Философия на свободата и свързаността (Рудолф Щайнер 1894 – Кей Темпест 2020) – част 1

Ключът към свободното действие се намира в една фина трансформация на нашата съзнателност: ние се променяме и мислим едновременно, докато наблюдаваме как възниква решението ни за нещо.

Философия на свободата и свързаността (Рудолф Щайнер 1894 – Кей Темпест 2020) – част 1

„Най-възвишеното действие е да поставиш другия пред себе си.“                                                                    Уилям Блейк

 

Всеки опит за ангажиране с една философия на свободата е парадоксален. Ако разбираме свободата като неограниченост, като липса на окови, това не ни казва нищо за нейните качества. Разбирането за нея обикновено ни води към обичайния егоизъм или към крайна ексцентричност. А ако разбираме свободата позитивно, като способност да действаме без ограничения, не можем да преодолеем клеймото на безграничния произвол. Свободният човек е потенциално самотният човек, който в своята обособеност може наистина сам да определя своите желания или мнения, но в крайна сметка той се застопорява – или загнива – в самоопиянението от това, че разполага напълно със себе си. Следователно аспектът на безграничието в свободата изисква един балансиращ принцип. Но дали задаването на норми е достатъчно за това? Не. С едно понятие за лимитирана свобода не бихме могли да преодолеем формулирания парадокс, играта на фриволност и ограниченост.

Тази концепция за свободата, която нас ни интересува, започва там, където се сблъскваме с този парадокс. И не е лесно, тъй като истинската свобода не е една половинчата волност или споделена независимост, в смисъла на компромис. Но поне ни помага да осъзнаем свободата чрез усещането на нейните граници. Как иначе бихме могли да узнаем нещо за нея, ако не изпитаме също и нейната противоположност? Очевидно е, че свободата има нещо общо с начина, по който преминаваме през своите опитности. А те рядко са безгранични. Но свободата има нещо общо и с начина, по който функционираме в света. А то никога не е неограничено. Но едни граници могат не само да бъдат установени или очертани, те могат също така да бъдат променени, преодолени или разтворени. Тук, във взаимодействието на преживяването и действието, свободата се очертава по-ясно в своето качество, защото тя винаги се отнася до човека. Човекът, който осъзнава двата противоположни елемента на преживяването и действието, е в състояние да ги формира. И така, как осъзнаваме вътрешните си действия? И как придаваме форма на действията си чрез естеството на нашето осъзнаване?

Наблюдаване на начина, по който възникват нашите решения

Това са двата въпроса, които 32-годишният Рудолф Щайнер взема за отправна точка в книгата си „Философия на свободата“, публикувана през 1894 г. [1] Подобно на два стълба, стоящи един до друг, двете части на книгата са белязани от тези водещи въпроси. Градиращата първа половина се занимава с въпросите на съзнанието и познанието и е озаглавена: „Науката за свободата“.  Въз основа на придобитите познавателни позиции втората, низходяща половина на книгата, се занимава с аспектите на ефективността и е озаглавена: „Реалността на свободата“. Пътят към свободата е ясно очертан от състава на тази книга. Действията ни са свободни, когато сме наясно с мотивите им. Ключът към свободните действия се крие във фината трансформация на нашето съзнание. Ние се променяме и мислим едновременно, докато наблюдаваме как възникват нашите решения. Следователно материалът, на който се основаваме, е нашето мислене, точно както го изживяваме всеки ден, ако успяваме да го наблюдаваме.

Ако сега започнем да наблюдаваме внимателно как протичат процесите на съзнанието ни – и особено процесите на концептуализиране – ще забележим, че в мисленето си ние активно създаваме и същевременно свободно наблюдаваме. По този начин сме навлезли в едно поле, от което могат да възникнат свободни действия. Сега трябва да изследваме това поле с оглед на появата на свободна интуиция, която се превръща в действия. Това е същинското дело на книгата, която Щайнер подготвя като записва своите наблюдения в нещо като протокол на мисълта си мисълта си и която впоследствие разви в поредица от тезиси. Работата за читателя пък може да се състои в преценка на твърденията му, или в модифицирането им чрез своите собствени наблюдения.

От хода на мисълта ни дотук можем да установим, че във философията на Щайнер третият, ориентиращ принцип на свободата трябва да се открие в изживяване на мисленето. Тя може да бъде осъществена, когато изхождаме от способността си да мислим. Според него в процеса на мисълта ние вече сме свързани елементарно със света. Така на тази основа свободното ни действие няма да бъде фриволно, обособено или егоистично. В мисленето ни е даден принципът на свързаността. Това е свързаност с природния свят, с културно оформения свят, както и с духовно осъзнатия свят. Щайнер смята, че чрез мисленето е налице и свързаност с другите хора. То ни извежда от парадокса на свободата, защото имаме работа с една универсална област, в която поради нейната всеобхватна всеобщност не може да има реална обособеност. На тази основа свободата винаги би трябвало да включва свободата на всички останали.

Следва да се запитаме наистина каква връзка създава това мислене между човека и другия човек, между индивида и света? Дали то не остава по-скоро абстрактно-отделящо и интелектуално-неволево? Не му ли липсва богатството на чувствата с техните многобройни аспекти? И накрая, можем ли наистина да срещнем в мисленето нещо толкова уникално като другия човек, този „пристан на универсалното“? В този смисъл е логично мисловният процес да включва чувствата и волята.  И обратното, то би трябвало да може да се потопи в техните води и така да е съгласувано и един вид подчинено на тези елементи. В някаква форма мисленето би трябвало да е способно на емпатия, защото в другия човек следва да се наблюдава именно онова, което не е достъпно за общото понятие, а е най-специалният му аспект, да го наречем неговото „себе“. Сблъскваме се с парадокса на свободата в нова, изострена форма. Как мисленето се съотнася към чувствата и желанията от една страна? И как то се отнася към различния човек от друга?

(към част 2)

 


[1] Цитатите са от 15-ото издание (1987 г.) на Събрани съчинения на Щайнер на немски език.

Print Friendly, PDF & Email

Сподели тази статия

Информация за статията

Дата: октомври 21, 2022
Автор: Ulrich Kaiser (Germany)
снимка: Saad Chaudhry on Unsplash CCO

Изображение: