В Convivio, най-важната му философска творба на народен език, Данте говори (в глава 1 на Втори трактат) за четири „усещания“ или нива на четене, с които човек може да подходи към митовете или свещените текстове: първо ниво – буквално четене; второ ниво – алегорично четене; трето ниво – морално четене; и четвърто ниво на четене, което Данте нарича анагогично или свръхсетивно и което ние ще наречем гностично.
Ще се опитаме да представим на читателя тези четири нива във връзка с мита за Нарцис.
Цитираме:
Нарцис бил толкова красив младеж, че всички, и мъже и жени, се влюбвали в него, но той не се интересувал от това, а предпочитал да прекарва дните си в усамотение, ловувайки. Сред ухажорите му била и нимфата Ехо, която била принудена винаги да повтаря последните думи от това, което й казвали; била наказана от Юнона, защото я разсейвала с дълги истории, докато другите нимфи, любовници на Юпитер, се криели.
Когато Ехо се опитала да се сближи с Нарцис, той я отблъснал. От този ден нататък нимфата се криела в гората, погълната от несподелена любов, докато останала само глас (оттук и думата „ехо“). Накрая, един отхвърлен от нимфата влюбен помолил Немезида да отмъсти на Нарцис. Нарцис бил осъден да се влюби в собствения си образ, отразен във водата. Той се оплаквал, че не може да го прегърне или да го докосне, и оплакванията му били повтаряни от Ехо. Щом разбрал какво се е случило, Нарцис се оставил да умре, тъгувайки напразно. Когато Наядите и Дриадите поискали да вземат тялото му, за да го поставят на погребалната клада, те намерили на негово място едно цвете, което било наречено на негово име.
Традиционният алегоричен прочит винаги представя негативна картина на мита, като се позовава на себепочитанието или нарцисизма. Дори в определена област на езотериката митът се свързва с падението на духа, който остава затворен в материята.
От друга страна, при „моралния“ прочит, представен в книгата на една швейцарска масонска ложа, картината се променя. Цитираме:
Докато предишното тълкувание сякаш придава мистичен характер на легендата (Нарцис в състояние на летаргия), във втората версия тя придобива дълбоко инициационна стойност, следователно активна и участваща в Субекта, където понятията „красота“ и „смърт“ придобиват съвсем различно значение от това, което обикновено сме свикнали да мислим.
В тази втора интерпретация, Красотата, открита от Нарцис, все пак няма нищо общо с красотата, свързана с неизменността на формата, с привидностите, с орнамента, който украсява много по-важното дихание на душата ни. Нарцис, отразявайки се във водата и усещайки невъзможността на тази любов, открива в този смисъл лека, безтелесна Красота, един вид екстаз, обусловен от откриването на фантастични и неизследвани територии, където факторите време, причинност и пространство са унищожени от пълното сливане между Битието и Природата, в момент на екстаз и чиста магия; територия, където формата отстъпва място на Същността и, по същата причина, където Егото на фройдисткото себетвърждаване се превръща, сякаш чрез вълшебство, в осъзнаването на Аз-а.
Инициационната смърт
Тази концепция за смъртта, или с други думи – инициационната смърт, представлява източникът и произходът на чувството за братство, единството, което отличава Инициационния порядък и представлява неговата изначална цел: всички ние сме Едно. Следователно вече няма разлика между едното и Другият, а се създава ново единство, съставено от множество проявления на една и съща същност. По този начин, в инициационната смърт, егото на себеутвърждаването се превръща в НИЕ на братството и универсалната Любов.
Преди да преминем към „анагогическия“ прочит, е необходимо да си припомним трите вида любов според питагорейско-платоническата традиция, а именно: Ерос, Филос и Агапе.
Ерос е плътска, чувствена, егоистична любов – най-ниската форма на любовта, докато Филос е любовта към родители, деца, приятели; между съпрузи, които са преодолели Ерос, е най-висшата форма на любовта от тази природа.
Агапе е духовната любов, любовта към трансцедентното, всеотдайността, без да се иска нищо в замяна. Сега ще се опитаме да дадем представа от тази последна гледна точка.
Нарцис е роден от водното обкръжение на реката (речният бог Кефис) върху една нимфа (нимфата Лириола).
За него е направено пророчество от гадател (Тирезий), тъй като Нарцис е толкова неразгадаем, че е подложен на изследване от прорицателя.
Той е толкова красив, че кара всички мъже и жени да се влюбват в него, но той ги отхвърля.
Това означава, че той отхвърля Ерос, защото не му съответства вътрешно.
След това среща Ехо, която добре представя Филос като същество, което вече е преживяло своите нещастия и затова предизвиква емоции и интерес. Но двамата не могат да общуват. Въпреки че е дълбоко влюбена, тя не може да говори и затова този вид любов не е за Нарцис, който я отхвърля.
Тогава Немезида може да се намеси и тук я виждаме не като отмъстително същество, което иска да накаже Нарцис за това, че е отхвърлил Ехо, а точно обратното – като водач към освобождението на душата на Нарцис. Защото тя разпознава, че той е готов за Агапе и го води към огледалото (водно), за да може да се изпълни съдбата му.
Защо водно, а не някое от стоте хиляди други видове огледала?
Гледайки се в огледалото, Нарцис се приближава до изначалната бащина субстанция и това ни кара да мислим за възстановяването на праспомена.
Така Нарцис започва да вижда и разбира кой е всъщност, откривайки истинския смисъл на живота.
Той открива, че истинската красота е тази на Единствения в него, този Единствен, когото огледалото на изначалните води, на живата вода, прави възприемчив за него.
Нарцис най-сетне усеща и намира Любовта, на която може и трябва да съответства: онази, която винаги е търсил в себе си и никога не е намирал.
И той се потапя в нея изцяло, докато не изчезва, казвайки като Йоан Кръстител:
Аз трябва да се смалявам, за да може Другият да расте.
Това е ендура.
Първата стъпка към Преображението.
Предопределеният е намерил Пътя към освобождението.
Процесът на алхимична трансформация завършва в Мита, както е описано от Овидий в неговата Метаморфоза: След смъртта си Нарцис се пренася в Хадес (символично фазата „нигредо“) и докато е на река Стикс, продължава да е в контакт с образа, който го преобразява.
Когато Наядите и Дриадите поискали да вземат тялото му, за да го поставят на погребалната клада, на негово място намират цвете с червено венче и златни стълбчета (символично фазата „рубедо“) и шест бели венчелистчета в хексаграм (символично фазата „албедо“).
