Катарството е движение, което се разгръща в Лангедок, Южна Франция, между 12 и 13 век, достигайки дори до части от Испания и Италия. През Средновековието катарите успяха да осъществят вътрешната трансформация на истинската духовна трансцендентност. Макар и до днес да са все още непопулярни, те провеждаха мълчалива, просветлена и дълбока революция на всички места, които обитаваха.
Катарите наричаха себе си християни, а от другите бяха наричани Съвършени, добрите хора или дори добрите християни. Мъжете и жените сред тях изпълняваха свещенически задължения при равни условия, както и в обучението и провеждането на теологични дискусии в общността. И именно жените изиграха основна роля в оформянето на катарството. Най-значимата сред тях, Есклармонда дьо Фоа, е една от личностите в поредицата „Посветени жени от християнската ера“. Тя създаде катарските домове – места за подкрепа на катарските пилигрими, където жените тъчаха и произвеждаха свещи, но преди всичко, където се фокусираха върху духовното.
Вътрешната духовна работа, извършвана от катарите, бе наречена ендура – процес на разрушаване на егоцентричното състояние на съществуване, предхождащ себеизграждане на едно ново съзнание. Целта на процеса бе в съответствие с първоначалното или гностичното християнство – без догматични окови, системата да се подготви за трансформация чрез пречистване, с помощта на една движеща сила.
Тази движеща сила или Божественост обитава както Космоса, така и самия човек. В този смисъл непосредствената връзка с Божественото не изисква посредници като свещеници и други авторитети.
За да се изяви Бог и да се осъществи единението на Божественото с човека, е необходимо осъществяването на процес на пречистване на поквареността в самия човек. Посвещението на катарите започваше във вътрешността на пещерите (има хиляди от тях в Южна Франция и Пиренеите – някои с много голяма зала), където посветените живеели затворени в продължение на три години, извършвайки дълбока вътрешна работа под напътствията на по-стари съмишленици. Короноването на този период с Консоламентум, най-важният катарски ритуал, отпразнува постигането на съвършенството чрез предоставянето им на печата „Човек, новороден от Универсалния Дух“.
След Консоламентум катарите живееха сред обществото, при феодалите или предприемаха поклонения, живеейки просто, вършейки светските си задължения и най-вече смирено предлагайки своите духовни дарби на онези, които ги търсят.
Около тях се събираха много последователи: мъже и жени от всички социални класи и течения – благородници, селяни, търговци, занаятчии, евреи и дори католически свещеници. Тези хора вярваха в практическата и рационална религиозност на катарите, която в действителност се проявява в тяхното чисто състояние на съществуване, и съответно подкрепяха работата им, докато ги молят за помощ и съвет.
Катарите имаха толкова много последователи, че в региона оформиха една голяма общност – затова впоследствие католиците се мотивираха да предприемат албигойските кръстоносни походи, да изтребят тях и съмишлениците им, вярванията и културата им.
Можем да кажем, че стремежът на епохата на Просвещението към „Свобода, Равенство и Братство” е бил изявен в този регион през късното Средновековие, много преди Френската революция. Идеалът за Братство е завръщането към чистото християнство, както Евангелието припомня: „Обичай ближния като себе си“.
Тези идеали бяха приложени на практика от добрите хора чрез балансирания им живот, без излишъци, със спокоен ум и в голяма физическа и морална чистота. Те бяха признати за своята справедливост, доброта, чистота и ненасилие.
Това спокойно състояние на съществуване е видно и от начина, по който катарите бяха изтребени. Те бяха избивани по време на албигойските кръстоносни походи, без да окажат съпротива и без дори да помислят да се сражават. За последното нападение срещу тях има сведения, че влизали със спокойствие в кладата в подножието на крепостта Монсегюр, където 205 души са изгорени живи.
Постепенното разкриване на документи, пазени в тайна от инквизиторите им до ХХ век, хвърля нова светлина върху тяхната история. И това нейно съживяване ни показва, че преживяното от катарите е записано в Душата на света. Тези добри жени и мъже приканват съвременния човек също да предприеме една такава революция в себе си.
