(Обратно към част 1)
Същността на Кантовата критика на разбирането е следната: във всеки обект човешкото познание отразява само самото познание, а не обектите.
Възгледът на Кант означава, че никога не се достига до обекта
Гьоте е идентифицирал този проблем на човешкото познание. Той заявява:
Благодарен съм на критическата философия, че ме накара да обърна внимание на себе си, това е от огромна полза …
Той наистина оценява високо достиженията на Кант в преодоляването на наивния реализъм. Но след това възразява:
но тя никога не достига до обекта…
Гьоте е търсил път, който да го изведе от това ограничение на познанието. Той е разговарял по този проблем най-вече с Шилер. В началото на тяхното приятелство, продължило десет години, Шилер е бил дълбоко впечатлен от философията на Кант. По този въпрос Гьоте пише ретроспективно:
„Шилер се зае с ентусиазъм с философията на Кант, която толкова много издига субекта, че сякаш го ограничава. Той развиваше необикновената дарба, която Природата беше вложила в характера му и изпълнен със силно чувство за свобода и самоопределение, беше неблагодарен към Великата майка Природа, която със сигурност не се беше отнесла зле с него.“
Според оценката на Гьоте субектът е толкова издигнат във философията на Кант, защото именно субектът определя единствения критерий за разбирането на света. Това води до усещане за контрол и възможност за самоопределение. В същото време означава и ограничение, защото субектът не може да преодолее своите условия. Той запазва фокуса си върху себе си. Гьоте нарича подобно отношение към осъзнаването неблагодарност към Великата майка Природа, тоест към Творението.
Търсене на нов начин на възприемане
Гьоте е убеден, че човешкото съзнание не си представя обектите в света само по наивен и реалистичен начин. Гьоте е съгласен с Кант, че познанието дава само образ на света, който зависи от условията на субекта. Но той вярва, че човешкото познание е способно на развитие, че то може да достигне до вътрешната същност на нещата и че не е необходимо да бъде затворено в субективните граници.
Възприятие
Гьоте е убеден, че…
като зачитаме вечно съзидателната Природа, ние ставаме достойни да участваме в природния процес по духовен начин.
Тук възниква въпросът за това как е възможно да се развие познанието до степен, в която е способно да достигне до самите обекти. Гьоте вярва, че ще успее като култивира възприятието си по един специален начин. Този анекдот има за цел да подчертае колко интензивно е възприемал заобикалящата го среда. Когато Гьоте бил министър във Ваймар, той бил и държавният надзорник на минната дейност в Илменау. Това задължение често го отвеждало в Тюрингската гора. При изпълнение на задълженията си, които винаги имали за цел и геоложко проучване, той бил придружаван от един миньор. Един ден двамата стигнали до голяма отвесна скала, в която се виждали различни пластове, сред които и гранит. Гьоте изпитал желание да се изкачи по скалата. Миньорът впоследствие разказвал:
Ако обичаш, застани тук, моля те – каза ми Гьоте – мога да се хвана за онзи корен, който израства от скалата. Така ще успея да се кача на раменете ти и ще мога поне да докосна с ръце този пласт. Така се получи и ние имахме рядкото удоволствие да видим и дори да докоснем с ръце своеобразния сегмент от първобитната скала, червения гранит и черно-синия глинен камък над него.
Това сведение показва колко радикално се е бил насочил Гьоте към възприемане на Природата и се е отдалечил от това само да формира понятия. Аналогично той казва:
Отвъд Природата разумът може да намери само празнота.
Тази нагласа формира решаваща опозиция на Кантовата философия. Мнението на Гьоте предизвиква критиката на съвременниците му, сред които е и Шилер, който пише в едно писмо, преди да се опознаят по-отблизо:
Умът му е повлиял на всеки, който принадлежал към неговия кръг. Той и неговата група могат да се характеризират с гордо философско презрение към всички спекулации… и с примирение, ограничаващо човека до петте му сетива, или накратко, с детинска простота по отношение на разума. Там по-скоро търсят билки или се занимават с минералогия, отколкото да се занимават с празни теории.
И в друго писмо:
Философията му не ми харесва във всяко отношение, защото тя черпи твърде много от света на сетивата, докато аз черпя от душата си. Изобщо за мен въображението му е твърде много съсредоточено върху сетивата. Той трябва да се докосне до всичко.
Няма пълнота в преживяванията
За спекулативния мислител Шилер Гьоте е твърде много ориентиран към сетивното възприятие. Тази критика към един процес на опознаване, който се осъществява изключително посредством рецепторите ни, е несъмнено оправдана от гледна точка на Шилер. Дори самият Гьоте е наясно с едностранчивостта и ограниченията на чистия емпиризъм. Той говори за хидрата на емпиризма. Преживяванията се появяват едно по едно и без връзка помежду си. След като си помислите, че сте разбрали отделните преживявания, се появяват нови, които не се вписват в току-що създадената от вас рамка. Не можете да схванете закономерностите и принципите на обектите само чрез преживявания. Това е и причината, поради която Кант казва, че всичко, което е идея и въображение, няма нищо общо с характеристиките на света на сетивата, а само със самото човешко разбиране. Гьоте също говори за отчаянието във връзка със завършеността. Никога не можете да сте сигурни дали сте взели предвид всички преживявания в рамките на дадена област на изследване. Изследовател, който иска всичко да бъде поставено на правилното място, ще завършва всеки един експеримент със сълзи поради желанието си за съгласуваност. Идеята и опитът се оказват несъвместима двойка за човешкото съзнание. Гьоте коментира:
„Тук вече се сблъскваме с проблема, че между идеята и преживяването има известна празнина. Това невинаги идва ясно до съзнанието ни и е необходима цялата ни енергия, за да се преборим с преодоляването на тази празнина.“
Методът на Гьоте за познанието
Въпросът сега е как може да се задвижи процесът на посредничество между идеята и опита. Как трябва да се развие човешкото познание, за да се намери идеалната съгласуваност в преживяванията? Това е и основната грижа на гьотевия метод на изследване, който ще бъде описан по-долу.
На 24 декември 1828 г. Йохан Волфганг записва в дневника си няколко на пръв поглед незначителни бележки за следното наблюдение:
Тази вечер се разходих в парка. Падащото листо понякога прилича на птица.
Защо е било важно за Гьоте да запише тази констатация? Тя помага да си представим обстановката. Зима е, навечерието на Коледа. В сумрака той се разхожда из парка. Над река Илм се издига мъгла. Всичко е тихо. Изведнъж нещо зашумява. Гьоте забелязва движение. Стряска се. Птица ли е това? Хм, не! Това е просто едно листо, което тъкмо е паднало на земята. Като кажем това, ние вече сме наложили своята преценка по въпроса, задоволили сме нуждата си от разбиране. За Гьоте обаче това не е достатъчно. Чрез тази опитност той осъзнава, че реалността не е статична, а променлива.
Нов начин на използване на понятията
В обикновеното съзнание съществуват фиксирани понятия, които са валидни само докато не бъдат заменени с други. Тези понятия или преценки са достатъчни за направляване на преднамереното ни поведение. Но все пак те не осъзнават собствения си произход. Нашето съзнание е изградено върху тези концепции и не включва процеса на тяхното развитие. Но именно този процес интересува Йохан. Как свързваме термините и понятията (листо, птица) с нашите възприятия? По принцип ние назоваваме възприятията си с определени думи: това е червено, това е красиво. Това е дърво и така нататък. Използваме понятия (червено, красиво, дърво), за да окачествим възприятията. Понятията се използват, за да се формира преценка. Но в същото време често се губи спецификата на възприятията: това специално червено, това специално дърво. Понятието не се свързва с качеството на обектите, които виждаме, чуваме или вкусваме. За да постигнем това, трябва да развием различно отношение към понятията, а не просто да ги използваме като оценки. Във връзка с това различно отношение Рудолф Щайнер дава пример в книгата си „Теория на познанието, основана на концепцията на Гьоте за света“:
Две различни неща са, когато някой каже на друг: „Наблюдавайте този човек, когато е в семейния си кръг, и ще си съставите за него мнение, което съществено се различава от това, което си съставяте за него при официалното му поведение“; или ако му каже: „Този човек е отличен глава на семейството си“.
Ако направя преценка „морето е синьо“, или ако заявя: „вижте как се променят цветовете на морето“, това са две различни неща. Щайнер казва:
Има съществена разлика между употребата на определени думи с цел директно да се припише тази или онази характеристика на дадено нещо, от една страна, и от друга, употребата на тези думи само за да се насочи вниманието на читателя или слушателя към даден обект.
(продължава в част 3)
