Ву вей в китайското изобразително изкуство

Кой направлява четката?

Ву вей в китайското изобразително изкуство

Ву вей е понятие от даоизма и първоначалната му поява е в Дао дъ дзин. Буквално преведено ву вей означава не-действие. Това е начин на живот, който също така се проявява и в китайското изобразително изкуство. Един и същ мотив се рисува отново и отново – например планина или дърво. Какво общо има това с не-действието? Не доскучава ли, когато рисуваш един и същ мотив отново и отново?

Същественото не се намира в мотива или в резултата от рисуването, а в самия процес. Художникът упражнява отношение към живота. Той се опитва да настрои работата си така, че да бъде в хармония с Дао. Според китайската традиция с Дао се назовава изначалният принцип, от който е създадено всичко и се поддържа живо. Това е духовно-божествен принцип от висш порядък, който в своята мъдрост далеч надминава рационалното човешко разбиране.

Рисуващият се слива с този висш принцип и се настройва към него. Той не желае повече да бъде действащият, рисуващият, а трябва да осигури възможност на Дао да работи чрез самия него, чрез неговата ръка. Той „прави“ и същевременно не прави. Той стои в активно не-действие. Би могло също да се нарече не-намеса, не-намеса в законите на Дао. Художникът интуитивно оставя тези закони да действат чрез него; той се опитва да се съедини със съзидателната работа на Дао, да го разпознае и пресъздаде в мотива от картината. Чрез процеса на рисуване той се научава да различава в каква степен все още желае да реализира собствената си воля или може да позволи на Дао да работи в него. Понеже Дао е във всичко, а без Дао е нищо.

Упражнявайте не-действие и всичко ще се окаже, че е за добро.

Лао Дзъ

Print Friendly, PDF & Email

Сподели тази статия

Информация за статията

Дата: юни 3, 2020
Автор: Anita Vieten (Germany)

Изображение: