Всичко остава на мястото си

In my inner universe there are constellations which I cannot change

Всичко остава на мястото си

Една нощ контекстът ми беше разкрит.

След още една нощ си помислих …

„Всичко остава на мястото си.”

Това беше впечатлението ми, това е новото ми прозрение.

Възприятие на душата.

В предишните дни, его ми е страдало много.

Трябваше то да освободи нещо възлюбено.

Егото се държеше за нещо, което му даваше сигурност.

Задържаното обаче изчезна и егото страдаше.

Друга власт в мен, която е душата, разбра:

Всеки човек заема все пак определено пространство в сърцето ми, във вътрешната ми подредба.

Аз съм малка вселена.

В най-съкровеното си себе всяко човешко същество е една малка вселена.

И в същото време ние сме „планети“.

Всеки от нас има определена връзка с друго човешко същество,

той е в кон-стелация с някого.

Кон означава „с“ и „стела“ е звездата.

Звездите в небето променят орбитите си,

но все пак остават в определено отношение една с друга.

Също така, човешките същества следват своите пътища, проправят своите пътеки,

като по този начин се свързват помежду си.

И в най-съкровената си същност аз разбирам, че съм в съзвездие с тях.

Придържането към определен път означава да стоим неподвижни.

Това причинява първото страдание – страданието на душата.

Освобождаването от себе си причинява второто страдание –

страданието на егото.

Поглеждайки през очите на душата виждам:

всичко остава на мястото си.

Егото се бе опитало да промени съзвездието по собствена воля.

Този провал сега ми позволява да открия чистото,

истинското съзвездие

в рамките на човешката система:

връзката между „планетите“,

в космоса на душите.

Чудесно.

Връзката между нас:

тя вече не се извършва

и не се поддържа от някаква принуда,

а на основа на свободата,

възприемайки великолепието на душата на Другия.

 

Print Friendly, PDF & Email

Сподели тази статия

Информация за статията

Дата: декември 18, 2017
Автор: Silke Kittler (Germany)

Изображение: