Вътрешният ни свят е изпълнен с безброй мисли, желания, предразположения и реакции. Можем ли да преобразим голямата памет на нашето съществуване?
Можем да потвърдим, че нито едно човешко същество не е еднакво с друго. Всяко съзнание се проявява при съвсем конкретни условия – като генетичната комбинация, зодиакалния небосвод по време на раждането, семейството, социалната и културната среда, историческия момент, в който човек живее, както и много други променливи.
Нека разгледаме и уникалния начин, по който всеки от нас възприема всичко около себе си: собствения ни начин на мислене, желание, чувство, действие и реакция на всичко, което животът ни поднася.
Всеки от нас живее в собствена вселена и конструира уникален житейски опит, укрепвайки или трансформирайки във всеки един момент структурите на своя балон на реалността.
Представата, че всеки човек обитава minutus mundus (лат.) или microcosm (гр.), което означава малък свят, не е нова.
Откриваме препратки към нея в произведенията на езотерични автори от края на XIX и началото на XX век. Тези идеи са спасени от източници, които датират от стотици или хиляди години. Това е познание, древно като самото човечество, често наричано Универсална мъдрост или Вечна философия поради своя непреходен характер.
А какво може да ни каже това древно знание днес? Възможно ли е чрез тези идеи да опознаем по-добре собствената си природа? Със сигурност да! Познаването на себе си ни позволява да разберем ситуацията, в която се намира човечеството, а това е първата стъпка към промяна.
Това, което разбираме като „себе си“, до голяма степен е резултат от взаимодействието на сили или „гласове“. От всеки от нас зависи да разбере различните влияния, които се проявяват в нашата сложна индивидуална вселена, определяйки настоящото състояние на съзнанието ни.
Можем да кажем, че способностите ни да възприемаме, отразяваме, чувстваме и действаме в условията на ежедневните преживявания представляват гласа на собственото ни съзнателно същество с всички остатъци, създадени от нашите способности.
Гласът на нашето себеутвърждаване или идентификация, който се изразява в подсъзнанието, се оформя от остатъчното подсилване на собствената ни идентичност, предубедените възприятия, идеи, предпочитания и натрупаните убеждения.
Гласът на нашето кармично минало, несъзнаваното, идва чрез опита, натрупан в безбройните цикли на раждане, смърт и прераждане.
Гласът на макрокосмоса съответства на зодиакалната конфигурация в момента на раждането и на космическите влияния, които се изливат върху човечеството, като например при сегашния преход от епохата на Рибите към епохата на Водолея.
И накрая, гласът на божественото в нас е копнежът за нещо, което не можем да обясним, но въпреки това дълбоко желаем; това е интуицията ни, че трябва да е възможно по-висше съществуване; импулс, който идва от вътрешното духовно същество.
Разпознаването на гласовете, които отекват в нашето съзнание, ни позволява да получим известна свобода на действие. Без нея не живеем съзнателно, а само реагираме на импулсите и напрежението, които се проявяват непрекъснато в нас.
Когато съзнанието е в състояние да възприеме хаоса на това вътрешно състояние и се умори от него, е възможно да се успокои и да заглуши това безкрайно жужене. Само тогава може да се чуе гласът, който винаги е присъствал спокойно.
Съзнанието, способно да живее от този единствен и мощен импулс, може да способства за пълното преобразяване на своя вътрешен свят, като замени импулсите на миналото и обикновената природа със силата на вечността. То достига до живот в свръхсъзнанието, като по този начин изпълнява призванието на истинското си същество.
