Всичко в живота би било много по-лесно
с мисълта, че „просто преминавам“.
Дните на тежък труд щяха да бъдат много по-леки.
Болестите не биха изглеждали толкова тежки.
Семейните грижи биха намалели.
Бих казал на всеки: „Просто преминавам!“.
Тогава щях да бъда способен
да наблюдавам другите пътници наоколо
и щях да осъзная, че раменете им са се изкривили
под тежестта на дните.
И щях да бъда способен
да проявя милосърдие към всички тях.
Желанията ми също щяха да бъдат по-скромни,
защото щях „просто да преминавам“.
И така, нямаше да се нуждая от много, за да живея.
Тогава щях да бъда способен да се вслушам в гласа,
който шепне нежно в сърцето ми:
„Просто преминаваш!“.
Времето е нищо пред вечността.
Нещата и хората имат стойност
само когато носят символа на новата душа.
А този символ много лесно се разпознава:
носещите го хора знаят, че
това „аз“ просто преминава
и че единствено истинското същество
живее във вечността.
Тогава бих се усмихнал и бих казал: „просто преминавам!“.
И щях да бъда способен да разбера, че то,
истинското същество,
е силно и могъщо,
и че то е това, което ме ръководи
до (добрия) край.
