Краката на Пътя

поезия

Краката на Пътя

В една предишна смърт бях гвоздей,
забит в ногата на самия Път.
Оттогава всеки ден празнувам равноденствие.
Ако имам пръсти –
служат само
да изпускат рамото на залеза.
После има теч на съдържание
и нощта е толкова бъбрива,
че въздухът се цепи на скрижали.
Аз търся дупката от гвоздей –
да изпълзя от другата страна,
където няма истина,
а само потенцията на всичко
все още незамислено.

 

 

Print Friendly, PDF & Email

Сподели тази статия

Информация за статията

Дата: септември 1, 2021
Автор: Ventsislav Vasilev (Bulgary)

Изображение: