Всички знаем обикновения начин на дишане чрез белите ни дробове: когато вдишаме, приемаме кислород и етерни сили, а когато издишаме – освобождаваме излишния въглероден диоксид отново във въздуха. Това обаче не е единственият начин, по който дишаме. Нашето тяло диша също и магнитно: то приема етерни и астрални сили, които съответстват на вибрационното ниво на собственото ни състояние на съществуване.
Това е една прекрасна, но също така и опасна система, защото създава кръгове или спирали. Ние виждаме красотата, когато спиралата върви нагоре: чрез възвишени мисли, чувства и действия повишаваме нивото на вибрацията си. Подобното привлича подобно и следователно ние приемаме висши космически лъчения. Виждаме и опасността, когато спиралата върви надолу: на същия принцип ние сме погълнати от блатото на ниските вибрации и нещастието. Магнитните закони изискват лична отговорност: жънем това, което сме посели. Тези магнитни обръчи притежават свойството да се самоподдържат, определяйки качеството на кръвта ни. Нашата кръв влияе на свой ред върху мисловния ни живот и следователно кръгът се затваря и ние попадаме в низходяща спирала.
Когато приложим херметичния принцип „както горе, така и долу“ стигаме до заключението, че нашата планета притежава свой собствен метаболизъм. Земята също има входящ и изходящ поток от сили. Във връзка с този могъщ процес бих желал да насоча вниманието ви към книгата „Голямата революция“, написана от Ян ван Райкенборг и Катароза де Петри. В главата „Борбата за Южния полюс“ те ни дават някои ценни прозрения за метаболизма на нашата планета.
Всички благотворни космически и етерни сили, хранещи и поддържащи разнообразните форми на живот, влизат в нашето планетарно поле през Северния полюс. Южният полюс изпълнява противоположната функция: това е мястото, където остатъчните сили и етери се излъчват в атмосферата. Този токсичен отпадък се премахва от нашата атмосфера чрез изходящия поток на Земята, както и чрез слънчевите процеси. Мистериозните северни и южни сияния ни показват нещо от тези впечатляващи лъчеви полета.
За жалост това кратко описание обрисува идеалната картина! В наши дни дихателната система на Земята страда от смущения. Защо? Защото магнитният потенциал на човечеството влияе върху метаболизма на планетата ни. Всеки човек, разглеждан като микрокосмос, е система със силен електромагнитен потенциал. Ние притежаваме творчески способности и оформяме и храним нашите творения. Като отделни личности ние запълваме собственото си дихателно поле с мисловните си фантоми, а като човечество правим същото в космически мащаб с атмосферата на земята. Подобното привлича подобно и следователно разбираме, че нисшите ни творения привличат други нисши сили.
Поради човешкия упадък, материалистичния и егоцентричен начин на живот, ние се превръщаме в препятстващ фактор в пречистващия процес на нашата атмосферата. Магнитният ни потенциал привлича отпадъчни продукти от изходящия поток на Земята. Поради това токсичният отпадък не може да бъде извлечен от атмосферата и образува одеяло от излъчващи енергийни облаци в небето. Под това небе, в тази атмосфера ние живеем! Или може би по-точно казано: опитваме се да оцелеем, защото по този начин започваме да се задушаваме в собствените си отпадъчни продукти.
В главата „Борбата за Южния полюс“ четем следното:
В предисторическите времена е било известно, че от Южния полюс се отделя дъхът на най-отвратителните и ожесточени страсти; дъх, който става атмосферен под облика на южните светлини и като такъв накрая се превръща в човешки дъх, ако човек е магнитно възприемчив за него.
Посветените от всички времена са знаели това, но за нас, обикновените човешки същества, това не е толкова очевидно. В наши дни част от хората осъзнават, че погрешното мислене може да навреди на здравето ни, че физическото ни тяло реагира на него. Но това, че колективното мислене на човечеството може да навреди на планетата, е разбиране, което може би е още доста несвойствено. Ние станахме прекалено плътни, прекалено материални, за да осъзнаем пълното влияние на мисловния си живот. Но идеята е да се променим преди да е станало прекалено късно! Ако продължаваме така, със сигурност ще освободим „звяра от бездната“, както е написано в Откровение.
В основни линии абстрактните неща стават ясни, когато успеем да ги видим и проверим в собствения си живот: тогава умствените образувания стават осезаеми. Затова трябва да наблюдаваме днешния ден и да се запитаме защо се случват тези неща. В момента сме изправени пред глобална криза. Пандемията от COVID-19 донесе дъха на смъртта много близо до нас.
В главата „Борбата за Южния полюс“ е посочено, че токсичният дъх на звяра от бездната притежава тройно разрушителен характер: той е експлозивен, кристализиращ и отравящ. Бих желал да свържа това абстрактно твърдение с някои конкретни наблюдения върху настоящата пандемия. Преди всичко виждаме, че елементът „въздух“ играе важна роля в разпространението на тази болест. Затова пандемията е толкова експлозивна: тя не е ограничена от условието за физически контакт. Тя също така използва въздуха като посредник. Нека не забравяме и че „въздух“ и „етер“ са свързани понятия и играят главна роля в нашия дихателен процес. По-нататък ще говорим повече за етерния аспект.
Вторият разрушителен аспект е кристализацията. Белите дробове на здравия човек са меки и гъвкави, но когато медиците изследват дробовете на пациенти с COVID те установяват, че алвеолите са увредени. Алвеолите се грижат за предаването на кислорода към кръвния поток (и извличането на въглероден диоксид). Увредените дробове стават сковани и прехдаването на кислорода към кръвния поток вече не се осъществява добре. Резултатът е задух. Следователно виждаме, че има повредена връзка във веригата на живота. Човек е откъснат от един от най-важните източници на живот. Кое понятие е свързано с „живот“ повече от „дишане“?
Знаем, че кристализацията е типично свойство на Аз-центрираната личност. Силното фокусиране върху нашите собствени интереси ни изолира от голямата картина. Пътеката на живота ни прави закостенели, заключени в модели, приковани към земята и неспособни да общуваме с по-висшето Цяло. Кристализация и изолация вървят ръка за ръка.
Третият разрушителен елемент е този на отравянето. Със сгъстяването на кръвта ни отравянето на физическото ни тяло е очевидно: резултатът са съсиреци във вените и възпаления. Но също така бих желал да насоча вниманието към опасността от ментално отравяне. Значителна част от пациентите с COVID съобщават за симптоми на депресия по време или след заболяването: проблеми със съня, нарушена концентрация, загуба на апетит и на радост от живота. Тази болест атакува също нашата „душа“, менталното ни здраве. Езотериците знаят, че качеството на кръвта ни има пряка връзка със състоянието на душата.
Сега, ако трябва да изложа моя случай в съда, то предполагам, че ще бъде отхвърлен с мотивите: изцяло косвени доказателства. Не виня хората, мислещи по този начин, понеже от тяхна перспектива те са прави. Но ако започнем да умираме поради атмосферни обстоятелства, които не могат да бъдат разбрани от материалистичния начин на мислене? Ами ако Ерата на Водолея ни подтиква да развием различен начин на мислене? Ами ако нашето внимание би трябвало да се пренасочи от материалните неща към благосъстоянието на душата ни?
Във втората част на тази статия ще видим дали можем да намерим изход от настоящата криза чрез прилагането на този друг начин на мислене.
(Продължава в Част 2)
[1] Ян ван Райкенборг и Карароза де Петри, Голямата революция, Розекреюс Перс, България
