Централната концепция в книгата Кибалион (пълно заглавие Кибалион: Изследване на херметичната философия на Древен Египет и Гърция), публикувана през 1908 година от „Тримата посветени“, са седемте херметични принципи, на които се основава херметичната философия. Тези принципи, обаче, могат да се разглеждат от много гледни точки и да служат за различни цели. Те могат да се използват както от практикуващите черна магия, за да придобият власт над ближните си и да извлекат различни ползи от тях, така и от кандидатите на гностичните мистерии, които живеят и действат въз основа на запаления огнен духовен принцип, намиращ се на нивото на техните сърца. Целта на гностиците е да освободят скритата във вътрешното им същество Мъдрост, с която да действат по правилен начин в служба на света и човечеството.
Първият принцип е на менталността, гласящ че „Цялото е Разум, а Вселената е ментална”. За да се разбере това твърдение, трябва да се насочим към Универсалното учение, което твърди, че Бог, Абсолютът, е отвъд Творението, проявеното, и го излъчва, поддържа и движи. Той е Непознаваемия, който става видим чрез творенията си, като едновременно с това е без форма, начало и край. Затова и е разбираемо, че от по-висша гледна точка познаваемата Вселена, в която съществуват човешките същества, е просто мисъл-форма на Абсолюта. Всъщност и хората, за които Свещените писания твърдят, че са създадени по Божи образ и подобие също притежават творчески способности. Дори и в сегашното си състояние на отделеност от Бог те мислят и така създават творения чрез ума си – мисъл-форми, които се оживяват чрез техните чувства и емоции. Така всеки човек има уникален за себе си мироглед и действа в съответствие с това. И така, можем да достигнем до заключението, че от тази гледна точка светът има ментален характер и за отделните хора. Хората, обаче, в повечето случаи не владеят мислите си и собствените им мисъл форми ги принуждават да мислят в тяхна посока, като така ги захранват с енергия и поддържат и по този начин държат хората в плен и ги привързват към земното. Оттук става ясно, че човекът, такъв какъвто е в момента, роб на собствените си творения, не може да е това същество, което е създадено по Божи образ и подобие. Гностикът знае това и се насочва към вътрешния си извор, опитвайки се да живее в съответствие с него, като така се слива и обединява с вътрешния си Бог, прачовека от началото, истинското Божие дете. Така постепенно егоцентричното съзнание на личността се трансформира и слива с вездесъщото съзнание на духовния човек и човекът отново придобива загубената си свобода. Контролът на мисловната дейност играе важна роля в този процес.
Вторият принцип на съответствието гласи „Както горе – така и долу, както долу – така и горе“. Този принцип означава, че финоматериалните нива на този свят напълно съответстват на физическия свят и се определят едни други. Това, което е възникнало в отвъдното несъмнено ще се изяви и на грубоматериално ниво. Освен това и това, което е вътре в човешкото същество винаги се проявява навън, това е неизменен закон. Все пак трябва да се има предвид, че закона се отнася само за съизмерими понятия. Така например хората в момента населяват света на противоположностите, в който всичко е относително и не съществуват абсолютни стойности. Така доброто за едни е зло за други и всеки мери с различен аршин. Затова и нищо в този свят не съответства на Божествения свят на Абсолюта, където самото Творение е Любов и където съществуват съвършени Истина, Мъдрост и Справедливост. Там всички същества са безсмъртни и вечни и са свързани помежду си и си сътрудничат в пълна хармония в един процес на постоянно самоусъвършенстване в една истинска еволюция. Затова с право може да се твърди, че нашия свят е пълна противоположност на божествения свят. Към този свят е насочено съзнанието на гностика, който в работата си се стреми да излъчва и разпространява тези висши стойности.
„Нищо не е в покой – всичко се движи, всичко вибрира“. Това е третия принцип на вибрацията, който означава, че не само фината материя на финоматериалните светове вибрира с определена честота на вибрацията, но дори и видимия с просто око грубоматериален свят трепти, просто трептенията са толкова бавни, че не се забелязват. Тук е важно да се спомене, че колкото е по-висока честотата на трептенията на материята, толкова тя е по-пречистена и свързаното с нея съзнание е на по-високо ниво. Така, когато се премине една определена вибрационна граница във вътрешния процес на пречистване и трансформация, егоцентричното личностно съзнание на човека от този свят може да докосне вездесъщото съзнание на вътрешния Бог, който е скрит в човешкото сърце. Обратното също е вярно – насочването единствено към този свят, към борбата за себеутвърждаване, власт, престиж и други подобни стойности води до все по-дълбоко потъване в материята, привързване към нея и е свързано с понижаване на вибрационната честота, наред с останалото.
„Всичко е двойствено; всичко има полюси; всичко се състои от двойка противоположности; подобното и различното са еднакви; противоположностите са еднакви по природа, но различни по степен; противоположностите се привличат; всички истини са само полуистини; всички парадокси могат да бъдат помирени“. Това е четвъртият принцип на полярността, принципът, който най-добре описва обикновения земен човек. Той е истинско същество на противоположностите, в което всичко постоянно преминава в своята противоположност. Любовта се превръща в безразличие, а понякога и ненавист, омраза. Спокойствието често преминава в гняв, с което човекът вреди на околните, но най-много на себе си. Никоя истина на този свят не е абсолютна, а погледната от друга гледна точка е само полуистина. Постигнатите цели никога не водят до трайно удовлетворение, защото човешкото същество усеща една голяма вътрешна липса, която не може да бъде запълнена с нищо. Това е липсата на връзката със собственото му духовно същество, заспало в сърцето му, една липса, която се демонстрира с безпокойство, което не изчезва докато загубеното единство не се възстанови. Когато човешкото същество започне да работи по възстановяването на това единство, постепенно противоположностите изчезват, защото съзнанието увеличава диапазона си на действие и това, което изглежда като противоположност, парадокс или несъответствие от ограничената гледна точка на егоцентричното съзнание е просто част от цялото за вездесъщото съзнание.
„Всичко тече, навън и навътре; всичко има своите приливи и отливи; всички неща се издигат и падат; люлеенето на махалото присъства във всичко; мярката за люлеенето надясно е мярката за люлеенето наляво; ритъмът се уравновесява.“ Този пети принцип на ритъма обяснява движението между различните противоположности, в което се намира всичко, принадлежащо на този свят. Махалото присъства във всеки и всеки го задвижва и подхранва със собствената си енергия. Ако човек живее живот посветен на духовното същество в себе си и в служба на ближните си в него се отваря нов източник на енергия, при който емоциите и чувствата, свързани със сърцето и астралното тяло намаляват интензивността си и постепенно утихват, а махалото спира по средата, в нулевата точка. В това тихо сърце разцъфтява розата на Новата, безсмъртна душа и тогава човекът застава в средата на всяка противоположност. Той не обича, не мрази, не страда, нито е щастлив, а е неутрален по отношение на всичко от този свят. Но в тази вътрешна тишина струи една особена сила носеща вътрешна радост, щастие, пълнота и удовлетвореност, които не могат да бъдат обяснени с нищо от тази природа. Това са излъчванията от Новата душа, разцъфналата роза на сърцето, благодарение на които смъртното е погълнато от безсмъртието, а противоположностите – от целостта.
„Всяка причина има своето следствие; всяко следствие има своята причина; всичко се случва според закона; случайността е само име за закон, който не e разпознат; има много нива на причинно-следствена връзка, но нищо не убягва на закона.“ Този шести принцип за причината и следствието се отнася до добре познатия на езотериците закон на кармата. А той гласи, че нищо не е случайно и че мислите, чувствата, емоциите и действията ни причиняват карма, обвързване с околните, а с това и към тази природа. Така се привързваме към въртенето на колелото на раждане и смърт и сме ту причина, ту следствие на множество случки в голямата игра на живота ни. Разбирайки това гностикът се пуска от житейската въртележка и утихвайки вътрешно той застава в окото на бурята като непоклатима скала, около която се разбиват вълните на морето на живота. Един такъв кандидат на мистериите разбира думите на свещените писания – „прощавай и ще ти се прости”. Никой не може да преодолее сам кармата от безброй животи, но когато разбере ближния си, причините за постъпките му и разбере, че той самия също е несъвършен като него и наистина му прости изцяло и от сърце, тогава и неговите кармични дългове се опрощават и паяжината от енергийни връзки, която го е омотала и го държи в този свят се разкъсва и изчезва. Действайки по този начин, гностикът се научава да чете от великата Книга на живота. Той знае, че нищо, с което се сблъсква по житейския си път не е случайно, а се е случило, за да му каже нещо, да му помогне да опознае себе си и ближните си. По този начин той все по-добре разбира и начина, по който безсмъртната му душа му подсказва с тихия си глас правилното действие. Той осъзнава все по-ясно природата на божествения свят и неговите закони, които той трябва да приложи в света на противоположностите, за да трансформира себе си и света.
„Родът е във всичко; всичко има своите мъжки и женски принципи; родът се проявява на всички нива.” Последният, седми принцип на рода се отнася до наличието на две движещи сили, мъжка и женска, съответно положително и отрицателно поляризирани, които се излъчват от Твореца и които като си взаимодействат и се допълват взаимно пораждат цялото Творение, както на нивото на света на противоположностите, в който живеем, така и в далеч по-възвишените божествени области. На физическото ниво на нашия свят принципът на рода се проявява с диференцирането на двата пола, мъжки и женски. Тук е важно да разберем, че мъжкия род притежава нещо и от женския елемент, като обратното също е валидно, поради което човешкото същество носи в себе си потенциала за вътрешна хармония. Прекаленото индивидуализиране на човешкото същество и отделянето му от божествения първоизточник обаче направиха така, че двата елемента във всеки индивид са отдавна излезли от необходимия баланс. Затова и бракът като обвързване на индивиди от двата пола отдавна се е превърнал в инстинктивна необходимост в опита да се постигне известна хармония в живота. Доколко това е успешно се показва от самия живот. Гностикът знае, че само силата на новата Духовна душа, породена от духовния принцип в сърцето му, в която мъжкия принцип на Духа и женския на Душата са обединени може да доведе до истинска жизнена хармония и вътрешен мир. А само безрезервното служене на света и човечеството в пълно себеотдаване може да позволи на Духовната душа да пие от извора на Живата вода, излъчванията от висшите божествени области проникващи тази природа, и човешкото същество да достигне до Добрия край, пълната му трансформация и завръщане във Бащиния дом, истинския духовен свят.
