(Към Част 1)
Диханието на живота и дъхът на смъртта присъстват едновременно в атмосферата на планетата. Видяхме, че изходящият поток на земята се нарушава от колективния магнитен потенциал на човечеството, но същевременно атмосферата се влияе от огнените междукосмически излъчвания на Ерата на Водолея – живата вода се излива над главите ни. Следователно възниква въпросът: как да усвоим силите на живота и да се защитим от отровния дъх на смъртта?
Вече споменахме, че старият материалистичен начин на мислене не би могъл да разреши належащия проблем на живота и смъртта. В Ерата на Водолея трябва да се роди нов начин на мислене. Този друг начин на мислене насочва вниманието ни към етерната сфера на живота. Въпроси като „Какъв е източникът на живота?“ и „Какво всъщност означава понятието „живот“?“ фокусират вниманието ни в етерната сфера. Бихме могли да опишем „живота“ чрез неговите външни характеристики, но каква е неговата същина?
Езотериците знаят, че етерните атоми проникват материалните атоми и по този начин оживяват вибрационно материалните форми. Следователно можем да разберем, че понятия като „растеж“, „жизненост“ и „здраве“ са директно свързани с усвояването на етерни сили. Без етерното ни тяло физическото не притежава независим живот. Ако отричаме или пренебрегваме това, че притежаваме етерно тяло, никога няма да можем да разберем мистерията на живота. Когато размишляваме върху този ритмичен обмен на вещества и сили – основан на закона „подобното привлича подобно“ – тогава термините „диханието на живота“ и „дъхът на смъртта“ придобиват много по-широко значение.
Но преди да навлезем навътре в този въпрос, бих желал да ви заведа на малко пътешествие до епичната творба „Властелинът на пръстените“ от Дж. Р. Р. Толкин. Може би сте чели книгите или сте гледали филмите. Следната сцена в „Задругата на пръстена“ ми направи голямо впечатление:
Нашите герои се опитват да избягат от едно злостно чудовище. Те прекосяват мост и Гандалф Сивия, магьосникът, е последен. По средата на моста той спира и се изправя пред врага, докато останалите безопасно достигнат другата страна. Той препречва пътя на чудовището и казва: „Не може да преминеш. Аз съм слуга на Тайния Огън, притежател на пламъка на Анор. Не може да преминеш.“ След това той призовава този Таен Огън и разрушава част от моста с тоягата си. Звярът пада, но повлича Гандалф със себе си и двамата изчезват в бездната. По-късно Гандалф най-сетне посича този звяр, но правейки го, той губи и собствения си живот. Все още обаче неговата задача не е приключила: Тайният Огън го преобразява и го изпраща обратно като Гандалф Белия. Бихме могли също да го наричаме Гандалф Чистия: освободения от земните петна. Саможертвата и любовта му към близките правят преобразяването му възможно. Неговото приключение продължава и той трябва да помогне на задругата да унищожи Единия Пръстен: злият пръстен на властта и господството. Единият Пръстен трябва да бъде хвърлен във вулканичните пламъци на Прокълнатата Планина, там, където е бил изкован. Този пръстен има таен надпис, който се превежда като:
Един пръстен да управлява всички тях,
един пръстен да ги намери,
един пръстен да ги доведе,
и в мрака да ги обвърже.
А защо насочих вниманието ви към тази художествена история? Защото тя описва по романтичен начин елементите, които са ни необходими за разрешаването на настоящата криза:
- сформирана е задруга;
- усвоени са по-висши сили, водещи до преобразяване;
- звярът и злият пръстен на властта са неутрализирани и държани далеч от групата, която се стреми към духовни цели.
Нека се опитаме да разработим още малко тази освобождаваща концепция. Задругата се състои от група хора с обща цел. В нашия случай тя би била сформирана от всички хора с духовни стремежи. Това универсално човешко братство би трябвало да остави настрана всички различия и да се фокусира върху това, което го обединява. В копнежа си за висши духовни ценности всичките му членове са едно цяло. Един универсален източник на Живот, една универсална Мъдрост, една универсална Любов.
Всеки член на тази задруга е Гандалф Сивия по свой собствен начин. Това означава, че всички те са слуги на Тайния Огън, но все още не са напълно пречистени и преобразени: все още са „сиви“. Какво представлява този Таен Огън? Бихме могли да го наречем Седморния Дух, или Светия Дух, или още по-мистичното „Диханието на Бога“, или пък, ако бихме искали да се изразим на физичен език: „излъчвания с много висока вибрация от друго измерение“. Не думите са важни, а реалността зад тях.
Всеки член на тази човешка задруга трябва да е съзнателен по отношение на това, че той или тя има важна задача: да застане здраво на моста и да каже: „Не може да преминеш!“. Какво означава това? Означава, че мракът и злото са прогонени надалеч от Светлината. Всеки човек носи искра от този Таен Огън вътре в себе си: Духовната искра. Тази вечна искра трябва да бъде превърната в пламък! Това няма нищо общо с героизма или развитието на свръхчовешки сили. „Аз“-ът трябва да бъде държан настрани от този процес. Това означава, че индивидуалното и колективното трябва да образуват отворен и чист канал за Тайния Огън. Тогава един меч или кръст бива забит в земята. Вдишвайки вертикалния поток на Тайния Огън и издишвайки хоризонталния поток от тези преобразени светлинни сили, и микрокосмичното дихателно поле, и космическата атмосфера биват пречистени и подредени. Тази циркулация на свещения огън ще ни преобрази и превърне в Гандалф Белия.
По този начин задругата създава една позитивна и освобождаваща възходяща магнитна спирала – вакуум, управляван от силите на Светлината. Следователно съществува една негативна и разрушаваща магнитна спирала, както и една позитивна и освобождаваща спирала. Разрушаващият пръстен продължава да съществува, понеже част от човечеството все още го подхранва, но за хората, които са избрали различен път, за тези, които са преобразени от Тайния Огън, злият пръстен на господството е унищожен. Единият Пръстен, изкован, за да ги управлява, вече няма сила над тях, защото те дишат и живеят в друга магнитна атмосфера.
Човешката дегенерация и упадък дава власт на пръстена на гибелта: отваря канал за нисшите сили на Южния полюс да се проявяват в атмосферата, отваря бездната. Обратното също е вярно: човешкото извисяване, преобразяването на човешко същество, което е привързано към земното, в свободен и могъщ дух-душа, отваря пътя на освобождението, един мост към друга, по-висша форма на съществуване. В главата „Борбата за Южния полюс“ се казва следното: „те ще преминат през златните врати на северното лъчево поле“ по пътя към вечния си дом.
Всички ние сме свободни да избираме своя път. Но ако не направим избора си, пръстенът на гибелта ще избере нас…
