диамантът не е реактивен.
Между другото въглеродът е градивен елемент на органичния живот и под формата на живот, явяващ се като нефт или въглища, е енергиен носител, който реагира с кислорода при горене. Тази реактивност идва от същия глад на въглерода за връзка, за допълнителни електрони, за да достигне до стабилно, благородно състояние.
Светлина
Свързаните така въглеродни атоми определят макроскопичните свойства на диаманта – плътност и твърдост. Можете да надраскате диаманта само с диамант. Атомната структура на диаманта основно определя взаимодействието му със светлината. Можете да си представите светлината като сноп енергия или фотони. Енергията на този сноп варира в зависимост от цвета на светлината. Електроните не могат да бъдат издигнати до по-високо енергийно ниво, позволено от природата, чрез фотон видима светлина, т.е. от светлинен сноп с определена енергия. С други думи, видимата светлина не може да взаимодейства с електроните на диаманта, за да освободи енергията си за електроните и да ги издигне до по-високо енергийно ниво. Следващото стъпало в стълбицата на възможните енергийни нива е твърде високо. Не се поглъща никаква светлина. Тъй като светлината не може да се разсее в диамантената материя, тя остава пълна и ние виждаме кристала като прозрачен.
Поради високата плътност (материя на кубичен сантиметър) на диаманта, навлизащата светлина се разлага в спектър и променя посоката си на разпространение. Дължините на вълните или цветовете – фотони с различна енергия – се разпространяват с различна скорост и поради това се отклоняват в различна степен от първоначалното направление. Така първоначално невидимата светлина сега става видима в разгърнатия цветен спектър. Същото явление може да се наблюдава при преминаване на светлина през стъклена призма.
Светлина и диамант
Диамантът в годежния пръстен обикновено е изкусно шлифован. Шлифовката определя каква част от падащата светлина ще бъде отразена от основата на камъка. Настъпва промяна на посоката и по-нататъшно разгръщане на цветовете на светлината, за да напуснат кристала отново от върха, който наблюдаваме с възхищение. Шлифоването е оформяне от човека въз основа на неговите познания за светлината и материята. То е пример за взаимодействие на човешкото съзнание или ум с материята или веществото.
В оцветения диамант атомите на други елементи са затворени между въглеродните атоми. Тези атоми осигуряват наличието на електрони, които взаимодействат с видимата светлина. Следващото стъпало по стълбицата на разрешените енергии е по-ниско. Определени дължини на вълните се поглъщат и това, което остава, виждаме като оцветяване.
Химията и физиката са пленителни, нали!
Метафора
Започнахме тази статия със златен пръстен с диамант, символизиращ връзката между двама души. Можем да разглеждаме диаманта, разсъждавайки от гледна точка на физикохимичните му свойства при взаимодействие със светлината, като символ на връзката на още едно ниво, освен в отношенията между мъжа и жената. Нека навлезем в духовната сфера на мислите си.
Вижте душата. Можем да разглеждаме диаманта като метафора на определено душевно качество. Този кристал е подредена структура от въглеродни атоми и следователно прави нещо за появата на светлината. Метафорично казано, специалното взаимодействие със светлината изисква специфична подредба на градивните елементи на душата. Освен това душата не трябва да съдържа никакви чужди елементи, само в този случай тя е прозрачна за светлината. За да бъде видимо това специално светлинно въздействие на диаманта, той е красиво шлифован от съзнание, което е над материята. За да бъде ефективен светлинният ефект, прозрачният материал на душата се шлифова от по-висше съзнание. Тогава постъпващата светлина се отразява дълбоко в душевния материал и при напускане на структурата видимо се разгръща в седемте цвята на спектъра. Тя се превръща в активна светлина.
Помислете за една духовна група. Всеки член на групата е една монада и е подобен на атом. Всички са атоми на елементи, които са се развили през много прераждания до едно и също ниво, до една и съща група в периодичната таблица на човешките души. Те все още не са се превърнали в благородни газове, те са изпълнени с желание за това състояние. От това желание индивидът създава връзки със своите ближни, които за всички атоми, участващи в тази връзка, водят до стабилното състояние, до конфигурация, подобна на тази на благородния газ. След това вече няма желание да се правят други връзки. Уловените чужди атоми водят до обезцветяване на диаманта. Мислейки образно в този случай, въпреки че групата има диамантена структура, тя все още има и силен собствен цвят, групова идентичност, определена от чуждите елементи. Групата също се шлифова като диамант, т.е. нейната твърдост приема желаната форма под въздействието на велики трансцендентни сили и по-висше съзнание. Върху камъка за шлифоване остава диамантен прах. Шлифованият диамант дарява на света светлина, разгърната в новоактивирания спектрален диапазон. Груповата душа на шлифования диамант дарява седморната светлина на всички, които искат да живеят с активна светлина. Светлината навлиза, отразява се вътрешно няколко пъти и по този начин се разгръща и става активна. Светлината излиза от прозрачната форма активна. Не се абсорбира никаква светлинна енергия – всичко, което е било получено, се освобождава отново. Активната светлина прави възможно обновяването.
Още:
https://www.youtube.com/watch?v=Io-HXZTepH4&t=920s
Waves: light, sound and the nature of reality.
https://www.youtube.com/watch?v=xiHKwXHMh4U
Atomic bonding
