От самото начало на човечеството, тайните на природата са записвани и обяснявани под формата на числа, геометрични фигури и символи. В древността хората приписвали на числата духовни качества и смятали, че с тяхна помощ могат да разберат реда и градивната сила, съгласно които са се развили космосът, нашата земя и праелементите. Свещената геометрия е наука, която отново става актуална за човечеството в нашето време. В сърцевината на тази геометрия – доста различна от геометрията, която сме учили в училище – е изучаване езика на формите и пропорциите в природата. Много учени и философи са виждали и все още виждат първоначалния език на вселената в този свещен език на геометрията. Древните я наричали свещена, защото нейните изходни точки били винаги едни и същи. Те изучавали нейните закони, за да открият първоначалната основа или изначалните пропорции на космоса.
Днес числата ни изглеждат като нещо абстрактно и твърде сериозно, с което не е нужно да се занимаваме. За много хора геометрията и математиката не са любими предмети, но тук не става въпрос за геометрията, която сме учили в училище. Разсейван и разкъсван между множество неща, съвременният човек е загубил връзка с първоначалното значение на числата. Ако все пак успеем да разкрием този смисъл обаче, ще намерим път към дълбоки познания. Зад числата е скрит достъп до вътрешната структура и закони на духовния свят. Те са отражение на духовните йерархии и хода на развитие на душата, както на индивида, така и на човечеството като цяло.
Числата се отнасят както до материята, така и до духовните структурни процеси. Част от това ще бъде обяснено в настоящата серия от статии.
Числото се смята и пресмята. Свързаността между думите смята и пресмята е не само на български, но и на английски (count/ recount), нидерландски (tellen/ vertellen), немски (zählen/ erzählen), френски (compter/ raconter) и други езици.
Думата цифра за числата от нула до девет произлиза от еврейската дума sephira, която първоначално означава нещо като светлина, блясък. Множественото число на сефира е сефирот. Десетте сефироти са десетте първоначални принципа в кабала. Това са така наречените еманации на божеството, чрез които е създаден светът. Така думата цифра, която се появява в нашия език чрез арабското sifr и латинското cifra, се отнася до произхода от светлината, божествено-духовното начало на числата. На френски език думата chiffre, както и на български – шифър, днес все още намеква за таен код, таен ключ и показва, че думите се състоят от числа.
Тясната връзка между думи и числа е от основно значение за по-доброто разбиране на много езици от Античността, сред които са тези на Стария и Новия Завет, и Тората. Чрез литературна техника, наречена гематрия, широко разпространена в древността, думите и изреченията се свързват с числови стойности, за да предават послания по закодиран начин.
Числата са скрити сили, съдържащи първичните образи на живота и разкриващи историята на творението и съзнанието. Те се пресмятат. Ако разбираме числата, те ни разкриват познание за битието, произхода на човека, неговото развитие и съдба. Техният символичен език ни помага да разпознаваме и дешифрираме пътната маркировка на живота. По този начин числото и цифрата стават ключове към скритото.
В историята на числата можем същевременно да прочетем и историята на нашето развитие. За нас същността на числата се е променила от първоначалното духовно качество към количествено разрастващото се материално.
В количествения подход към единицата бива добавен втори, трети и т.н. елемент; те биват наредени един до друг и всяко число винаги е по-голямо или по-малко от съседното. Целта е да се определят количества, да се правят измервания и да се установи от кое има повече или по-малко или е повече или по-малко ценно. Това е свързано и със сравняване между по-голямо и по-малко, позицията на “искам да имам”, която мери и съди света чрез количества и размери.
Количествен възглед:
1: I–––––I
2: I–––––I–––––I
3: I–––––I–––––I––––-I
Първоначално хората не са смятали по системата с натрупване, а на базата на разделящия, класифициращ принцип, според който не се излиза извън единството, при използването на две, три и т.н. части или аспекти на единството; всички числа са част от цялото. Те винаги са взаимосвързани и извличат значението си от връзката с цялото. Чрез този качествен възглед на всяко същество, на всеки индивид се гледа като на част от цялото и същевременно индивидуалността се признава единствено на основа съгласуваност и връзка с единството.
Качествен възглед:
1: I–––––––––––––––I
2: I–––––––I–––––––-I
3: I–––––I–––––I–––––I
В настоящата поредица от статии ще се съсредоточим върху качествения подход към разглеждане на числата.
НУЛА
Нулата не е била въведена и използвана на Запад до XII век. Първоначално тя не принадлежи към числата, тъй като прибавянето или изваждането й от друго число не променя стойността му. Написана зад определена цифра обаче, тя придава значение на полученото число: прави го по-динамично и му придава допълнителна стойност. Като цяло срещаме нулата само комбинирана с други цифри, написани пред нея.
Нулата символизира едновременно пълнота и празнота.
От духовна гледна точка нулата се отнася до абсолютната, неизразимата Божествена същност и нейната мистерия преди проявлението й в света. От първичната нощ, от праматерията са създадени първите форми и животът.
Източници: Ернст Биндел, Духовните основи на числата
Майкъл Стелцнер, Световната формула на безсмъртието
