Хюберт Рийвс казва, че точно както бременната жена не знае каква изненада крие нейната утроба, ние също не знаем какви чудеса могат да бъдат изявени в развитието на космическата комплексност.
Няма как да избягаме от въпроса за смисъла на живота. А разумът ни така или иначе не може да ни помогне. Мозъкът е способен да улавя само мънички частици от информацията, която приема и това ни отваря към разбирането, че истината съществува, дори ако ние лично не я познаваме.
Любовта на майка ни не може да бъде поставена в буркан за сладко. Тя е сила, която не е абстракция, а конкретна действителност, която всеки може да почувства. Можем да възприемем невидимото чрез силата, която сe излъчва от него. Тази сила ни задвижва. Да я усещаш, ще рече да знаеш, че тя съществува.
И точно както Земята притежава поле на излъчване, което поддържа природата в нейната цялост, така и първоначалното земно поле обгражда планетата. Ние можем да се свържем с него, ако успеем му отдадем вниманието си, което е енергията за това свързване. Освен това и науката разпознава днес изменението на атмосферата, което се състои в постепенното разтваряне на планетарното магнитно поле в нарастващите влияния от междупланетните пространства.
Ние сме и ще продължим да сме обикновени хора и следва да се приспособяваме към дестабилизиращата ситуация ежедневно. Имаме избора между това да ѝ позволим да ни затвори в себе си, или да възстановим равновесието като се завърнем към Безвременната Тишина на сърцето.
Чжуан Дзъ казва „Мъдрият е тих. Не защото е постановено, че да си тих е нещо добро, а защото нищо от нещата в света не е достойно да смути сърцето му. Затова е тих.“
Такава тишина, такъв покой не е просто отсъствие на шум, а е живата реалност на безучастието в поддържането на полярностите. Светът постоянно ни привлича към противоречията си, но ние им пращаме едно писмо за развод.
В книгата си „Малкият принц“ Антоан дъо Сент-Екзюпери пише: „Винаги съм обичал пустинята. Седиш на пясъчна дюна, не виждаш нищо, не чуваш нищо и все пак нещо се излъчва в тишината. Можеш да видиш добре само със сърцето си. Същественото е невидимо за очите“.
