Голем – Част I – Минало

Какво е общото между Голем, Прометей и лемурийския човек? Изглежда, че ние, като човешки същества, имаме вътрешен стремеж да имитираме своя Създател

Голем – Част I – Минало

Една много стара тема съпътства човечеството в неговото пътуване през материалния аспект на живота. Погледната отвън, тя приема различна “дреха” през вековете, но в същността си винаги остава същата.

Голем е фигура от еврейските легенди. Един равин го оформя от глина и го съживява. Ние, жителите на Западния свят, може би сме запознати с тази тема по-скоро чрез романа на Мери Шели “Франкенщайн или новият Прометей“. Или, което е по-вероятно – чрез множеството филми, направени по него.

Можем да разберем колко стара тема в действителност е това, ако се върнем назад във времето към стария континент Лемурия или Му. Според езотериците обширният лемурийски континент потъва в дълбините на океана преди около 850 000 години, а днешните Австралия, Мадагаскар и Великденския остров са останки от него, които не са погълнати от вълните.

В статия, посветена на Австралия[1], Ян ван Райкенборг пише:

“Изключително примитивната и груба животинска личност на лемурийците е била проникната от монадите, или небесните същества, 90% от които все още са обитавали първоначалното жизнено поле. В онези дни част от първоначалното човечество все още е била на път към пълното слизане в материалния свят – инволюцията. Небесното човешко същество все още не било погубено; Прометей все още не бил напълно прикован. Но тази част от човечеството вече е била създала – без божествено напътствие – една примитивна, груба, деформирана личност, без никаква собствена интелигентност. Това животинско творение било като голем, робот, жива машина от плът, кости и мускули, напълно подчинена на полубожествения си създател. Този „робот“ бил неуморен инструмент в ръцете на своя творец, играчка на залязващия Божествен човек, инструмент, с помощта на който той можел да работи с грубата материя на диалектиката. Така този животински роб прилагал особените и странни идеи и задачи, поставени от неговата монада, доколкото грубата материя му позволявала. Той построил огромни градове със странни форми и изваял грамадни статуи от вулканична скала, изобразяващи монадите.”

От цитата можем да видим, че в онези дни част от човечеството се е била запътила към сериозно слизане в материята: лемуриецът, като двойствено същество, е резултатът от тази инволюция. Може би ще се запитате: защо са направили това, защо са избрали този път? Това наистина е ключов въпрос. Изглежда, че ние, като човешки същества, имаме вътрешен стремеж да имитираме своя Създател. В съответствие с божествените си корени, ние сме творци, ние сме богове. Но следва въпросът: как да осъществим този божествен потенциал? Лемурия е пример за погрешния път – мечтата за рай на земята.

Оказва се, че действителността е съвсем различна. Какво се случва тук? Небесният човек създава едно тяло, материално същество, и приема, че неговото творение ще се превърне в ново божествено човешко същество, в което той ще може да живее и да пребива. Това е разбираемо, но опасно начинание, защото монадата не се предполага да доказва своята божественост в материалния свят. Тя е избрала път, който не е предназначен за нея. Физическото й творение, което е едно с материята и затова е контролирано от нейните закони, започва да доминира над монадата. Небесното същество се оказва хванато в плътски затвор и вече не може да се изяви. То кристализира в собственото си творение и се превръща в „образ с мъртви очи“.

Статуите на Великденския остров са носители на горчива ирония в това отношение. Монадата е изобразена в материята чрез нейната лемурийска личност, чрез контролирания от нея робот. Тогава обаче тя не е подозирала, че в този каменен завет запечатва собственото си бъдеще. Тя не е разбирала, че един ден ще бъде точно като статуята си: скована и неспособна за никаква изява. Днес тези статуи се намират на малък остров, който все още не е погълнат от вълните. С безнадежден поглед те се взират в далечината, в очакване на някой, който ще дойде да ги спаси от участта им.

Тайнствените статуи от Великденския остров докосват нашето въображение и подсъзнание. Те са предмет и на множество исторически и научни теории. Според легенда на местните жители обаче тези огромни статуи един ден просто сами се появили. От духовна гледна точка, тази легенда носи определена истинност – не е ли точно небесният човек, който слиза и започва да експериментира в материалния свят. Той идва съгласно своята свободна воля, и поради изкривената си представа за живота.

Интересно е, че отправка към Прометей е включена както в цитата на Ян ван Райкенборг, така и в заглавието на романа на Мери Шели. Прометей е герой от гръцката митология, а името му означава „този, който мисли напред“. Прометей откраднал огъня от боговете и го подарил на хората, защото смятал, че при създаването си човешките същества са били твърде малко надарени. Като наказание за бунта му Зевс го приковава към една скала – денем орел кълве черния му дроб, който след това се възстановява през нощта. Накрая Прометей е освободен от Херкулес, който убива орела.

Понякога универсалните духовни истини са скрити в митове. Видяхме как в лемурийската епоха божественото човешко същество, огнената дух-душа, слиза в материалното творение чрез експеримент. Манас напуска небесните светове и влиза в материално същество. Резултатът? Той остава прикован към скалите, към материята и там страда, там последният пламък от неговия божествен огън бива погълнат от природните сили. Не е трудно да разберем, че ние самите сме резултатът на това развитие. Прометей е прикован към нас, в дълбините на нашето същество се намира нашата истинска същност.

Паралели могат да бъдат направени и между Прометей и Луцифер: и двамата действат непокорно и експериментират. И двамата са носители на Светлината, но техният огнен дух затъва при опита да се установи земно царство. Така виждаме, че темите за идентичността и имитацията играят важна роля в нашето развитие. Кой съм аз? Какъв е моят произход? Каква е моята съдба? По кой път да поема?

Ако някой те попита „кой си ти?”, какво ще отговориш?

Във втората част на „Голем“ ще се опитаме да видим доколко сегашното ни съществуване ни дава някои насоки по тези екзистенциални въпроси.


[1] Pentagram 2008-4

Print Friendly, PDF & Email

Сподели тази статия

Информация за статията

Дата: февруари 28, 2019
Автор: Niels van Saane (Bulgaria)
снимка: Marion Pellikaan

Изображение: