Обхватът на Календара на маите се отнася до много разнообразни области на познанието, като космология, философия, вечната мъдрост, духовност и митология от онази епоха, която предоставя един велик общогалактически светоглед, неразграничен все още в обособените различни традиции на човечеството. Или по същество – традицията на маите защитава, осветява и обяснява учението на универсалната мъдрост, което почива в сърцата на всички велики традиции в човешката цивилизация.
По-просто казано, натрупването с времето на знания от археологичните, антропологичните, културните и астрофизичните открития, свързани с маите, е подобно на постоянно задълбочаващо се посвещение, което изненадващо ни обединява с общ възглед за един Създател, за Творението и Създанията Му. Човек никога не би могъл да спре да бъде ученик на тяхната космология.
Умът ликува и сърцето сияе, когато човек открие, че ученията на маите не са някакви своеволни поверия на някакви хора от земната ни природа, а са учения, свързани с великата истина, проповядвана от всички съществени духовни традиции, като освен това притежават ненатрапчиви, но значими примери за научни постижения в краткия период, за който са пребивавали между нас (класическия период – от 250 до 900 г. сл. Хр).
Древната цивилизация на олмеките, предшествала маите, е изповядвала вярата, че център на вселената е полярната звезда, около която изглеждало, че се въртят всички останали звезди. Маите обаче припознават друг космичен център, информацията за който е съхранена през световните периоди чрез техния мит за сътворението.
Млечният път пресича еклиптиката (зодиакалния кръг, следван от слънцето, луната и планетите) на две места – в Стрелец и Близнаци. Според символизма на маите, тези точки на пресичане съвпадат с центъра на галактиката ни – Млечният път.
Тук става ясно, че за идентифицирането на центъра на вселената маите са с основен принос. Последните градуси от съзвездието Стрелец сочат към центъра на галактиката, а древният египетски кръст Анкх, олицетворява ключа на живота за посветените в мистериите на пирамидите. И някъде след средновековието, благодарение на дървото на живота и неговите десет сефироти от юдейския гносис, човек достига чрез Кабала до разбирането, че галактическият център е проявление на Даат, тихата светлина, и Изида, майката на галактическия мир.
Седем Макау, Кетцалкоатл, Едно Хунахпу и днешните астрофизици
Маите се съобразяват с три основни принципа, еднакви по значимост и асоциирани с трите божества: Седем Макау (Голяма Мечка, полярният център), Кетцалкоатл (Плеядите, зенитът) и Едно Хунахпу (Слънцето в зимното слънцестоене, галактическият център).
Центърът на галактиката се явява като великият космически център, който съдържа най-висшите възможни значения и най-глобалната перспектива. По същия начин, както хелиоцентричният модел, предложен от Коперник през 16 век, предполага едно по-добро представяне на космоса в сравнение с предходния геоцентричен модел. Маите достигат до космологично разбиране, което превъзхожда другите ранни и по-непълни гледища.
Как божеството на декемврийското слънцестоене (Едно Хунахпу) се свърза с галактическия център? Разположенията през 2012 г. показаха един феномен, познат като прецесия на равноденствената точка. При въртенето си земята прави и един „замах” със своята ос, променяйки ориентацията си по отношение на великите звездни полета, включително и по отношение на Млечния път. Това явление повлиява също и на слънцестоенето, така че позицията на слънцето през зимното слънцестоене се подравнява с кръста на маите (бел. прев. – „Кръстът на маите” се нарича определен тип астрологическа карта, използвана от тях) и с галактическия център само веднъж на всеки 26 000 години – толкова е продължителността на един цял прецесионен цикъл. Така че сега, през последните няколко години, това подравняване е факт.
През 1994 г. Джон Мейджър Дженкинс открива, че свещената Игра на топка и легендата на маите за сътворението разкрива галактическата подредба. Той установява, че техният първи календар се появява в Изапа, археологическо находище, богато на скулптури, пророчества и духовни учения.
Дженкинс предполага, че съответната подредба следва да се счита за затъмнение, тъй като споделя основното алхимично значение на „преодоляване на противоположностите”.
Единство в полярността
В метафизиката на маите това единство има по-дълбоко значение, което се простира отвъд единството на мъжкото и женското или на останалите полярни двойки. То касае недвойственото отношение между безкрайното и крайното, между вечността и времето; единството на висшето с нисшето.
Подредбата (на земята, слънцето и центъра на галактиката) означава по-скоро съединяване, а не акцентира на йерархичните различия. Така се създава съюз между творческия център и сътворената частица.
Частицата, с нейната централна звезда, се присъединява към своя произход. Те му се предават, както висшата и нисшата природа се новосъединяват в затъмнението, както е разказано в легендата за съединяването на Слънчевия Кетцалкоатъл с Венера.
Нашата по-висша природа не унищожава нисшата, а я насочва, обхваща и оживява до завръщането ни чрез пълното разбиране на произхода си от нея, на нейния план и нейната крайна цел.
До това състояние не ни отвежда някакъв процес на еволюция, понеже то почива в самите корени, в есенцията на съществуването ни. Ние по-скоро го разбулваме (спомнете си „Разбулената Изида”), напускайки ограниченията, които не допускат разпознаването на реалността на вътрешно присъщата ни по-висша природа.
Тези принципи на свещената наука на маите не се различават по никакъв начин от херметичните учения на Египет, от даоизма на Китай, от християнския Гносис, от кабалистичните мистерии на дървото на живота, от розенкройцерските мистерии, описани в „Алхимичната сватба на Християн Розенкройц”, или от теософията.
Всички те са духовни науки, които не спират да говорят за съединяването на центъра на сърцето с центъра на вселената.
