Може ли да има нещо извън Бога? Мисля, че това не е възможно. Знанието за това, съчетано с прозрението, че Бог е Любов, ни води до разбирането, че не може да има нищо извън Любовта, тя е една всеобхватна сила.
Вероятно една такава радикална идея се нуждае от доразвиване. Какво да кажем за жестокостта и ужасите, които виждаме около нас? Това също ли е любов? Ако Бог подготвя за мен елемента вода, защото се нуждая от него за развитието си, ала аз реша да удавя в него ближния си, кой е отговорен за този акт?
Но Божията любов не свършва в моите престъпления. След това Тя ме поставя на място, в условия, където мога да изплатя дълговете си. Нямаше ли да е жестоко, ако няма възможност за изкупление, ако трябва да живея с вината си завинаги? Но Бог ми дава цяла вселена, за да мога да се уча. Какво точно да науча? Ами, да се науча да обичам.
Започвам с един малък кръг – хората около мен, семейството ми. Ден след ден разширявам любовта си, започвам да обичам хора, които са подобни на мен, които споделят същите интереси. Любовта разцъфтява лесно в хармонична среда. Но тя е по-голяма от тази хармония и по-късно включвам хора, които са много различни от мен, които имат различни цели и желания в живота. Може би дори ще се науча да обичам враговете си. Възможно ли е? Да – в смисъла на това да ги приемам такива, каквито са, да не им мисля нищо лошо, да имам положително отношение към тях.
Но Божията вселена е много по-голяма от царството на човека. Включвам и животните в моята любяща грижа. След това и растенията. Приемам всички елементи на природата като израз на Бога.
Може би не сте съгласни с мен, когато казвам, че цялата природа е израз на Бога. Нима философията на Школата на Златния Розенкройц не говори за „диалектика“, за един паднал свят, който не е включен в Божия план. Да, всъщност ние го споменаваме много често.
Според мен това е практически подход за западните хора. Това е практичен поглед към Вселената. Използваме го, за да кажем на хората, че сегашното им състояние не е окончателното. Че е възможно да се развиват, да преминат през вътрешен процес на трансформация. Че вътре в тях има величествен духовен потенциал и те могат да достигнат по-високо стъпало в Спиралата на любовта.
Какво представлява Спиралата на любовта? Тя е проявлението на Бога в многомерната вселена. По символичен начин можем да я представим като точка, а около нея, в посока надолу, са налице все по-големи кръгове, все по-широки намотки.
Намотките можем да разглеждаме като различни състояния на съзнанието, които съответстват на различни състояния на съществуване или жизнени области. Можем да използваме един практически подход и да кажем: „Вие сте стигнали до края на възможностите си на тази намотка. Ето защо усещате един вътрешен копнеж за свобода, стремеж да живеете в хармония и да победите смъртта.“ Но практическият подход не е единственият поглед към живота. И ако погледнем от прозореца, който е по-горе, това прилича на история за любовта…
Различните прозорци представят и различните подходи към духовността. Има практически, „стъпил на земята“ подход; има и екстатичен такъв. Бих искал да обсъдим екстатичния подход, защото ако погледнем през този висок прозорец, ще получим едно прекрасно впечатление за единението: един разказ за любовта.
Рамакришна от Бенгалия
Какво общо има един практичен човек като мен с този екстатичен прозорец на любовта? Ами, аз се заплених от него, когато прочетох за една много забележителна фигура от духовната история на човечеството: Шри Рамакришна. Той е роден в Индия, в Бенгалия, през 1836 г.
В книгата си „Завръщане у дома“ Лекс Хиксън рисува красива и колоритна картина за него. Ако някога терминът „универсално единство“ може да бъде приложен към някое човешко същество, мисля, че трябва да е за него. Лекс Хиксън разказва, че Рамакришна редовно е правил забележката, че най-сериозното изкривяване в духовния живот е едностранчивостта, която ни кара да се придържаме към определена гледна точка. Той преживявал живота като непрекъснат поток от съзнание, в който формите и гледните точки се проявяват и след това отново се разтварят като мехурчета в река.
Това е тантрическият подход, в който формите се разглеждат като проявления на Върховното съзнание. Това е спиралата на Любовта с нейните различни извивки. Относителното и Абсолютното всъщност не са истински разделени, защото те произлизат от един и същ Източник: върха на спиралата.
Този непрекъснат поток на съзнанието е една универсална концепция. Например християнският поглед изразява същата идея когато казва: „„Възлюби Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с целия си ум. Това е първата и най-голяма заповед. А втората е подобна на нея: Възлюби ближния си както себе си.„’[1] Обичай Бога, Абсолюта, преди всичко; а неговото проявление, относителната форма на ближния, като себе си.
Казано по друг начин: „И ето, всичко има свое подобие, и всичко е създадено и направено, за да свидетелства за мен, както временното, така и духовното (…): всичко свидетелства за мен“„. [2] Когато сме в състояние да видим Абсолюта в проявените форми, всички те показват символично съдържание, тъй като произлизат от Единия източник.
Освобождаване от формализма
Нека се върнем към Рамакришна, защото той наистина е бил интересна личност. Лекс Хиксън ни разказва някои поучителни и забавни анекдоти за търсачите на истината, които идвали при Рамакришна в градината на храма в Дакшинесвар, където живеел. Всички те били напреднали духовни търсачи, които в продължение на много години практикували определен подход. В резултат на това те се идентифицирали с характеристиките на своя специфичен духовен път. Накратко: те са имали своите навици, своите форми, а оттам и ограниченията на своята практика.
Но нещата започвали да се променят в момента, в който влизали в контакт с Рамакришна. Той не им изнасял лекции, нито е правил опити да ги убеждава в нещо, а е въплъщавал духовната енергия, свързана с техния специфичен подход и ниво. Той е имал чудесното качество да изживява и изявява различните извивки на Спиралата на любовта. Той обединявал всички духовни пътища, като ги е преживявал.
Тъй като е въплъщавал, преживявал и излъчвал духовната енергия, върху която са се фокусирали посетители, използвайки предмети или образи, те стигали до прозрението, че вече не се нуждаят от тези форми, за да живеят вярата си. Следователно Рамакришна ги е освобождавал от конкретните им ограничения и ги е водил към по-високо стъпало от спиралата по пътя им към Върховното съзнание. Една жена например, която в продължение на много години използвала каменен символ по време на своите ритуали и медитации, върнала този камък в река Ганг. Мехурът се разтворил отново в реката на съзнанието.
Това ли е пътят тогава? Да се освободим от формите и да се разтворим във Висшето съзнание?
Отговорът на този въпрос е изключително красив, защото сега се намесва тайната на Любовта. Ще се срещнем с женския аспект на Божеството, което в индуизма се нарича Кали, богинята майка на Вселената. Рамакришна смятал себе си за дете на тази небесна майка.
Мистерията на любовта
Нека видим какво ще се случи. Тотапури бил пътуващ монах и последовател на пътя на прозрението, който се нарича Адвайта Веданта. В резултат на това неговият фокус и цел са били в безформената реалност на Абсолюта. Той смятал обожанието на небесните фигури за детинско.
Тотапури предложил на Рамакришна да го посвети в пътя на Адвайта Веданта. Рамакришна се съгласил след консултация с небесната си майка Кали. Същата вечер Тотапури му дал указания как да практикува безформена медитация. С меча на това прозрение Рамакришна преминал дори отвъд небесния образ на Кали, в безформената реалност. Индивидуалното му съзнание се разтворило в океана на Абсолюта, в онова, което е едновременно пълно и празно. В продължение на три дни той бил неподвижен, слят с абсолюта, изгубен за света.
Тотапури бил изумен, защото бил практикувал четиридесет години, за да стигне до това преживяване на разтваряне в Абсолюта. Край на историята? Е, не съвсем. Както вече видяхме, ученици от различни пътища се променяли и преобразявали заради контакта си с Рамакришна.
Мистерията на любовта
Заради симпатиите си към Рамакришна Тотапури останал десет месеца в Дакшинесвар. Но той се разболял от тежка дизентерия и дълго време изпитвал силни болки. Това го разсейвало от медитациите му. Тотапури смятал формите за ненужни за достигане на Абсолюта и това го довело, принуден от ситуацията, до намерението да удави тялото си в река Ганг. Е, не можем да кажем, че не е бил последователен в житейската си философия.
През нощта влязъл в реката, но имало слаб прилич и той не успял бързо да навлезе в дълбоката вода. Тогава погледнал назад през рамо и видял храма на Кали, който блестял на лунната светлина. Този „поглед назад“ е много символичен. Той изминал своя път към Абсолюта, бил е напълно строг и последователен.
Ако погледнем към християнската формула „Обичай Бога над всичко и ближния си като себе си“, разбираме, че той безупречно е практикувал първата част: „Обичай Бога над всичко“. Бих казал, че това е мъжкият аспект на формулата. Но след това, дълбоко в реката, женският аспект на Божеството, богинята Кали, му оказала силно влияние. Той погледнал назад и осъзнал, че е забравил нещо. Това било втората част от формулата, женската част: „и обичай ближния си като себе си“.
Богинята Кали, владетелката на формите и преживяванията, изразила мнението си. Тя дала на Тотапури прозрението, че това, което той наричал майя или илюзия, проявената вселена, също е израз на Абсолюта. Трансцендентното и иманентното се обединили. Разделението между форма и безформено престанало да съществува. Любовта протегнала ръка, докоснала Тотапури в душата му и го измъкнала от реката: той се отказал от плана си.
Непрекъснат поток на съзнанието
За Рамакришна всичко било изпълнено със съзнание, също и материалните обекти. Той ги възприемал като израз на съзнанието, като проявление на неговата небесна майка. Ето защо можел да обяви рамката на прозореца за чисто съзнание. Това не винаги е било лесно за разбиране от учениците му. Вивекананда, един от тях, веднъж чул Рамакришна да заявява, че купата, от която пие, е Върховното съзнание. Той се подразнил малко от това твърдение, което, погледнато от неговата гледна точка, изглеждало безсмислено и нелогично. Той излязъл от стаята навън на верандата. Малко след това Рамакришна също отишъл на верандата и докоснал скептичния ученик. Веднага Вивекананда изпитал всички материални обекти като форма на съзнание, невеществени и прозрачни.
Духовната енергия на Рамакришна била достатъчно силна, за да промени обичайното ни тълкуване на света. Предполагам, че хора като него разбират голяма част от Спиралата на любовта. Това ги кара да изпадат в екстаз, опиянени от Любовта. Това е обединението на мъжкия и женския аспект, на Абсолютното и относителното, на формата и безформеното. Казано с други думи: това е обединение на Духа (мъжкото), Душата (женското) и Тялото (формата).
„Гледам от прозореца отгоре –
това е като разказ за любов.
Можеш ли да ме чуеш?“[3]
__________________________
[1] Матей 22:37-39
[2] Изход 6:63
[3] Alison Moyet – Only You (with lyrics)
