Векове наред човечеството се ръководи от добре познатото „златно правило“, което е част от естествения закон на Логоса:
Не прави на другите това, което не искаш да правят на теб.
Правилото е известно още като принцип на реципрочността. Веднъж когато Конфуций е попитан от свой ученик: „Учителю, има ли едничка дума, която може да ни подкрепя през целия живот?“, той веднага отговаря: „Шу“. В свободен превод това означава: реципрочност! Римският автор Сенека пренася тази реципрочност в любовта:
Искаш да те обичат? Тогава обичай!
ко обаче погледнете екологичната катастрофа, която човечеството си навлече през последните десетилетия, според норвежкия автор Юстайн Гордер (1952 г.), това универсално златно правило вече не може да има само хоризонтално измерение – сякаш става въпрос за „ние“ и „те“. В книгата Ние сме светът той твърди, че на принципа на реципрочност трябва непременно да се даде вертикално измерение: отнасяйте се към следващото поколение така, както бихте искали да се беше отнасяло с вас предишното поколение.
Толкова просто е. Обичай ближния като себе си. И, разбира се, това трябва да включва и следващото поколение. Трябва да включва абсолютно всички, които ще живеят на тази планета след нас.
Нямаме право да оставим земята в по-лошо състояние от това, в което сме я заварили, когато самите ние сме дошли да живеем тук, разпалено твърди Гордер. По-малко риба в морето. По-малко питейна вода. По-малко храна. По-малко тропически гори. По-малко чист въздух. По-малко коралови рифове. По-малко растителни и животински видове. По-малко красота! По-малко великолепие и радост! Много повече хора! Ето защо той предлага да се изготви глобална харта за задълженията на човека към бъдещите поколения, аналогична на Декларацията за правата на човека (1948 г.). Несъмнено разумна идея, но такъв глобално формулиран морал придобива истинска сила едва когато всеки осъзнае, че живее на земята, за да стане човек, оживен от духа. По този начин той може да допринесе и за общото духовно осъзнаване и обновление.
А това няма да стане без усилия. Човекът трябва да излезе от центъра на космоса и да започне да служи на планетата Земя. По думите на книгата Гласът на тишината:
Помагайте на природата и си сътрудничете с нея и тя ще се отнася към вас като към един от своите създатели и ще ви се поклони. (…) Не пожелавайте нищо. Не се противопоставяйте на кармата, нито на неизменните закони на природата. Но се борете само с личното, преходното, мимолетното и ефимерното.
Тази вътрешна „промяна на климата“ може да доведе до едно ново ниво на съзнание, което може да бъде достигнато благодарение на енергия, която не е със земен произход. Тази енергия позволява на човека да се помири с любов със земята. Лао Дзъ се позовава на тази възстановена хармония, когато поставя любовта като условие и я вижда като един вид паспорт за участие в този свят:
Светът трябва да бъде поверен само на тези, които обичат тялото си, сякаш то е целият свят.
Карл фон Екартсхаузен (в „Тайнствените сили на природата“) доразвива тази идея. Неговите обнадеждаващи, широки перспективи са издигнати далеч над всички бедствия:
Човекът може да проникне в най-съкровеното същество на природата; той може да проучи тайната ѝ работилница в дълбочина; може да използва нейните принципи, за да даде живот на нови творения.
Хермес (цитиран от Асклепий X):
Ако човекът се грижи изцяло за творението, тогава самият той е украшение на космоса и също гледа на космоса като на бижу: тогава, въз основа на хармонията на съставните му части, той представлява свят за самия себе си, микрокосмос. Той познава себе си, познава също и космоса с разбирането, че осъзнава какво подхожда на ролята, която играе, какво може да използва и на какво трябва да се подчини.
Карл фон Екартсхаузен: Пречистващият огън на божествената алхимия
Първият човек, Адам, е получил красива светлинна дреха – от концентрирана светлина и първични сили – във време, когато елементите все още не са били разкъсани на отделни части от проклятието на Рая, а са образували единен силов елемент. Поради грехопадението човекът губи тази дреха от светлина; появява се грубото, осезаемото. Съществото на светлината обаче се е оттеглило вътре в самите нас като една малка искра светлина, едно зрънце семе, и тази малка искра светлина се надява един ден отново да притежава цялостната светлинна дреха, когато преобръщането на живота бъде постигнато чрез пречистващия огън на божествената алхимия.
