Ян ван Райкенборг пише за човешката воля:
Волята е магическият атрибут на душата в истинския смисъл на думата. Волята е големия неукротим двигател на душата и следователно на целия ни живот. (…) Чрез волята човек е способен да конкретизира и приложи магнитната, безформена и абстрактна по своята природа, сила. [1]
Първоначално волята беше силата на Епигенезис – свободно решаващата, съзнателно самосъзидателна дейност на човешкия дух. Тази сила е извънредно опасна, кралска сила (Овен); тя е и тайна сила, която може да бъде смъртоносна (Скорпион), но може да отведе и в необятни далечини. Волята е начало или край на всичко; тя е вечната сила, която царува над живота и смъртта.[2]
Това кратко описание съдържа скрито изобилие от мъдрост и истина. Скрито? Да, защото не е лесно да се проумее тайната на волята.
Можем да наблюдаваме мислите си в по-голяма или по-малка степен, въпреки че не можем да ги контролираме. Можем да определим кои мисли са вредни и кои са полезни. Същото се отнася и за нашите чувства. Не е нужно да сме посветени, за да разберем, че чувства като омраза и ревност ни водят към бездната. Но какво да кажем за волята ни?
Волята е абстрактна и неуловима. Това е така, защото волята е свързана със самия живот, с жизнената сила, която ни задвижва. Магнитната сила се конкретизира и се задвижва през нашата нервна система като етерна сила. Чрез този силов импулс ние пристъпваме към реални действия.
Двуострият меч
„Това е най-опасната сила, кралска сила, а също и тайна сила, която може да стане фатална.” Защо волята е толкова опасна сила? Защото волята вдъхва светлина и живот на една идея. Тогава, облечена в тази огнена етерна сила, тази идея започва да се проявява в живота ни.
Да предположим, че следваме определена духовна идея, но тази идея не е чиста, а е примесена с егоцентрични мотиви. Следвайки идеята, използваме волята си, за да постигнем целта си. По този начин нашата концепция оживява, обвива се в огнена етерна сила. В момента, в който идеята ни се осветли, опасностите неимоверно се утежняват. Ние сме заслепени от собствената си светлина и мислим, че получаваме импулс от духовния свят.
Тези, които са чели ‘Гностичните мистерии на Пистис София’, могат да предположат какво ще се случи след това. Пистис София поглежда надолу от позицията на нечистото си духовно състояние и вижда източник на светлина. Според нея това е светлината на Гносиса и слиза. Не разбира, че тези светлини всъщност са проекции на нейните собствени идеи, облечени със светлинната сила, която е излъчена от нейната воля.
Ние правим същото и така следваме пътя на Пистис София. Но когато пристигнем в хаоса на по-ниските астрални сфери, ни очаква горчиво разочарование. Заобиколени сме от враждебни сили, а светлината и жизнената ни сила са откраднати. Останали разочаровани и изтощени, ние сме на ръба на пълното унищожение.
Как може така лесно да се превърнем в жертва на самите себе си? Основната причина е, че не разбираме какво е волята и как работи тя. Липсва ни самопознание.
Волята е свързана с прилагането на творческа сила. Това е магическа дейност, свързана с формирането, със създаването на светове.
Какъвто е нашият личен малък свят, така преживяваме и вселената. Когато прилагаме творческата сила в себе си, осветлявайки и оживявайки определени идеи, тогава ние преживяваме и заобикалящия ни свят по съответния начин. Привличаме други сили и възприятието ни претърпява промяна.
Критерият
Критерият, основният въпрос, е дали нашата лична идея, нашето творение, се съотнася по хармоничен начин към вечните идеи, сили и закони, които управляват вселената. Ако това е така, тогава и нашето развитие се разгръща хармонично. Проблемът е, че егоцентричното съзнание не може да постигне чисто духовно съзерцание. В най-добрия случай това е смесица от духовни и материалистични образи. Но тъй като търсещият истина, свобода и справедливост се стреми към ценности, които не са от този свят, волята, която е част от тройното егоцентрично съзнание, започва да вдъхва огън в тези взаимносвързани концепции. Тогава виждаме имитация, подобно на Пистис София. Ние обаче все още не разбираме това.
Поглеждаме надолу и се спускаме, и така непрекъснато продължаващото падение е много пряко свързано с волята на човека. Пристигайки долу, ние сме хванати в капан от различни по вид сили, сходни на нашето състояние поради фалшивите светлини, които сме запалили в себе си. Впоследствие чрез тези силови линии сме ограбени и оставени изтощени и с празни ръце.
Ян ван Райкенборг, с великолепното си прозрение за пътя на освобождението, казва за тази ситуация на Пистис София:
Сега обаче тя притежава една сигурност: Пистис е умряла, но също и заблудата. За първи път тя се е научила добре да разпознава собствения си Автадес [егоцентричната воля]. Тя се е превърнала в едно нищо. Седи на руините като Йов, нищо не ѝ е останало, но за първи път пред нея проблясва разбирането: разбирането като отворена порта.
Голгота
Колкото и драматично да е, има дълбока мистерия, скрита във външното унищожаване на Пистис София. Пред нас се очертават известни прилики с Голгота.
Като първи ключ към тази мистерия можем да използваме следното: пътят на злото е унищожението; рано или късно злото загива от собствената си ръка. Когато Пистис София е обградена, ограбена и унищожена, това означава, че злото в нея е унищожено от злото извън нея. А какво е зло, ако не егоцентричния стремеж, който винаги търси най-доброто място за себе си?
Господ работи по тайнствени начини особено по отношение на егоцентричното съзнание. Кой би очаквал злото да подаде ръка за помощ, без да го знае?
От евангелието знаем, че на Голгота са издигнати три кръста. Двама убийци са разпънати заедно с Господ Иисус. Егоцентричната воля е сред аспектите, символизирани от убийците. Егоизмът е зло и злото води до унищожение. Егоцентричната воля е конкретният разрушител: палачът или войникът. Зад този войник обаче стоят емоционалният ни живот и мислене, където умствените способности са стратегът, генералът. А този генерал от своя страна е повлиян и манипулиран от придворния съветник, който се стреми да спечели желаните облаги чрез различни интриги. Азът-крал се състои от тези трима заедно: придворният съветник, генералът и войникът. Това е тройното Аз-съзнание: сърце, глава и ръце.
Трите ключа
И все пак човешкото същество е много повече от Азът-крал. Два прекрасни ключа все още лежат скрити под измамната повърхност. Вторият ключ е обективното съзнание – съзнанието, което е пречистено от самопознанието. Чрез страдание и опит, причинени от вътрешното зло, първият ключ, обективното съзнание нараства значително по сила. Това съзнание е наблюдаващо, приемащо и смирено; то е много реалистично. Не се бори, не се съпротивлява на злото. Ако това съзнание започне да се бори, то веднага ще стане отново субективно и лично и по този начин ще се разпадне в злото. Обективното съзнание обича много Истината, символизирана от третия кръст – този с Господ Иисус. В момента, в който субективното зло е умряло, това съзнание дарява прозрение като отворена порта. Всички илюзии са разрушени. През тази порта виждаме светлината в далечината: този път истинската Светлина.
Тайнството
Наясно сме, че Иисус умира на Голгота. Това събитие ни отвежда до истинското тайнство. Иисус символизира новото съзнание: съзнанието, което възниква от духовното ядро на човешкото същество. Тази централна духовна искра е божествената изначална идея за първоначалното човешко същество, нашата истинска същност. Това ново съзнание, това ново човешко същество получава възможността да се развие, защото обективното Аз-съзнание е дало жизнено пространство на този душевен принцип. Обективното прозрение носи тишина, вътрешно пространство и безконфликтност: неутралност по отношение на полярностите.
Обективното съзнание познава Новия Човек, който се появява в същата система. Ето защо обективният убиец казва на Иисус: „Господи, знам, че идва Твоето царство, царството, което светът никога не може да разбере“[3]. Тук „светът” може да се разбира като субективното съзнание, чийто мотив е оцеляването на всяка цена. За „света“, живеещ извън това съзнание, пътят на освобождението остава напълно неясен и неестествен. За този свят, който е реалността на субективния убиец, Голгота е само хълмът от черепи и кости.
Вътрешното състояние на обективния убиец се различава значително от това на „света“. Иисус отговаря на обективното съзнание: „Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мене в рая.“[4] Звучи доста мистично, но можем да го разберем по следния начин: когато обективното съзнание се фокусира напълно върху Новия Човек, безусловно му служи и го следва, тогава любовта, мъдростта и силата, идващи от Новия Човек, се излъчват също и чрез обективното Аз-съзнание. Въпреки че този обективен човек все още се разхожда по земята, той изпитва едно райско състояние в настоящето, тоест тук и сега. Благодарение на това спокойно удовлетворение, което се нарича „просветление“, сега той наистина може да помогне на своите събратя; тогава „убиецът“ е умрял.
Това, че двамата убийци намират смъртта си на Голгота все пак е разбираемо: субективният плаща кармичната сметка, обективният се разтваря в божествената сила на любовта. Но защо новото душевно съзнание, Иисусовият аспект, умира на Голгота? Защо на Голгота загива и Новият човек, в когото Пилат не видя зло?
Трансформацията
Това е свързано с трансформацията, която трябва да се случи. За тази цел кръвта на Иисус Христос трябва да се пролее на земята.
Когато ние като човешки същества имаме стара и нова част, тогава съществува вътрешно разделение. Премахването на това разделение може да стане само чрез трансформация. Това обединение, тази трансформация стават възможни чрез жертването както на старото, така и на новото. Старото се съгласява, защото разбира, че няма друг начин да се освободи от собствения си егоцентризъм. Новото се съгласява, защото без трансформиращата сила на Светлината не може да се постигне единство. По този начин жертвата на Христос е процес на духовна трансформация, в който всички вътрешни разделения се разпадат. Символично, трансформацията започва, когато кръвта на Иисус Христос се пролее на земята.
Силата на светлината, Христовата сила, доброволно се затваря на земята и продължава да извършва трансформацията отвътре. След това светлинната сила ще повиши нивото на вибрация на нашите атоми и клетки, така че земното ни тяло да се трансформира в духовно тяло. Оловото се превръща в злато. Новият човек, който е привидно мъртъв, възкръсва в трансфигурирало тяло. Фениксът се издига от собствената си пепел, оставяйки след себе си празен гроб.
“И Иисус отвори очите си и каза: Поздравете изгряващото слънце; идването на деня на правдата!”[5]
_____________________________
[1] Изявата на Гносиса в наши дни, част IV, глава IV.
[2] Християнската мистерия на посвещение (Dei Gloria Intacta), Марсово посвещение в първия седморен кръг.
[3] Евангелие на Исус Христос за Епохата на Водолея, глава 170:28.
[4] Лука 23:43.
[5] Евангелие на Исус Христос за Епохата на Водолея глава 172:35.
