От зората на времето в много хора се е пробуждал необясним вътрешен копнеж, излъчван от сърцето – копнеж към неизразимото, към една по-висша Истина, Бог. Великите божествени сили предизвикват този копнеж чрез излъчвания отвъд материалния свят. Те образуват невидимата структура на Учението на Универсалните мистерии. Всички, които реагират положително на тези излъчвания, преживяват промени във вътрешния си живот, различни от тези на хората, които се фокусират единствено върху ценностите и придобивките на материалния свят. Те се наричат търсачи на Духа, на Бога. Разбираемо е, че за да се приближат до Бога, който е отвъд материята, техните преживявания ще се различават от тези на материалистите. Те ще трябва да осъзнаят как материалният свят държи хората привързани към фалшивите ценности на този свят чрез очаквания и желания. Те се проявяват като амбиция, жажда за власт и социален статус, прекомерно натрупване на богатство, конкуренция на всички фронтове – и това са само някои от тях. Закостенелите мисловни модели от ежедневието, като поляризирано („черно-бяло“) мислене, филтрирането и увеличаване на негативните аспекти, прибързаните заключения и т.н. представляват важно допълнително предизвикателство по Пътя обратно към Източника.
Въпреки това човек не може веднага да постигне по-задълбочено разбиране. В много книги се твърди, че човек може да достигне до по-дълбоко разбиране без много усилия, само с четене, размишления и някои упражнения. Това обаче не звучи правдоподобно. Една истина е от полза за човека само ако тя е лично преживяна чрез житейски ситуации, предизвикани от висшите излъчвания на Божествените сили, които биват трансмутирани в Светлинно силово поле от много хора, които съзнателно работят с тях.
Целта е да се насърчат хората да променят познатите си модели на мислене и поведение. Висшите божествени сили, направляващи хода на човечеството в неговото завръщане към Източника, Бог, от който то се е отделило, трябва да внесат в живота на търсещия един подтик да се „обърне“ и да промени радикално нещо в себе. Хората, свикнали с определен начин на мислене, чувстване и поведение, преживяват тези ситуации като нещо различно и може би не съвсем желано. Въпреки това те отчасти разбират необходимостта от тях. В тези случаи обикновено се говори за изпитания, дадени от Бога, за да провери тяхната отдаденост, вяра и качества. Обичайно изводът е, че изпитанията са преминати успешно, че изпитваният се е провалил или нещо средно между това.
Всичко това е напълно разбираемо и логично от гледна точка на индивида, който получава съответните „изпитания“. Тази гледна точка обаче не отчита факта, че божествените сили, които напътстват търсещия, притежават съвсем различно и висше съзнание, както и че човешките реакции са предвидими – ние сме „отворена книга“.
Най-важната причина за тези „изпитания“ не е тестването на търсещия, а това, че като е поставян в необичайна и често стресова ситуация, той може да прозре нещо отвъд установения ход на мислите, емоциите и действията, да види ограниченията си и да получи по-дълбоко разбиране. Това е и придвижване с една стъпка по-близо до Бога. Изпитанието е от полза за търсача, тъй като той се разпознава в истинската си светлина. Така „изпитанията“ просто се превръщат в „уроци“.
Гледайки на преживяванията от тази перспектива, търсачът ще разбере голямата милост, която му се дава чрез такива „изпитания“, често придружени със страдания. Той ще ги приеме с разбиране, тъй като се приближава към Бога, който е Любов. В това любящо общуване страданието ще изчезне и това, което е възприемал като изпитание, с известна доза страх и нежелание, ще бъде просто преживяване, водещо до засилване на връзката му с Бога. Тогава цялото същество на този, който е осъществил това търсене, се превръща в източник на тази Божествена Любов, в благословия за другите търсачи на Божествената светлина.
