„Щом веднъж вкусиш полета, завинаги ще ходиш по земята с поглед, обърнат към небето, защото там си бил и там винаги ще копнееш да се върнеш.“ — Джон Х. Секондари (John H. Secondari)
Полетът, за който говори Секондари, може да се сравни с това, което Екхарт Толе описва във въведението към „Силата на настоящето“: състояние на дълбок мир и радост, съчетано с обновено, живо възприятие на всичко около нас.
Всеки, който е познал този „полет“, го разбира като дълбока вътрешна промяна.
Когато се отвори вратата към възприемането на всяко нещо с повече светлина и красота, тогава се пробуждаме за монотонността, в която сме живели, без дори да го забележим.
И както подсказва Секондари, веднъж щом си го преживял, винаги ще копнееш за нови полети.
Продължителността на един полет може да се променя, но без съмнение първото преживяване е най-забележителното, защото всичко в него е ново.
Полетът може да започне – след период на интензивен копнеж за просветление – чрез внезапна промяна в дишането. То се ускорява и задълбочава, докато съвсем естествено достигнем ново вътрешно състояние, без стимулиране чрез каквато и да е техника или вещество.
В този момент обикновеното, чисто белодробно дишане – това, което поддържа живота ни в рамките на природния ред, където всичко се променя непрестанно и е обвързано с дуалността – може да отстъпи място на един по-фин ритъм. Това е магнитното дишане, знак за пренастройване към една напълно различна реалност: статична реалност. Тази реалност е първоначалният божествен порядък, възвишено състояние, управлявано от духовни закони, коренно различни от онези, които управляват обикновения живот.
Магнитното дишане не принадлежи изцяло на физическото състояние. То се разгръща в етерното тяло, когато искрата на съзнанието започва да изразява по-статично състояние. Това не е просто вдишване и издишване на въздух, а усвояване и циркулация на живи сили (прана, чи), излъчващи се от този по-висш порядък. Сякаш цялото същество започва да вдишва жив поток директно от по-реален и траен източник, изпълвайки не само белите дробове, но и пространството между мислите, събуждайки фините центрове.
Докато белодробното дишане ни свързва с цикъла на раждане, промяна и смърт в рамките на този природен порядък, магнитното дишане сигнализира за преоткриването на връзката на съществото с истинския му дом в статичния порядък. Тук започва полетът – не като бягство от света, а като влизане в едно по-реално и вечно измерение на съществуване.
Разбира се, има повърхностни прилики с променените състояния, предизвикани от наркотици. Въпреки това, този път е подвеждащ – неустойчив и рисков. Наркотиците действат изцяло в спектъра на полярностите на този естествен порядък (удоволствие/болка, еуфория/депресия), създавайки илюзия за разширение, която в действителност ни привързва още по-дълбоко към него.
Употребата на вещества с цел постигане на разширени състояния създава илюзорни и крехки възприятия. Те действат отвън навътре, а не като истински вътрешен процес на прераждане от статичния порядък.
Оттук и библейското предупреждение:
Истина, истина ви казвам, който не влиза през вратата на кошарата на овцете, но прескача от другаде, той е крадец и разбойник.“ — Йоан 10:1
„Портата“ е пътят на истинското пробуждане, който води към статичния порядък, докато „прескачането от другаде“ е опитът да се предизвика духовно преживяване, използвайки средствата и силите на този природен ред, като наркотиците например. Както истинските духовни учители отдавна изтъкват, чистотата на носителя – тялото и кръвообращението – е условие за този нов жизнен принцип на статичния порядък да се прояви устойчиво, водейки ни към трайна връзка с това, което Секондари нарича „небе“.
Целта, тогава, е да превърнем това, което някога беше само полети, в нов и траен начин на съществуване – прераждане чрез преображение (трансфигурация) в прославеното тяло на първоначалния божествен порядък.
Нека всички ние направим тази промяна.
