За всеки човек на планетата днес, и по-специално за младите, ежедневието e безкрайна въртележка – да отидеш тук или там, да вземеш това или онова, да видиш представление, да посетиш приятел, да купиш нещо, да хапнеш, да наваксаш с нещо или с някого онлайн… Никога няма достатъчно време за всичко, а се появяват още и още неща! Сякаш сме тласкани все по-бързо и по-бързо, все по-силно и по-силно.
НАКЪДЕ?
Сред цялото това бързане, и най-вероятно като последствие от него, преживяваме пандемии, природни бедствия, войни, злополуки. И всеки път нещо от тези или други неща ни изважда от строя.
ЗАЩО?
Има ли начин, чрез който да се освободим от бързането и от подобни събития? Все повече хора си задават този въпрос, все повече хора търсят път към свободата.
Може би смятаме, че вече сме на този път, на пътя към търсенето на отговори. И наистина сме, били сме на него през повечето време от живота си, вероятно от самото му начало, от първия поет дъх. Търсили сме различни неща – материални притежания, финансова независимост, радост и мир, идеален партньор… И понякога сме се чувствали така сякаш сме открили, каквото сме търсили. Поне за известно време. После идва осъзнаване, придружено от разочарование, тъга, дори от гняв, че всъщност това изобщо не е така. Да, ние сме търсили, при това много дейно и искрено, но винаги отвън, извън себе си.
За някои хора търсенето е духовно пътуване. В един момент те чуват, че е необходимо да поемат по един вътрешен път, за да намерят свободата. Къде започва този път и накъде води?
Ако търсенето е безполезно, търсачът осъзнава, че съкровището, което дири, не може да бъде открито по този начин. Ако всяко следващо търсене води до същия резултат, търсещият или ще изостави всички опити, или ще се запита: Ако не така, тогава как да търся? Какво още остава, къде все още не съм търсил? И изоставянето на търсенето, и поставянето му под въпрос водят до разбирането, че единственото непретърсено място е навътре. Една напълно неизследвана територия, някъде, където никога не сме били.
Та, къде е вътрешният път, къде започва? Заставаме в началото му, когато решим, че търсенето навън, с участие в забързаната въртележка на ежедневието, е безполезно. То вероятно ни е донесло не малко знания и опит, но не и вътрешното преживяване да сме свободни, защото все още сме силно привързани към земята, все още сме част от това бързане. Тогава накъде да тръгнем? Към свободата от бързането и многото ни връзки със земята. Създавали сме тези привързаности през целия си живот и в известен смисъл ги познаваме, а това е първата стъпка към освобождаването ни от тях, към пускането им. И така, вървейки по нашия вътрешен път, ние първо трябва да разплетем външните възли, които сме създали, за да продължим напред. Звучи лесно. И би могло да бъде, ако след всеки разплетен възел сме способни да продължим да се насочваме върху истинската цел на нашето търсене. Понякога ще бъде трудно, ще се иска смелост, защото вътрешният път ще осветли наши страни, които не са особено възхитителни. Чрез себепреодоляването обаче ще започнем да виждаме и друга наша страна, която може би е била спяща до този момент, и по един или друг начин ще бъдем насърчени да й позволим да расте. Така постепенно намаляваме връзката си със земния план и започваме да се свързваме с друго измерение, или вибрация, вибрация, която не произхожда от земното поле. Докато постепенно потушаваме един пламък, друг би могъл да се запали и да расте. И докато се разгаря, започваме да копнеем за него все повече и повече. Това е нашият вътрешен път, индивидуален за всеки от нас и един за всички. Има много хора на този път, никога никой не е сам.
И така, накъде води този път? Какво е това, което винаги сте търсили? Отговорът и на двата въпроса се крие вътре във вас, той е уникално ваш. Винаги е бил там, чакайки тихо. Затова направете първата стъпка с увереността в това ваше знание, и пътувайте безопасно и пълноценно!
