В днешния променящ се свят много хора се чувстват забързани и несигурни. Депресията се появява на всякаква възраст, включително при младите. Много хора търсят изход. За какво е всичко това? И съществува ли изход?
За канадския певец, композитор, писател и поет Ленард Коен (1934-2016) е казано и написано е много. За неговия специален глас, харизматична личност и големия брой прекрасни песни, които е написал през живота си. Може да си помислите, че това е успешен живот и причина за удовлетворение, но той също е страдал от депресия през целия си живот и го прекарва в опити да се излекува от душевната болка, която изживява. Някои казват, че я чуват в меланхоличния тембър на гласа му, мрачно-меланхоличен и в текстовете му, поетични и в много случаи конфронтативни. Самият той е знаел това и не случайно последният му албум носи заглавието „Искаш го по-мрачен?“
В една своя реч през 1964 той пропагандира:
Търсете по всички възможни начини, изследвайте използвайки секс, наркотици, гладуване, но използвайте всичко като средство да търсите Бог, да изживеете съвършенството на Вселената.
Съдейки по начина му на живот и текстовете му, той го е правил по интензивен начин. През 60-те и 70-те на XX век младите хора започват да се задълбочават в източния начин на мислене, откривайки, сред останалите неща, „действието чрез не-деяние“. Понякога това се тълкува като призив да се изоставят всички дейности. В едно по-късно интервю [i], той признава, че наркотиците не предлагат истинска свобода, а точно обратното.
Малко хора са способни да започнат отначало след разрушаването на старите структури; някои изобщо не започват отначало, те спират каквото са правели и не правят нищо повече. Виждал съм прекалено много хора съсипани от „спийд“ и ЛСД.
Очевидно той е бил достатъчно силен за да не бъде унищожен от употребата на наркотици.
За него обаче е имало по-лесни начини да преодолее депресията. Той си създава дневен график, даващ му структура и стабилност. Започва с чаша кафе, свири на китарата половин час и след това сяда на пишещата машина и не е бил смущаван от бъркотията, трупаща се наоколо. Но за него точката, около която се въртеше всичко беше сърцето:
Истинските оръжия за масово унищожение са закоравелите човешки сърца. Ако сърцето омекне, тогава и отношението към живота омеква.
Той повтаря това в много от по-късните интервюта: всичко започва със сърцето, което трябва да е смекчено и отворено. Но това няма да се случи без борба и също така не и чрез нашата свободна воля. Колко е “свободна” той поставя под съмнение [ii].
Обикновено ние сме задействани от рефлексите си да реагираме, а не действаме съзнателно.
За него е очевидно, че възможността да смекчи сърцето и да се направи истинска промяна се появява само по време на катастрофи от каквото и да е естество. И докато може би очаквате той да е изпаднал в неизлечима депресия от преживяното от гонение на семейството му в Русия в началото на миналия век и след това заради собствените си преживявания на провалени връзки, своето собствено несъвършенство, загубата на цялото си богатство и други подобни, самият той изобщо не гледа на това по този начин. Той се е чувствал отговорен за собственото си отношение към живота и използва различни методи да постигне себепознание. Не според някаква фиксирана програма, а еклектично, опитвайки всевъзможни програми за да задържи доброто от него. И най-вече упорствайки по пътя си.
Просто мисля, че опитът да премина през нещо е моята програма.
В интервю от 1980-та той казва, че важността на егото е силно надценена.
Остарявайки постепенно откриваме, че работата ни е незначителна, телата ни са крехки и връзките ни са нестабилни, така че поддържането на егото върху тези основи е безплодно и носи страдание. Единственото разумно нещо, което може да се направи, е егото да стане маловажно. Ако егото успее да отстъпи, да предаде своята воля на висшата воля, надхвърляща нашата собствена, тогава на негово място се появява нещо, даващо ни нещо от по-великото в замяна.
В същото интервю той казва по повод връзките между половете, че мъжът и жената не са тук без причина, че
имаме вътрешен стремеж да боготворим.
Привличането между половете представя нещо по-велико. Тук той говори за истинско единство, нещо, за което толкова много хора копнеят. Но това единство е от напълно различен вид от това на утопичното общество. Цялото му творчество изразява знанието за падението ни от висшето, от първоначалното единство в полето на съществуване на противоположностите, от което човек трябва да се върне в единството. Периодите на неуспехи са решаващи заради противоречието с основни житейски въпроси, както казва той в един от текстовете си:
Във всяко нещо има пукнатина, така светлината прониква в него.
Наскоро открих неговата Книга на милосърдието [iii], която той публикува през 1984 г., годината на петдесетия му рожден ден. Тя съдържа петдесет стихотворения в проза – той самият говори за молитви. Тези стихове свидетелстват за дълбок копнеж, за знанието, че се е изгубил, за чувството на незавършеност, за копнежа за освобождение от ограниченията на този обвързан с времето физически живот, който от самото си начало е подсигурен от неопределеност и непостоянство. Цялата книга излъчва това осъзнаване, това прозрение за възможностите на човека да намери изход в този живот и да вкуси съществуването във вечността.
Стих 9 Благословен си Ти, Който си дал на всеки човек щит на самотата, за да не може да Те забрави. Ти си истината за самотата и само Твоето име я изпраща. Усили самотата ми, за да бъда излекуван в Твоето име, което е отвъд всички утешения, изречени на тази земя. Само в Твое име мога да устоя на препускащото време, само когато тази самота е Твоя, мога да издигна греховете си към Твоята милост.
Той сякаш говори от името на днешния самотен човек, толкова силно индивидуализиран, че има все по-малко и по-малко общо с останалите. Който може би именно заради това се съсредоточава върху търсенето на изначалното единство и може само да се обърне към портата към произхода скрит дълбоко в сърцето. Към Другия в себе си ‘Твоето име, което е отвъд всички утешения, изречени на тази земя‘.
Що се отнася до стилът му Ленард Коен е труден за поставяне в определена категория. Неговите мелодии, текстове и понякога говорещо пеене са уникални. Може би името “трубадур от двадесети век” му приляга най-добре. Думата ”трубадур” произлиза от френската дума “trouver“, която означава „да намериш“.
Проучи всички неща и се придържай към това, което е добро,
както е написано в Евангелията. Неговата майка Маша Коен веднъж казва в интервю: “Ленард е по пътя си към дома.”
Стих 50 Загубих пътя си, забравих да зова Твоето име. Суровото сърце биеше срещу света, а сълзите бяха от изгубената ми победа. Но ти си тук. Ти винаги си бил тук. Светът забравя всичко и сърцето бушува на посоки, но Твоето име сплотява сърцето и светът се издига на мястото си. Благословен е този, който чака в сърцето на пътуващия неговото обръщане.
От интервю с Патрик Уотсън:
Бих желал да живея живот, в който Аз-а е по-слабо преобладаващ. Мисля, че единственият изход от страданието е донякъде да разрешим или да нападнем тази конкретна гледна точка.
Ленард Норман Коен (9/21/1934 – 11/7/2016) е роден в Монреал в богато православно еврейско семейство с литовски произход. Още от рано той проявява голям интерес към поезия и музика и се запалва по творбите на исанския поет Габриел Гарсия Лорка. Сам се научава да свири на класическа китара. След като написва няколко умерено продавани романа, става познат като (лиричен) поет/певец. Той добива световна слава през 1968 г. С песента си “Сузан“, която за първи път е издадена от канадската фолк певица Джуди Колинс, след което (с няколко междинни прекъсвания) той продължава да пише стихове, композира и пее почти до смъртта си. Той е най-добре познат със своите поетични текстове и харизматичен певчески стил. Неговото име се появява седем пъти в нидерландския Топ 2000 за 2023-та, освен това други певци изпълняват кавър версии на редица от песните му. Творчество му е преведено на много езици.
Източници:
[i] Leonard Cohen Interview (1980): CBC ‘Authors’ with Patrick Watson (youtube.com)
[ii] Leonard Cohen’s Theories on Life, Democracy & the Future | MTV Full 1993
[iii] L.N. Cohen, Book of Mercy, Canongate 1984, ISBN 9781786896865
