Борбата придобива по-широки измерения, Волдемор прониква в сферите на съзнателното и подсъзнателното. Затова Хари трябва да преживее сериозни кризи, в хода на които неговото съзнание става все по-остро. Започва битката за Хогуортс, битката за човека. Хари е готов да се пожертва за Волдемор.
Светлинни аспекти оковани във вериги
Какво е добро? Какво е зло? Третият том, озаглавен „Хари Потър и затворникът от Азкабан“, разказва за Сириус Блек – най-добрият приятел на родителите на Хари. От една страна, името му напомня за блестяща звезда, а от друга – сочи към мрака. Сириус е бил несправедливо обвинен, че е издал на Волдемор местонахождението на родителите на Хари по онова време. Затова той прекара 13 години като невинен в Азкабан – най-ужасния затвор, охраняван от дементори, които нямат определена форма, а са мъгливи същества, разпространяващи студ около себе си.
Аспектите на истинското „себе“ в човека винаги са били демонизирани. Прави се много, за да се попречи на човека да се върне към себе си. С хладност, презрение и отричане са били преследвани в историята онези, които са се отклонявали от официалната религия по мистични и гностични пътища. След бягството си от Азкабан Сириус Блек е издирван от Министерството. Пазителите на закона го преследват. Хари научава заклинанието „Патронус“, за да прогони дементорите. Когато силите на собствения архетип станат ефективни, те разкъсват веригите на предразсъдъците, догмите и жаждата за власт.
Волдемор
Колкото повече аспекти на вътрешната си сила разкрива Хари, толкова по-близо се доближава и Волдемор. Хари има белег на челото си – белегът е от смъртоносното проклятие, което Волдемор е наложил върху него, когато е бил бебе. Любовта на майка му го спасява; силите ѝ действат като щит около Хари, който отклонява мълнията обратно към Волдемор, в резултат на което той губи формата си. Но белегът на челото на Хари остава и се оказва постоянна връзка с Волдемор. „Третото око“, свръхестественото зрение, се намира зад челната кост. То се отваря отново и отново в хода на историята в Хари, когато Волдеморт планира и извършва ужасни неща.
Последователите на Волдемор се наричат Смъртожадни. Те се хранят духовно с всичко, което е напуснало вечния живот. Лицата им са скрити зад качулки. Не е ли един от най-големите страхове на човека, че някой може да погледне в него, във всичко, което е скрито в него? На лявата ръка Смъртожадните имат татуировка на череп, от чиято уста се извива змия. Те се стремят да осъществят възкресението на Волдемор.
В следващия том, озаглавен „Хари Потър и Огненият бокал“, се състои решаваща среща с Лорд Волдемор. Последният успява да възвърне формата си. Хари печели голям международен турнир. Купата за победата обаче е била омагьосана от силите на мрака. В момента, в който Хари докосва чашата – моментът на блясъка на егото – съзнанието му бива отнесено на тъмно място, на гробище. Волдемор и неговите последователи вземат Хари в плен. Питър Петигрю с псевдоним Уормтейл (опашка на червей от англ. език), взема кръв от него и я смесва с други вещества в котел. Провежда се мрачен ритуал.
Всеки носи такава чаша в себе си. В най-висшето си съвършенство той би бил Свещеният Граал, но в многото етапи на развитие преди това съдът на психиката се проявява като огнен бокал, в който се смесват много неща. Именно тук Волдемор възвръща своята форма. Принципът на егото се издига с нова сила, придобива форма в Хари. Във всичко това обаче той остава свързан със силите на своя духовен център; отвореността към най-съкровената същност на неговото същество също се запазва. Оттам сега се активират велики сили. Хари получава помощта на защитна златна мрежа и успява да избяга. В него сега се създава огромна дъга на напрежение. Светлината и сянката са станали огромни.
Борбата навлиза в по-широки измерения, Волдемор се разпростира в полетата на съзнателното и несъзнателното. Затова Хари трябва да премине през сериозни кризи, в хода на които неговото съзнание става все по-остро. Преображението на човека, въпреки някои лекомислени обещания, не става по „ускорен“ начин. В тома, озаглавен „Хари Потър и Орденът на Феникса“, са изобразени пътищата и отклоненията, по които Хари сега пътува. Неговата дълбока двойственост се отразява в образа на един учител, който винаги се проявява като негов противник и му причинява болка и скръб. Това е професор Снейп. В края на историята обаче Хари с голяма изненада разбира, че Снейп през цялото време го е пазил от най-мрачните бездни.
Разделени аспекти на Душата
Но сега Хари трябва да влезе в тях. Бездните трябва да бъдат изпълнени със силата на душата. Създаването на мостове от светлина не е трайно решение. Показано е, че в човека има отделени части от душата, които имат за цел да увековечат разделянето от безсмъртния център. Те се наричат „Хоркрукси“ от Дж. К. Роулинг. Безсмъртната индивидуалност (individuum означава „неделима“) се е разделила в душевната си сфера, сиреч се е отделила от своя източник по най-различни начини. Винаги е имало свързано с това убийство, умъртвяване във връзката с безсмъртното. Латинската дума crux означава кръст или котва, а староанглийската дума hor или har означава душа. Душата е последвала импулси, които искат да я закотвят в отделеност от божественото.
В тома, озаглавен „Хари Потър и полукръвният принц“ (името се отнася до Снейп и показва неговата двойственост), Хари започва да проследява отделените части на душата с помощта на Дъмбълдор. Показателно е, че те са седем – число, което също се отнася към цялостта на човешкото същество. Дъмбълдор понася смъртта, докато се опитва да намери и унищожи един от хоркруксите, като използва цялото си съществуване – и това е мъдростта на миналото. Той беше предишният източник на вдъхновение за Хари, беше, така да се каже, неговият посредник към най-съкровеното му същество. Сега съзнанието трябва да стане самостоятелно, трябва да се заздрави от интуицията на настоящия момент към божественото вътрешно същество. Свързан с това е горчив път през мрака на собственото същество. Защото именно в тях се крият онези пречки, които отделят човека от вътрешния му Бог. В този процес Рон също временно страда от безверие – сърцето му започва да се колебае. Пръчката на Хари вече беше счупена в битката със змията на Волдемор. Магическата пръчка е символ на волята.
Хърмаяни обаче остава вярна на Хари; а Рон се завръща. В моменти на нужда се активират нови сили. И така става възможно да бъдат унищожени пет от седемте хоркрукси.
Последният етап: великото Жертвоприношение
Последните две от тях обаче достигат по-дълбоко. Тук е необходимо да се издигнем в по-висшите измерения на душата. Така се достига последният етап от развитието, който е възможен на Земята. Той е представен в седмия том, „Хари Потър и Даровете на смъртта“.
Сърцевината на злото, сърцевината на отделеността, същността на импулса за самовъзвеличаване сега се издига в пълния си размах. За да бъде преодоляна, трябва да се постигне духовно качество, което е готово да направи най-голямата жертва, която един човек може да направи: жертвата на земното „аз“. Волдемор е успял да се сдобие с най-мощната магическа пръчка, създавана някога. Стремежът на човешкото его се проявява като всепоглъщаща сянка. Но в същото време по-висшата душа се е пробудила в Хари. И тя не се интересува от егото, а от благото на цялото, от човешкото съществуване на Земята.
Започва битката за Хогуортс, битката за човека. Успява ли съзнанието да се превърне в образ на най-съкровеното същество? Силите на доброто са концентрирани по същия начин, както и противоположните сили. Покойниците, които са му близки, придружават Хари, който е готов да се пожертва за Волдемор. Сега вечната, безсмъртна душа преобладава в него. За пореден път Волдемор удря Хари с магическата си пръчка, без да подозира, че Хари носи безсмъртието в себе си. Хари пада на земята. Проклятието на смъртта е разтворило нещо в него: шестия хоркрукс, който се е намирал в белега на челото му. Чрез своята саможертва Хари до голяма степен се освободи от привързаността към света на преходния живот.
Седмият и последен хоркрукс е унищожен в самостоятелен акт от един от приятелите на Хари, който първоначално е принадлежал към най-слабите аспекти на душата. Най-слабият става най-силният. Когато земното се смирява в служба на цялото, то бива въздигнато от божественото. Невил, приятелят на Хари, отсече главата на змията на Волдемор – най-важният аспект на съзнанието му, в който се намираше последният хоркрукс.
Така става ясно: в последната битка проклятието на Волдемор се обръща срещу него и го убива.
Преобразуването е завършено на нивото на земното. Оригиналът и образът, най-съкровеното и човешкото същество, са в хармония помежду си. По-нататъшният ход продължава развоя си в трансцендентното. Защото пътуването на героя не познава край.
Бележка: Подробни обяснения на символиката в книгите за Хари Потър можете да намерите на http://harrypotterforseekers.com/
