В наши дни човек е изправен пред бариера. Той може да се събуди като от кошмар и да се запита дали все още е господар на себе си.
Може да стигне до себепознание и да реши да предаде ръководството на живота си на своята истинска божествена същност. В този контекст ми беше позволено да имам блажено преживяване.
Космическият стремеж към една и съща цел
Осъзнаваме ли, че в духовните си дълбини сме в единство с всички останали живи същества? Всички ние сме творения на един и същ източник на живот и съзнание. Може да преминаваме през различни етапи на развитие, но всяко живо същество, чак до най-малкия атом, се стреми към една и съща цел, за да заеме своето място в абсолютна хармония в света на материята и духа.
Тази абсолютна универсална хармония се осъществява на основата на духовното единство на целия живот и неговото разгръщане в ритмични, пулсиращи процеси на растеж.
Животът на растенията, животните, небесните тела, приливите и отливите… а също и външният и вътрешният живот на човека протичат в ритми и цикли, подчинени на закона за причината и следствието. Индийската философия го нарича закон за кармата, според който всяко умствено или физическо действие на човека (карма означава „дело“) поражда ефект, който по закона на божествената справедливост (Немезида) изисква равновесие.
Това изискване се простира отвъд смъртта на човека. Духовният процес на превъплъщение (реинкарнация) е в основата на гореспоменатата универсална прогресия. Той доказва, че вечно проявяващият се универсален живот, който произхожда от божественото, прави възможни повтарящите се цикли според закона за причината и следствието и гарантира евентуалното навлизане във вечната, абсолютна, божествена хармония и любов.
Ние сме свободни деца на Вселената и оставаме неразривно свързани с нея. Нашата съдба е преплетена с космическия план и равновесието на божествената хармония може да бъде изпитано от нас чрез нашата индивидуална карма. В основата си ние сме нашата божествена същност, която ни води като чисто духовно съзнание. Следователно кармата никога не може да бъде извън нас и никой бог не направлява съдбата ни отвън.
Нашата истинска същност е мълчаливият вътрешен свидетел, нашата висша природа, която преплита цялата кармична дейност в нас и все пак остава недокосната от нея.
В главата ни има два органа, чрез които действат кармичните енергии и които ни водят по пътя към балансиране на действията, чувствата и мисленето:
- Третото око[1], което възприема измеренията отвъд физическия свят и ни ги съобщава чрез интуиция; то може да погледне навътре и да види истинското ни състояние и
- епифизната жлеза, която е свързана с Третото око и изразява кармичния порив във физическото тяло.
Следователно ние сме въплътената част от нашата същност. Физическата, елементарната, психологическата и интелектуалната част на нашето същество са специфични аспекти на нашата конституция; те са грубите и фините обвивки, чрез които нашата вътрешна същност се изразява в действие. Ние все още не сме идеалната му форма на изразяване, поради което изпитваме желание да се трансформираме. Цялата космическа дейност в крайна сметка взаимодейства с нашата духовна природа.
Като свободни деца на Вселената ние също имаме свободна воля и изпитваме божествената хармония дотолкова, доколкото си сътрудничим с нейните закони и жизнени течения. Ако не желаехме да нараним брат си, кармата-немилост нямаше да има причина да действа. Ние самите формираме и сме нашата съдба.
Човекът е един жив, малък космос. Цялото му тяло, чак до атома, е изпълнено с живот. Атомите на живота в него са като негови деца. Те се оформят от неговите мисли, чувства и желания, а също и от неговите добри или лоши навици и страсти; така те могат да процъфтяват или да се разболяват. Психическите и физическите болести могат да бъдат кармично свързани по този начин. Семената, посети в минали животи, се изтласкват навън отвътре и се проявяват.
В този момент, в настоящето, човек е изправен пред бариера. Това важи и за нашето общество, а всъщност и за цялото човечество. Заставайки пред тази бариера, човек може да се събуди като от кошмар и да се запита дали все още е господар на себе си. Той може да стигне до самопознание и да реши да предаде ръководството на този живот на своята истинска божествена същност.
Всяка криза и болест са кармичен дар на божествената хармония и нейните закони, чрез които човек може отново да осъзнае себе си и своята истинска задача. Абсолютната божествена хармония остава отворена като вечно преживяване за него.
Блажено преживяване
Болестта, а също и смъртта са сред онези преживявания, които могат да дадат на душата по-голяма дълбочина. Тези преживявания невинаги се ограничават само до страдащия човек, душата може да създаде дълбока връзка с близки довереници, която да се превърне в източник на прозрение и вдъхновение и за двамата. Преди няколко години един мой приятел по душа се разболя от тежка болест. Беше ми позволено да го придружавам духовно през последните шест месеца от живота му и това време се превърна в моменти на мирна радост и за двама ни.
Отначало, когато се прибра у дома след дълъг престой в болницата, той все още изглеждаше затворен в астралната сфера на страха. Виждаше само „вода“ под и около себе си, в която работеха опасни същества и го лишаваха от диханието на живота.
Беше роден през 1940 г., в началото на Втората световна война, и тъмният вибрационен подпис на онова време беше попречил на свободното му дишане. Още като малко дете е боледувал от тежка пневмония, която така и не се е излекувала през дългия му, сравнително здрав живот. Тя избухнала едва по-късно в живота му под формата на различни симптоми, които сега формират характера на заболяването му.
Той спеше много, бавно се успокояваше и страхът от „водата около него“ бавно избледняваше. Можех да изпитам как тази дълбока душевна връзка събуди възприятия, които бяха изненадващи и нови за мен. Няколко седмици преди смъртта му от съществото му се излъчваше деликатен аромат, който ме възхити. Той ми напомняше за аромата на новородените бебета, който понякога ми се струваше райски. Трудно ми беше да повярвам, че един тежко болен старец може да излъчва такъв неземен аромат.
В последната вечер от живота му го изживях като спокоен и умиротворен. Стоях в долния край на леглото му и тихо исках да се сбогувам. Изведнъж видях, че гърдите му се повдигат и той се бори за дъх. В същия момент той ме погледна и ми се стори, че контролира дъха си и прогонва всички елементи на страха от гърдите си – сякаш самият той отново бе станал владетел в своя „храм“. Той сякаш излъчваше славна светлина, която ме свърза с него, и аз отидох – не, „отлетях“ към дома и сякаш спах в тази светлина цяла нощ. На следващия ден ми казаха, че е починал тихо в ранните часове на сутринта, спокойно и мирно.
Може би смъртта на всичко земно, когато новата душа се пробужда, е съпроводена от подобни преживявания. И това преживяване е предвкусване на нещо, което Кришнамурти описва по следния начин:
Едва когато всички пластове на съзнанието ни се укротят и станат напълно спокойни, едва тогава се отваря вратата към неизмеримата пълнота, към нашето блаженство от вечния миг, в който творението постоянно се ражда наново.[2]
[1] Третото око е разположено на челото между двете вежди. Нарича се още окото на Шива, чиято интуиция го предпазвала от лоши влияния.
[2] Jiddu Krishnamurti, Пътеводител към истинския живот (Guide to True Life), Hyperion. Publisher, p. 106
