От санскрит думата карма означава “действие”, във всичките му възможни форми, и обозначава последиците от нашите дела, баланса между добрите и лошите резултати от миналото, които определят следващите ни въплъщения.
Така кармата се отнася не само до възмездие за действията, но и до тяхното съзряване. Според това значение от събитията се изключва божествената намеса, те са по-скоро резултат от съзряването на действията и техните последствия. За да се справи с тези последствия, човек винаги се стреми да подобри своята карма, като преценява действията и думите си в съответния момент и като извършва добри постъпки, с надеждата, че обезателно ще напусне цикъла на смъртта и прераждането (самсара) и ще достигне до окончателното освобождение, наречено мокша или нирвана.
В индуистката мистика, както и в някои други окултни течения, съществува един фатализъм: „каквото има да става – да става“, независимо от стремежите, усилията, молитвите и делата на човека.
Законът на кармата следователно се явява като вездесъщ закон във вселената, който регулира, подтиква, потиска и овъзмездява добрите и лошите дела.
Аз страня от побърканите хора, от порочните, блудните, завистливите и алчните, от убийците и непочтените, оставям ги на отмъстителния демон с пръчката, след което ги изсушава огънята на желанието, който възбужда техните сетива и им дава по-голяма възможност да действат безмилостно, за да влошат още повече наказанието си.
Това възприемане на кармата в комплексност е твърде детерминистично и отчуждаващо. Къде би била свободата на действието в установеността на неотменими и негъвкави закони? При положение че всичко изглежда вече написано, и в случай че човек не е нищо повече от подчиненост на една толкова обусловена екзистенциална рамка, какво тогава би могъл да направи, за да достигне до спасение?
Отговорът на този въпрос изглежда по-проблематичен, отколкото в свещения език, където Иисус, отговаряйки на центуриона, заявява: „Ще бъде извършено според вярата ти“. Тази повеля на Христос звучи по-съгласувано с идеята за свободната воля, в която индивидът трябва да избере собствения си път на действие и да избере момента, средствата и методите.
В действителност метафизиците често са се разкъсвали между свобода и необходимост, между съвместимост и несъвместимост. Разсъжденията ни тук се фокусират върху съвместимостта или несъвместимостта, между закона и личната инициатива, между детерминизма и свободната воля. Как може някой да възприема себе си за едновременно като зависим от природните закони и отговорен за действията си?
Възможни ли са няколко варианта на бъдещето?
В случаите, когато съществува съгласие относно обусловеността, произтичаща от времето и мястото на раждане, както и значението на приемащото семейство, дебати възникват основно по отношение на боравенето със спомените, преживяванията, действията, победите и разочарованията.
За съвременните кабалисти кармата се отнася до поредица от трудности, които човек е избрал точно преди раждането си, като целта на живота му е да се преодолеят тези изпитания, а останалото в живота му да бъде изживяно според предпочитанията на свободната му воля.
Според теософския и антропософския възглед кармата се отнася до закона на възмездието или закона за причината и следствието.
Междувременно все по-застъпено става убеждението, че нечии действия по всяко време могат да променят хода на съдбата.
Тази възможност за „създаване на съдба“ по всяко време изглежда интересува съвременните изследователи. Всъщност в областта на личностното развитие те са поканени да изследват пределите на личността и нейните съзнателни, неосъзнати и подсъзнателни аспекти, с цел да станат господари на своята съдба или да разширят съзнанието си, както и да придобият по-голям самоконтрол.
Перспективата на трансфигуристичната философия също изглежда, че насочва към себеизграждането чрез свободно зидарство; но в този случай, то се основава на познанието за атома на духовната искра, чието пробуждане обновява както вътрешните, така и външните аспекти на микрокосмоса, и трябва да заеме водеща роля в нашия живот.
Но ако нямаше никакъв шанс да избягаме от кармата, може ли да има свободно изграждане?
Ако предположим, че самото спасение е планирано предварително и че ще е достатъчно да активираме неговата „позитивна карма“, това ще означава, че някои ще бъдат надарени с възможност за бягство, а други биха били незабавно осъдени на тежка карма. Това виждане изглежда някак необичайно, неоправдано и непоносимо за всяко съзнание, загрижено за съдбата на страдащото човечество.
От друга страна, основавайки се на убеждението, че действието на индивида може да промени съдбата му, изглежда в индивидуалното и колективното съзнание се появяват няколко алтернативи, и съответно постоянната възможност за избор в живота. С тази нагласа всяка една идея, излязла на преден план, всяко такова желание, индивидуално или колективно действие, би актуализирало съдбата, което не би било линеен път, а сложна мрежа от виртуални пътища, с възможност за всяко човешко същество да променя своя и околния живот.
Докато оставаме на хоризонталния план на живота на земята, човешкото същество е под контрола на съдбата, която го води и угнетява. Но когато се освободи от тази фатална зависимост, всичко което той преживява, се случва само за неговото издигане и това на неговите събратя.
Универсалното братство, състоящо се от микрокосмосите, които не са паднали и онези, които са се реинтегрирали с Божествения порядък, носи лекарство за този свят: Закона на Любовта, в който всички човешки същества могат да се свържат и така да избягат от природния кармичен затвор.
Опитът да се натрупа карма от „добри дела“ може да облекчи страданието на човек и да позволи на всеки да живее приемлив природен живот, но това не предлага трайно освобождаващо решение. За да го направят достоен да получи онзи божествен дар, донесен от „старшите братя“, кандидатът на божествените мистерии, който дотогава е бил под желязната власт на кармата на природната душа, трябва да събуди божествената душа, а оттам – и искрящата дреха, чрез което той ще избяга от Немезида, богинята със завързани очи, символизираща кармата.
Според качеството на душата, всичко вътре в него ще се преобърне, с което кандидатът ще избегне отмъстителния демон, тъй като той или тя избира добродетелен жизнен цикъл, водещ го от великолепие към великолепие. Това не означава непременно, че кандидатът вече няма да изпитва пречки и трудности, свързани с живота в материята.
Той по-скоро ще разглежда обстоятелствата и събитията от живота си с нови очи, които ще ги превърнат в „ускорители на съзнанието“, а по-късно ще ги издигнат до парадоксалния статус на „строителни камъни“ за освобождението на човечеството.
