Глобалното общество, в което живеем, винаги е ценяло високо любовта и отдадеността към семейството и нацията. Тези ценности имат значение, защото позволяват създаването на хармонични семейства, чиито членове допринасят за благото на обществото и на съответните държави.
В настоящата световна среда на глобализация това означава също, че от по-широка перспектива тези ценности са от полза и за човечеството като цяло. Още от ранно детство сме възпитавани да уважаваме и ценим любовта към страната си; в уроците по история и историческите романи, независимо дали са реални или измислени, до голяма степен се изразява подкрепа и поддръжка на идеята за любов към родината.
По този начин постоянно укрепващата връзка с родината ни е заложена в кръвта и кармата ни, независимо дали го осъзнаваме или не. И така, все повече и повече хора са не просто готови, но дори и желаят при подходящи обстоятелства както да проливат кръв за страната си, така и да умрат за нея.
Една от последиците от придържането към подобни ценности обаче е, че през миналия век човечеството преживя две световни войни, в които милиони хора, подбуждани от своите лидери и правителства чрез милитаристична пропаганда, пожертваха живота си в името на тези идеали. Но едно непредвидено следствие беше, че поради мащаба на ужасите, преживени лично от толкова много хора, те изпитаха и известен отрезвяващ ефект, пробуждане за резултатите от такава сляпа привързаност към любовта към нацията.
Дори и след тези две големи войни все още съществуваха други конфликти, макар и по-ограничени, и можеше да се види, че предишният опит е оставил голямо колебание, дори нежелание, да се позволи на националистическите чувства да властват. Разбира се, това отчасти се дължеше и на разработването от много световни сили на още по-страховити оръжия за масово унищожение, които потенциално могат да сложат край на нашия начин на живот, какъвто го познаваме. Все още не сме станали свидетели на открита употреба на такива оръжия, причината за което отчасти е съществуващата сега глобална взаимозависимост, както и страхът от тежките последици, които биха засегнали дори и агресорите.
Нека сега разгледаме състоянието на съвременния „космополитен“ човек. Такъв човек не се идентифицира непременно с определена нация, той е отворен към света и към множество идеи, тъй като е израснал в съвременната мултикултурна среда. В днешно време границите и пределите постепенно изчезват. Сътрудничеството между държавите сега е съсредоточено върху политически и икономически съюзи, каквито виждаме в Европейската общност. Това освобождава мисленето на съвременния човек от ограничаващите граници на национализма.
Но как става възможно такова „отваряне“ към света; как могат да се превъзмогнат националистическият плам и връзката с родината?
Вече споменахме за отрезвяващия ефект, който ужасите на войната могат да имат върху хората, но дали подобни преживявания са единствената възможност за промяна на светогледа? Разбира се, че не!
Универсалният език на всички времена говори за едно различно съзнание, за една нова свобода на мисълта, чувствата и желанията, чиято сигнатура се простира далеч отвъд границите на национализма. Състояние на съществуване, основано на притежаването и активирането на духовния принцип, намиращ се в сърцето на човешкото същество, който виждаме изразен в Библията (Псалм 82:6):
‘Казах ви: вие сте богове, и всички вие сте чада на Всевишния.’
Тези кратки думи, разбира се, могат да се тълкуват по различни начини. Традиционните религии учат своите последователи, че след смъртта, ако са живели „добър“ живот според стандартите на тяхната религия, ще влязат в Божието царство. Други вярват, че определена култура може да постигне усъвършенстване на тяхната личност, пречистване, така че тя да стане „подходяща“ за влизане в Небесното царство.
Подобен стремеж към култивиране на личността ни е полезен житейски опит, тъй като бързо ще ни доведе до границите на това, което може да се постигне с такова култивиране; един предел, който не може да се премине чрез тази практика. В съзнанието ще се появи прозрението, че земното ще си остане земно и че нашето егоцентрично съзнание не може да бъде трансформирано във вездесъщото божествено съзнание с помощта на упражнения или медитативни практики.
Това само разширява обхвата на природното съзнание в езотеричните сфери на нашия свят, чрез придобиване на ясно виждане, ясно чуване и т.н., което обаче няма да промени неговата вътрешна природа. Но в това разбиране, в това нарастващо прозрение се крие и по-дълбокото осъзнаване на това, за което се отнасят думите от Битие 1:27: че едно друго същество е скрито вътре в нас!
‘И така, Бог създаде човека по свой образ и подобие, по Божия образ го създаде.’
Ако наистина сме създадени по Божи образ и подобие, но сме несъвършени, можем ли да заключим, че следователно и Бог е несъвършен? Не! Защото Творецът на всичко е съвършен, както и Неговите творения. Но именно защото сме привързани към този преходен свят, обвързани с неговите закони, като индивиди ние все повече се отдалечаваме от божественото, от Небесното царство.
И за да възстановим връзката си с божественото, да съживим духовния принцип в нас, ще трябва да приложим на практика думите на нашия Господ, Исус Христос, който в известен смисъл символизира това пробудено духовно същество.
‘Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който обича син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене. И който не поеме кръста си и не върви след Мене, не е достоен за Мене. Който намери живота си, ще го изгуби; и който изгуби живота си заради Мене, ще го намери.’ (Матей 10:37-39)
Ако можем да работим вътрешно в духа на тези думи, а не само според „буквата на закона“, т.е. ако успеем да направим израстването на духовното същество в нас приоритет в живота си, в който сега ни водят земните нужди и ангажименти, тогава постепенно ще загубим земния си живот заради Него (вътрешното божествено същество). Нашите природни мисли, чувства и желания, които представляват земните ни връзки, ще намалеят, ще се разтворят и накрая ще изчезнат, а ние постепенно ще добием съзнание за и ще участваме във вечния живот на Бога в нас.
‘И така, когато това тленното се облече в нетление и това смъртното се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне написаното: погълната е смъртта от победата.’ (1 Коринтяни 15:54)
Тогава природното ще се слее с духовното и в този съюз новото човешко същество ще познае истинската Любов, Мъдрост, Истина и Свобода. И като истински „космополит“ в най-съкровения смисъл на думата, то ще сподели тези възвишени ценности с всички други човешки същества, които копнеят за тях. Защото е казано, че ‘цялото творение копнее за идването на Божиите деца, които ще спасят света’.
