Дарени сме с всякакви видове свобода. В Основния закон на Федерална република Германия, думата свобода се споменава 37 пъти. Законово гарантираната свобода има редица разновидности, включващи по-конкретно свобода на личността, свобода на убежденията, свобода на медиите, свобода на убежденията, свобода на съвестта, свобода за мирни събрания, свобода на изразяването и свобода на сдружаването. Тази система на свобода е вградена в един либерален демократичен базов ред.
Самоизмама?
В хода на борбата с пандемията гражданските свободи бяха малко или много ограничени в почти всички страни по света. Хиляди хора протестираха срещу това и мнозина излязоха на улиците да изразят своето недоволство и нуждата да се „възстанови статуквото на свободата“.
Конкретно – какво означава за нас да сме свободни?
Например една забрана върху възможността да се посещават свободно ресторанти, театри и кина, ограничава опциите ни за действие и избор в ежедневието. Същото се отнася до всички други забрани, на които сме подложени, когато ни заплашват опасности. Свободата, която ни се гарантира, следователно, е относителна и може винаги да бъде подложена на ограничения. Възможно ли е изобщо да сме свободни въпреки всички ограничения? Или, зададено наопаки, възможно ли е все пак да сме несвободни, дори и да няма никакви външни ограничения?
Възможно ли е в момента да си имаме работа със заместители на свободата?
Свободата, както е дефинирана в конституциите на много държави, си има един свой дубликат, един закономерен дубликат: несвободата, регулацията, с която много хора се опитват да задоволят нуждата си от закрила и сигурност.
В страна със засилени мерки за сигурността и защита желанието за свобода нараства. В страна с най-разширени индивидуални свободи, без закони и споразумения, би нараснала нуждата от закрила и сигурност. Винаги е въпрос на баланс между различните ценности и осигуряване на възможно най-добрите условия за живот в едно общество. Между тези два полюса, между тези две форми на преживяване на живота, не може да бъде намерена абсолютна свобода.
Двата пласта на живота и преживяването
Борбата за правилната мярка, както я описва А. Х. Алмаас [1], се води в една сфера на живота, която се определя изключително от действия и реакции. На това жизнено равнище не са възможни дълбинни промени, защото нашето его е постоянно заето да реагира на действията на другите и по този начин, самото то извиква техните реакции. Следователно, животът си остава една верига от реакции без край, които се увековечават от егото и неговите нужди и страхове.
На това ниво на преживяването има един копнеж за „истинското битие“, за истинска свобода, но то не може да бъде осъществено. Всеки е зает да проявява своята собствена представа за това какъв трябва да е светът в мислите, чувствата и делата си, доколкото може.
Оставаме в капана на една матрица от самозаблуда защото не можем да приемем светът какъвто е.
Алмаас препоръчва „изграждането на смела уязвимост“ [2]. Това ще рече да се превъзмогне нуждата и неспирното желание на егото за защита и контрол.
Има ли такова нещо като „истинска“ свобода?
Една немска народна песен гласи:
„Мислите са волни
Кой може да ги отгатне
Те бягат
Като нощни сенки.
Никой не може да ги познае,
Никоя тъмница не може да ги окове
И винаги така ще бъде:
Мислите са волни.“ [3]
Мислите са волни – тъкмо там започват проблемите. Въртележката от мисли в главата не ни оставя сами и за миг: „Направи това, направи онова! Справи се с това, което се е случило, с това, което би могло да стане утре, следващата седмица или някога! Чувствай се виновен, че нещата така са се подредили!“
Его-съществуването означава пълна идентификация със собственото мислене и чувстване. За разлика от това Екхарт Толе [4] казва, „Вие не мислите. Мисленето се случва на вас.“ Рон Смодермон [5] приканва към детрониране на мисловната енергия, която доминира почти целия живот, на „мозъчния бог“.
Решаващата крачка е не просто да си действащо лице на сцената на живота, а да се превърнеш в наблюдател на действащото лице. Възможността за това ни е вродена. В нас може да се разгърне и осъществи една инстанция, която може да бъде наречена новата или първоначална душа. Тя е съвсем различна от нашето его, не произхожда от земната борба на живота. От мига, в който съумеем все повече да преживяваме живота от позицията на наблюдател, доминиращата власт на нашето себеутвърждаване намалява. Тогава егото бива поставено под наблюдение, така да се каже, включително мислите и чувствата му. Те биват възприети като това, което са, а именно мимолетни форми на реакция в периферията на живота, вълни в неговия океан. И по интересен начин новото равнище в нас ни позволява да съзрем нови възможности за действие.
Тази значителна стъпка, която е равносилна на себе-революция и води до едно ново разбиране за живота, не се случва за една нощ. Тя изисква търпение, постоянство и гориво, движеща сила.
Вероятно тази движеща сила може да бъде описана като копнеж за абсолютна свобода, за абсолютна любов и абсолютно единство.
Ако постоянстваме по този път, един ден чудото се случва: нашата индивидуалност, до голяма степен освободена от владичеството на егото, успява да БЪДЕ. Доколкото просто СМЕ, ние все повече изразяваме чрез целия си живот, че животите на другите могат също да бъдат каквито са.
От това съзнателно битие в света се появява една мощна трансформираща сила, която променя всичко и всички. Тя слага край на „злобата на невежеството“, както я нарича Ян ван Райкенборг [6].
Тогава преживяваме нещо, което преди сме смятали за невъзможно: можем да позволим всеки миг от живота да бъде точно такъв, какъвто е в този момент. Всичката съпротива изчезва. Животът се разкрива в своята абсолютна пълнота, абсолютна свобода и абсолютна, неизменна красота.
[1] А. Х. Алмаас: В дълбините на битието (не е издавана на български език)
[2] Същото място
[3] https://www.volksliederarchiv.de/die-gedanken-sind-frei/
[4] Екхарт Толе: Нова земя
[5] Рон Смодермон: Наръчник за овладяване на живота (не е издавана на български език)
[6] Ян ван Райкенборг: Египетският прагносис, част 2
