Една нощ контекстът ми беше разкрит.
След още една нощ си помислих …
„Всичко остава на мястото си.”
Това беше впечатлението ми, това е новото ми прозрение.
Възприятие на душата.
В предишните дни, его ми е страдало много.
Трябваше то да освободи нещо възлюбено.
Егото се държеше за нещо, което му даваше сигурност.
Задържаното обаче изчезна и егото страдаше.
Друга власт в мен, която е душата, разбра:
Всеки човек заема все пак определено пространство в сърцето ми, във вътрешната ми подредба.
Аз съм малка вселена.
В най-съкровеното си себе всяко човешко същество е една малка вселена.
И в същото време ние сме „планети“.
Всеки от нас има определена връзка с друго човешко същество,
той е в кон-стелация с някого.
Кон означава „с“ и „стела“ е звездата.
Звездите в небето променят орбитите си,
но все пак остават в определено отношение една с друга.
Също така, човешките същества следват своите пътища, проправят своите пътеки,
като по този начин се свързват помежду си.
И в най-съкровената си същност аз разбирам, че съм в съзвездие с тях.
Придържането към определен път означава да стоим неподвижни.
Това причинява първото страдание – страданието на душата.
Освобождаването от себе си причинява второто страдание –
страданието на егото.
Поглеждайки през очите на душата виждам:
всичко остава на мястото си.
Егото се бе опитало да промени съзвездието по собствена воля.
Този провал сега ми позволява да открия чистото,
истинското съзвездие
в рамките на човешката система:
връзката между „планетите“,
в космоса на душите.
Чудесно.
Връзката между нас:
тя вече не се извършва
и не се поддържа от някаква принуда,
а на основа на свободата,
възприемайки великолепието на душата на Другия.