Към част 1
Съществуват образи, които могат да ни помогнат. В операта на Моцарт „Вълшебната флейта“ Тамино, разглеждайки портрета на Памина, пее:
„Този портрет е толкова омагьосващо красив, колкото още никое око не е виждало.„
Можем да приемем думите „никое око не е виждало“ буквално, защото става дума за вътрешния образ, който не би могъл да се види с обикновени очи. В Тамино този образ събужда копнежа за обединение с него. Това е ключовото преживяване, което го води до портите на Храма на Мъдростта. Той намира Памина, дълбините на собствената си душа, и след още последващи изпитания Памина и Тамино най-накрая са приети в храма.
Във „Вълшебната флейта“ става дума за превръщането на естественото ни състояние в духовното състояние на просветлението. Процесът се ръководи от Сарастро, слънчевия елемент в нас. Става въпрос за преобразяване, както се казва в 1 Коринтяни, глава 15, стих 51: „Но всички ще бъдем преобразени“. Преобразяващият фактор, който дава импулсите, се крие в самите нас.
Преодоляването на Кралицата на Нощта
Във „Вълшебната флейта“ Кралицата на Нощта представлява света на усещанията, който ни пленява, света на колективните балончета. Тя става отмъстителна и гневна, когато се опитваме да ѝ избягаме, когато решим да следваме вътрешния образ. Когато мъст, омраза, гняв, страсти се пробуждат в нас, все още не сме в храма на мъдростта. Процесът на трансформация може да започне само когато ние страдаме от сегашното си състояние.
Три момчета „от въздуха“, всяко от които държи сребърна палмова клонка, насочват Тамино в търсенето на Памина. Те го насърчават, като пеят:
„До твоята цел този път ще те води,
но ти, младежо, трябва да спечелиш като мъж.
Така че чуй нашия урок:
Дръж се, бъди търпелив и мълчалив.„
Това показва метода на излизане от сферата на Кралицата на Нощта. А сферата на образите от „магическото огледало“, на дисплеите, дори би могла да помогне, ако се използва по правилния начин. За да се получат отразяващите свойства на огледалата, се използва покритие от сребро, метала на луната. Широко разпростряната мрежа с многобройните си възли и безброй връзки е инструментът на колективната астрална сфера, света на усещанията.
„Дръж се, бъди търпелив и мълчалив“: насочете погледа си към вътрешния образ, към „Памина“, и не позволявайте на нищо да го засенчи или заличи. Независимо жена или мъж – любовта към този образ ще ви накара да възтържествувате „като мъж“. Позволете си да бъдете водени от любовта си към вътрешния образ.
Когато чрез акта на избор и чрез любовта ни към вътрешния образ нашият разстроен емоционален живот най-накрая се успокои, тогава можем да поемем първата си глътка свеж, чист въздух и да ни изпълни неизмерима радост. Това е пътят към „двора на храма“.
Памина – лотосът
Можем да сравним Памина и с „лотос“, който се разгръща в нас. Той разполага с чисти бели венчелистчета, по които нищо не може да прилепне заради специалното им покритие. Напречното сечение на корените на лотоса показва огромни дупки, през които растението изпомпва кислород от езерото, където расте. Кислородът, символът на духа, може да влезе в нас, „езерцето“, от което лотосът, новата душа, расте.
Чрез духовната съзнателност, която настъпва в нашето същество, можем да поемем първия си, освобождаващ дъх, насочени към слънцето. Прозорецът на душата е очистен и позволява по-ясна гледка. По този начин бихме могли евентуално да разберем малка част от истината за това как е изградено творението, в което живеем, и да се движим в него по нов начин.
Ако останем така, с кристално чиста душа, фокусирани върху образите от огъня и светлината на духовното слънце, тогава те ще бъдат изпратени до най-тъмните кътчета на нашето същество. Цялата ни същност започва да вибрира в чистотата на духа.
Защото главната цел е съюзът с Памина, образа на душата, достигаща Божественото.