В Convivio, най-важната му философска творба на местен език, Данте говори (в глава 1 на Втори трактат) за четири „усещания“ или нива на четене, с които човек може да подходи към митовете или свещените текстове: първо ниво или буквално четене, второ ниво или алегорично четене, трето ниво или морално четене и четвърто ниво на четене, което Данте нарича анагогично или свръхсетивно и което ние ще наречем гностично.
Ще се опитаме да представим на читателя тези четири нива във връзка с мита за Нарцис.
Цитираме:
„Нарцис бил толкова красив младеж, че всички, мъже и жени, се влюбвали в него, но той не се интересувал от това, а предпочитал да прекарва дните си в усамотение, ловувайки. Сред ухажорите му била и нимфата Ехо, която винаги била принудена да повтаря последните думи от разказаното; била наказана от Юнона, защото я разсейвала с дълги истории, докато другите нимфи, любовници на Юпитер, се криели.
Когато Ехо се опитала да се приближи до Нарцис, той ѝ отказал. От този ден нататък нимфата се криела в гората, погълната от несподелена любов, докато останала само глас (оттук и думата „ехо“). Накрая, отхвърлен влюбен помолил Немезида да му отмъсти. Нарцис бил осъден да се влюби в собствения си образ, отразен във водата. Той се оплаквал, че не може да го прегърне или да го докосне, и оплакванията му били повторени от Ехо. Щом разбрал какво се е случило, Нарцис се оставил да умре, тъгувайки напразно; когато Наядите и Дриадите искали да вземат тялото му, за да го поставят на погребалната клада, те намерили на негово място цвете, което било наречено на негово име“.
Традиционният алегоричен прочит винаги представя негативна картина на мита, като се позовава на себепочитанието или нарцисизма. Дори в определена област на езотериката митът се свързва с падението на духа, който остава затворен в материята.
От друга страна, при „моралния“ прочит, представен в книгата на една швейцарска масонска ложа, картината се променя. Цитираме:
Докато предишното тълкуване сякаш придава мистичен характер на легендата (Нарцис в състояние на летаргия), във втората версия тя придобива дълбоко инициационна стойност, следователно активна и участваща в Субекта, където понятията „красота“ и „смърт“ придобиват съвсем различни конотации от това, което обикновено сме свикнали да мислим.
В тази втора интерпретация Красотата, открита от Нарцис, в крайна сметка няма нищо общо с красотата, свързана с неизменността на формите, орнамента който външно украсява много по-важното дихание на душата ни. Нарцис, отразяващ се във водата и усещащ невъзможността на тази любов, открива в този смисъл една светла, нетленна Красота, един вид екстаз, обусловен от откриването на фантастични и неизследвани територии. Където факторите на времето, причинността и пространството са унищожени от пълното сливане между Битието и Природата, в момент на екстаз и чиста магия. Територия, в която формата отстъпва място на Същността и по същата причина Егото на фройдисткото самоутвърждаване се превръща, сякаш чрез вълшебство, в осъзнаване на Аз-а.
Инициационната смърт
Тази концепция за смъртта, или инициационната смърт, с други думи, представлява източникът и произходът на чувството за братство, единството, което отличава Инициационния орден и представлява неговата изначална цел: всички ние сме Едно. Следователно вече няма разлика между едното и другото, а се създава ново единство, съставено от множество проявления на една и съща субстанция. По този начин Егото на самоутвърждаването, в инициационната смърт, се превръща в НИЕ на братството и универсалната Любов.
Преди да преминем към „анагогическия“ прочит, е необходимо да припомним трите вида любов според питагорейско-платоническата традиция, а именно Ерос, Филос и Агапе.
Ерос е плътска, чувствена, егоистична любов – най-ниската форма на любовта, докато Филос е любовта към родители, деца, приятели; между съпрузи, които са преодолели Ерос – най-висшата форма на любовта от това естество.
Агапе е духовната любов, любовта към трансцедентното, всеотдайността, без да се иска нищо в замяна. Сега ще се опитаме да дадем представа от тази последна гледна точка.
Нарцис се ражда от водното обкръжение на Реката върху една нимфа.
Той е предопределен, защото е толкова неразгадаем, че е подложен на изследване от гадател.
Той е толкова красив, че кара всички мъже и жени да се влюбват в него, но той ги отхвърля.
Това означава, че той отхвърля Ерос, защото той не му съответства вътрешно.
След това среща Ехо, която добре представя Филос като същество, което вече е имало своите нещастия и затова предизвиква емоции и интерес. Но двамата не могат да общуват. Въпреки че е дълбоко влюбена, тя не може да говори и затова този вид любов не е за Нарцис, който я отхвърля.
Тогава Немезида може да се намеси и тук я виждаме не като отмъстителна същност, която иска да накаже Нарцис за това, че е отхвърлил Ехо, а точно обратното – като водач към освобождението на душата на Нарцис. Защото тя разпознава, че той е готов за Агапе, и го води към огледалото (водно), за да може да се изпълни съдбата му.
Защо водно, а не някое от стоте хиляди други видове огледала?
Гледайки се в огледалото, Нарцис се приближава до изначалната бащина субстанция и това ни кара да мислим за възстановяването на праспомена.
Така Нарцис започва да вижда и разбира кой е в действителност, откривайки истинския смисъл на живота.
Той открива, че истинската красота е тази на Единствения в него, този Единствен, когото огледалото на изначалните води, на живата вода, прави възприемчив за него.
Нарцис най-сетне усеща и намира Любовта, на която може и трябва да съответства: онази, която винаги е търсил в себе си и никога не е намирал.
И той се потапя в нея изцяло, докато не изчезне, казвайки като Йоан Кръстител
Аз трябва да се смалявам, за да може Другият да расте.
Това е ендура.
Първата стъпка към преображението.
Предопределеният е намерил пътя към освобождението.
Процесът на алхимичното преобразяване завършва в Мита, както е описан от Овидий в неговата Метаморфоза: Нарцис след смъртта си се пренася в Хадес (символично фазата на „нигредо“) и докато е на река Стикс, продължава да е в контакт с образа, който го преобразява.
Когато Наядите и Дриадите искат да вземат тялото му, за да го поставят на погребалната клада, на негово място намират цвете с червено венче и златни стълбчета (символично фазата „рубедо“) и шест бели венчелистчета в хексаграм (символично фазата „албедо“).