Ние сме вихър от емоции и желания, които често ни нападат без да казват откъде идват. Чувствата ни имат много източници, характеристики и нюанси. Те са преходни и се променят постоянно, дори в един и същи ден или в различни етапи от живота. Преминаваме от невероятна радост към дълбока тъга. Обикваме хора, които след време намразваме. Всичко това е резултат от вътрешно противопоставяне, от противоречие, проявяващо се вътре в нас. Резултат от едно състояние на съзнание, което е обърнато към себе си.
Ако обаче погледнем към природата, виждаме, че в нея няма противопоставяне. Напротив, всичко се изявява като допълване и хармония. Денят и нощта не са противоположни, а по-скоро необходими за благоприятното развитие на растенията и животните. Същото може да се каже за зимата и лятото, приливите и отливите, както и за други природни явления, които се проявяват във взаимозависимост, баланс и съгласие.
На базата на настроенията на сърцето ние правим преценки за всичко. Наблюдаваме света около нас, ситуации, които преживяваме, хора, които познаваме, и нашият ум ги съпоставя с натрупаните в миналото спомени, и ги класифицира, основавайки се на предварително определени понятия. Това, което ни е от полза или е в съответствие с нашите ценности, наричаме „добро“; противоположното определяме като „зло“.
По този начин ние каталогизираме всичко заобикалящо ни, създавайки етикетирани чекмеджета и кутии, където съхраняваме вижданията си за реалността, която постепенно се разпокъсва. Живеем в тази фрагментирана реалност, базирана на излъчваните желания от размирното ни сърце, което в крайна сметка се превръща в затвор за нашето себе.
Съществува обаче една най-важна, абсолютна реалност – Цялото, което обгръща всичко в тишина и което спи в нас. Тази Искра от Светлината е проява на божествеността, която докосва сърцата ни. Тя ни говори мълчаливо за възможността да открием абсолютната истина, да намерим дълбоката причина за съществуването си.
Когато тази Искра се пробуди в нас, тя осветява пустинята на живота ни и ни подтиква да намерим оазиса на висшата реалност, която е свободна от илюзии. Ставаме търсачи и можем да започнем пътуване в търсене на Духа.
Започваме да вървим по пътя на себепознанието, който всъщност е вътрешно пътешествие, за да намерим фрагментите от нашето съществуване и, в светлината на Искрата на сърцето, да сглобим пъзела на обърканата ни реалност.
Започваме и следваме този път такива, каквито сме, приемайки недостатъците и добродетелите си, успехите и противоречията си, като целта ни не е да подобрим егото си, а по-скоро да го предадем на съвършенството на Светлината, която съществува във всички нас.
Малко по малко откриваме, че фрагментите от нашето хаотично съществуване, както и опитностите в живота, са prima materia за вътрешния алхимичен процес в търсенето на златото на Духа. По този начин затворът на егото се превръща в източник на безкрайни възможности за освобождение!
Не става въпрос за равнодушие към света, а за живот в дълбочина, с разбирането, че всички ситуации са възможности за себепознание.
Нашата роля е да разкрием и премахнем бариерите, които ни отдалечават от безусловната любов, от Цялото, към което принадлежим, и по този начин да осъществим себе си в светлината на искрата, не защото трябва да превъзмогнем нещо, а защото сме изгубили илюзиите за себе си.
Когато това се случи, парчетата от пъзела на нашето съществуване се подреждат и можем да намерим пътя си навън от затвора на сърцето.
