(Обратно към част 2 или част 1)
Използване на понятия и идеи за насочване на вниманието
Можем да употребяваме понятията и идеите не само за формиране на преценка, но и за насочване на вниманието към определено преживяване. Първата форма ни дава оценка на преживяването, а втората форма ни дава самото преживяване. Без тази възможност за използване на идеи не бихме могли да имаме преживявания, защото ние можем да разполагаме само с онези преживявания, към които преди това сме насочили вниманието си. И така съществуват два различни начина за преценка. Едно е преценката на даден факт по инерция, а съвсем друго е фактът да се постави в нашето зрително поле за първи път, така че да осъзнаваме самото преживяване. Херберт Витценман обяснява тази разлика, като се позовава на термините „преценяваща употреба на понятията“ и „насочваща вниманието употреба на понятията“ (urteilender und blicklenkender Begriffsgebrauch).
Понятията и идеите не бива да се използват като готови формални преценки, тъй като по този начин възприемаме само съдържанието на самите понятия, а не истинското съдържание на възприятията. Вместо това Гьоте използва тези понятия като средство, като орган за възприемане на света.
Да имам понятия за нещата, които възприемам, означава да имам орган, който използвам, за да възприема тези неща, за да ги направя част от себе си.
В това разбиране идеята е един вид светлина, която осветява съдържанието на възприятието. Насочващата вниманието употреба на понятията ни дава възможност да преживеем богатството и качеството на света. За да постигнем това, трябва от една страна да избягваме да използваме понятията като преценки, а от друга, за да използваме идеите по насочващ вниманието начин, трябва да увеличим формирането на нови понятия. Така че трябва да се въздържаме от формиране на преценки, доколкото е възможно. И в същото време трябва да създаваме понятия, които насочват вниманието ни към възприятията. Тези понятия нямат фалшифициращ ефект върху възприятията, а напротив – помагат ни да разкрием или освободим вътрешното им качество. Ние възприемаме само такива неща, за които имаме понятия, но това не означава, че възприемаме нашите понятия. Когато насочваме вниманието си към възприятията, ние не правим оценки на преживяванията си. Субектът само се въздържа от формиране на преценка. Но това, което става видимо, са качествата на света на преживяванията, което означава, че обектът съди за себе си.
Това може да се нарече експеримент. Ние не формираме преценки, но предлагаме понятия за възприятията. И наблюдаваме дали преживяванията освобождават собственото си съдържание, което означава, че възприятията формират преценка за себе си.
Следователно познавателният метод на Гьоте се състои от:
редуциране на преценките,
развитие на понятия (идеи),
насочващ вниманието начин на използване на тези понятия (идеи),
експеримент – преценка.
В рамките на тази процедура опитът разкрива своето вътрешно качество. Това е първата стъпка в познавателния процес на Гьоте. Но засега все още има някои особености, не е установена връзка между преживяванията. За да достигне до това ниво на познание, Гьоте прави още една стъпка.
Съпровождане на движението в природата
Тук той говори за повторно преживяване. Обектите трябва да се възприемат с техните характеристики и в разновидностите на външния им вид. По този начин преживяванията трябва да бъде поставени редом с други преживявания и да бъдат сравнени. В рамките на този процес силата на познанието се обединява изцяло с типизираните разновидности на преживяванията. Особено за познанието на органичните обекти е необходимо да се съсредоточим върху преобразуващите и променящите процеси на живота. Гьоте казва:
Нещата се образуват и преобразяват, в природата непрекъснато има движение. И за да можем да следваме това движение, трябва да останем гъвкави и в движение като самата жива природа.
По този начин мисленето на Гьоте се опитва да съпътства природните изяви.
Участие в природния процес по духовен начин
Той се опитва да наподоби природата в своето мислене. И по този начин все повече се запознава с духовното съдържание на света. Наблюдава постоянно растенията, но не за да ги интерпретира, а за да ги съпровожда. Подобно е на упражненията по свирене на пиано. Първоначално боравите само с единични ноти и репетирате отново и отново. Имитирате музиката, първо много бавно. След това ставате все по-способни да я разбирате и да движите пръстите си по правилния начин, т.е. по начина на самата музика. След известно време отделните ноти и акорди започват да се свързват помежду си в хармония. По същия начин гьотевото мислене се опитва да стане все по-способно да се движи по правилния начин в рамките на преживяванията. Както мелодията на едно музикално произведение не се създава от музиканта, а от взаимовръзката на нотите, така и хармонията на преживяванията може да бъде създадена само чрез непрекъснато познавателно усилие, което следва развиващата се и движеща се Природа. Гьоте казва, че по този начин ние ставаме достойни да участваме в природния процес по духовен начин. Роналд Брейди описва този процес по така:
“Опитът му да постигне „духовно участие“ в действието на метаморфозата на растенията го довежда до упражнения на въображението … чрез които се опитва да проследи движението между формите. Целта на тези изследвания е била да се наблюдава начинът, по който законът, „вечното“, навлиза в „преходното“ – нещо, което той е очаквал да проследи чрез собствените си преднамерени усилия”.
Това е едно ново ниво на познание. Мисленето на познаващия човек съответства на формиращите процеси в Природата. Познанието формира по духовен начин същото движение, което Природата формира в действителност. Достигайки до този етап на участие в природния процес, ние откриваме, че той е същият като нашето мислене, тъй като именно движението на мисълта разкрива духовното или концептуалното качество на явленията. Към това се е стремяла посткантианската философия – особено Шелинг и Фихте – към интелектуално възприятие („intellektuelle Anschauung“). Но техният път е един вид интроспекция. Гьотевият път води до интелектуално възприятие, което се случва в рамките на преживяванията. Да видим, че собствената ни интелектуална дейност съответства на вътрешното битие на Природата.
Научният метод на Гьоте, който той самият нарича възприемателна сила на мисленето (anschauende Urteilskraft), може да се обобщи по следния начин:
1) Възприемателната сила на мисленето означава превръщането на преценките в органи на възприятието – насочващи вниманието понятия.
2) Възприемателната сила на мисленето означава да се наблюдава как възприятията освобождават собственото си съдържание – експеримент.
3) Възприемателната сила на мисленето означава да се възприеме собственото мислене, което е идентично с природния процес – интелектуално възприятие.
