Не само известните учители и философи от „езическата“ древност – Сократ, Платон и Питагор – са изпълнявали ритуални танци със своите ученици.
Според така наречения „танцов химн“ в апокрифните Деяния на Йоан Исус е танцувал с учениците си по време на Тайната вечеря. Индивидуалният им опит се разширява в общностно и трансцендентно преживяване, в откровение на универсалните закони.
Целият ни живот е ритъм и звук. Ритъмът и звукът се преплитат във вселената и определят по много начини съществуването ни на земята. „… когато светите нозе на съвършените танцьори вдигнаха прах, земята се появи…“ – се казва в Ригведа, най-древното свещено писание на Индия.
Ведите съобщават, че светът е възникнал от първичен звук и че цялата материя вибрира в определени ритми. Според гръцкия философ Питагор светът е създаден от хаоса чрез звука, чрез хармонията. Той поставя отношенията на планетите една спрямо друга в пропорция с музикалните интервали. Всяко небесно тяло излъчва свой собствен тон и по този начин допринася за хармонията на сферите.
Човешките същества, като микрокосмоси, са поставени в тези космически закони. Космическите закони се отразяват чак до пропорциите на човешкото тяло. Подобно на планетите, всяко човешко същество също излъчва свой собствен архетипен звук. Философите от по-ранните епохи сравняват човешкото същество с монохорд – музикален инструмент с една единствена струна, която се простира от Земята до най-далечния край на зодиака.
Следователно хората могат – повече или по-малко съзнателно – да получат достъп до определени сфери на духовния свят, в които изпитват впечатления и вдъхновения от духовните закони и хармонии. Те могат да изразят възприетото там не само чрез музика, но и чрез съответните форми на движение в материалния свят. Човешкото тяло се оказва чудесен инструмент за това. Това, което Лудвиг ван Бетховен казва в разсъжденията си за музиката, адресирани до Гьоте, важи с еднаква сила и за танцовото изкуство: „Необходим е ритъмът на духа, за да се схване музиката в нейната същност; тя предава предчувствие, вдъхновение от небесните науки, а това, което духът изпитва от нея чрез сетивата, е въплъщение на духовното познание.“
Танцовите изпълнения, подобно на музиката, могат да имат силно въздействие върху човека. В днешния западен свят сме склонни да забравяме, че танцът не е само за развлечение и чувствено удоволствие, но може да служи и за извисяване на духа и усъвършенстване на сетивата. Това архаично познание е било използвано за ритуални цели от различни култури и религии през цялата човешка история. Танцът може да изрази и да донесе чиста радост от живота, може да получи достъп до закоравели и разочаровани сърца, да утеши измъчената от болка душа и да донесе идеята за по-висш план за живота и света.
Интуитивно проникване в тайните на света
Освен постоянно променящите се субективни състояния, човешкото тяло отразява космограми и архетипни структури. В свещения танц танцьорът изобразява геометрични фигури и реда и хармонията на космоса. Такива фигури са например кръгове, свързани с централна точка, различни кръстовидни форми или спирала. Космическите закони обаче не се изобразяват просто така, а танцовите форми се превръщат в живи символи на духовния потенциал. Те не само ни позволяват по-интуитивно проникване в тайните на света и човешката природа, но могат – както в танцьора, така и в зрителя – да разпалят дълбок процес на вътрешна трансформация.
Вероятно най-известното представяне на свещено танцово действие показва индийското божество Шива като космически танцьор. Фигурата на танцьора е поставена в заобикалящо колело. Колелото символизира основните закони на нашия природен ред: постоянната промяна на възникване и изчезване, на последователните прераждания.[1] Аурата на Господ Шива е заобиколена от мощен огнен кръг. Неговият танц показва начина на преодоляване на пространството и времето. Това е танцът на смъртта на нисшата природа, танц на трансформацията към светлината на божествената природа. Той е израз на древната духовна истина, че нисшата природа, егото в своята егоцентричност, трябва да умре, преди божественото човешко същество да се появи в пълния си блясък. Десният крак на Шива е поставен върху демона на обвързаността и неосъзнатостта и показва преодоляването на майя – силата на заблудата, която запечатва душата в преходния свят на привидностите. Самият Шива е показан като победител, на нивото на главата му има крила или лъчи светлина – символ на душата, просветлена от духа.
Шива е недокоснат от постоянното взаимодействие на раждането и смъртта. Неговият танц на разрушението служи за спасяване и обновяване на света. В две от четирите си ръце Шива Натараджа (= Шива, царят на танца) държи символични предмети като барабан, подобен на пясъчен часовник (двойният му звук създава света на противоположностите), и пламък (символизиращ силата на творческото изразяване, разпалвана от духа). Третата ръка е насочена към небето, а четвъртата сочи надолу към вдигнатия ляв крак, който показва изхода от пленничеството в цикъла на преходността. В индийската митология Кришна също е танцуващо и създаващо музика божество.
Индийците, както и древните гърци, са вярвали, че боговете са измислили танците и са научили хората да танцуват. В тяхна чест се изпълнявали танци. В орфическите мистерии поклонението било свещенодействие, извършвано чрез музика и танци. Докато наблюдавали танца, зрителите вътрешно преживявали присъствието на божеството.[2] За разлика от това, което познаваме от християнската традиция, гърците вярвали, че божественото става най-достъпно за хората, като се отвърнат от страданието, обърнат се към радостта, музиката и празничните танцови ритуали. По този начин хората могат да се свържат с божествения свят и с Бога, който е присъщ за тях. Космическите енергии и вибрации могат да бъдат трансформирани в човешки форми на движение.
Дори най-красивото и възвишено изкуство никога не е съвършен израз на божественото. Но то може да доведе до отваряне на човешкото същество за божествените сили.
От суфисткия мистик Руми до нас са достигнали следните думи:
Ако един ден ми се отдаде възможност
да бъда с Теб поне за миг, о, Господи мой,
и светът да е под краката ми,
аз ще започна да танцувам с ентусиазъм.
Целта на въртящия се танц на дервишите е чистотата на сърцето и единението с Бога. Изпълнява се при въртене около собствената си ос в посока, обратна на часовниковата стрелка. Ръцете, които първоначално са кръстосани, се разгъват настрани, като дясната отворена длан е обърната нагоре и приема силите на небето, които се предават през сърцето и пръстите на насочената надолу лява ръка към земята. Дългите черни плащове, които символизират мрака на преходния свят, се свалят в началото на танца, а отдолу се появяват бели одежди (цветът на божествената светлина). Според суфистите свещените действия на танца са дълбоко вътрешно преживяване както за танцьора, така и за зрителя и слушателя на съпътстващата музика. След ритуалното изпълнение участниците напускат осветеното място пречистени и преобразени и отнасят полученото в света.
Християнските църкви през изминалите векове са имали малко усет за духовния потенциал на ритуалния танц. Обикновено са реагирали с отхвърляне и забрани. Макар че сред израилтяните и в ранните християнски общности под влиянието на малоазийските култове свещените танци са били доста разпространени, по-късно църквата иска да се дистанцира от езическите обичаи и от „еретиците“, християните гностици, които практикуват култови танци по древен образец. Танцовите изпълнения или живописните изображения на танцови сцени остават по-скоро изключение, отколкото правило в християнския Запад.
Исус също е танцувал с учениците си
Но не само прочутите учители и философи на „езическата“ древност – Сократ, Платон и Питагор – са изпълнявали ритуални танци със своите ученици. Според така наречения „танцов химн“ в апокрифните Деяния на Йоан Исус е танцувал с учениците си по време на Тайната вечеря. Той ги помолил да образуват кръг, влязъл сред тях и започнал да пее химн:
Благодатта танцува.
Аз ще свиря на флейта,
танцувайте, всички вие. – Амин.
Аз ще вдигна плач,
всички вие изпълнявате
жеста на траура. – Амин.Осемте
пеят хваление заедно с нас. – Амин.
Дванадесетото число
танцува горе. – Амин.На Вселената ѝ приляга
да танцува горе. – Амин.Който не танцува, не признава
това, което се случва. – Амин.Но ако следвате
моя кръгов танц, вижте себе си
в мен, говорещия,
И когато видиш какво правя
мълчи за моите тайни.
Ти, който танцуваш, знаеш
какво правя, защото твоето е
това човешко страдание,
че аз трябва да страдам. […]
И в края на танцовата церемония:
скочих,
но вие трябва да разберете цялото,
И когато разбереш, кажи:
Слава на теб, Отче! – Амин.
След като Исус танцува с учениците, Той ги напуска.
Ритуалното танцово действие е показано тук като начин да се поднесат универсалните истини и възвишените тайни на онези, които следват пътя на Христос, така че те да могат да ги разпознаят и преживеят според съответното си състояние на съществуване и съзнание, без да оскверняват божествената тайна или да я лишават от крайната ѝ неразгадаемост. По време на процеса на разпъване на кръста Исус се разкрива – според Деянията на Йоан – пред Йоан на Елеонския хълм във вътрешното видение на кръст от светлина и му казва:
И така, нищо от това, което ще кажат, че съм претърпял, но и онова страдание, което показах на теб и на другите, докато танцувахме, не искам да се нарича тайна. Защото това, което ти си, виждаш, ти показах. Но това, което съм аз, го знам само аз, никой друг.
Чрез танцовото действие учениците в крайна сметка могат само да изпитат истината за собствения си изживян духовен път и евентуално да вдъхновят другите да имат подобен опит. В този пеещ и танцуващ химн учениците се движат в кръг около Христос като техен център. Те следват мелодията на флейтата му и неговите указания за движение. Индивидуалният им опит се разширява в общностно и трансцендентно преживяване, в откровение на универсалните закони. Защото „благодатта“ и „осемте“ (символ на вечността) танцуват, а „дванадесетте“ (символ на космическия зодиак) танцуват горе с тях. Само онези, които танцуват и се съединяват с Христос в средата, стават участници в това откровение на божествената тайна. Валидността на това преобразяващо преживяване се потвърждава от учениците, като те многократно пеят „Амин“ в унисон: Така да бъде.
Ритуалното танцово действие, разбира се, е притча. То е представяне на тайната на спасението, на процеса на трансформация в душата – стимул, но не и самият този процес. Така Йоан увещава братята си, след като им разказва за видението си на Елеонския хълм: След като, братя, така видяхме благодатта на Господа и Неговата любов към нас, нека ние, които получихме милост от Него, да Му се поклоним не с пръсти и уста, нито с езици, нито с който и да е телесен орган, а с отношението на душата. […] [3]
Възраждане на една вековна традиция
Познаването на формите на духовната музика и традициите на свещения танц все повече изпадали в забвение. Тогава, в началото на ХХ век, езотерични учители се опитват да възприемат архаичните традиции на ритуалните танци. Чрез евритмията например Рудолф Щайнер се стреми към „обновяване на древното храмово танцово изкуство чрез ново изкуство на пространственото движение“, за да „въведе в света нещо, което е взето от духовното, от духовните закони на самото съществуване на света“. (Р. Щайнер в лекция, изнесена по повод на едно евритмично представление през 1918 г.). Със своите Свещени танци [4] Гурджиев се стреми да намери нови начини да предаде определени космически и духовни истини чрез подходящи физически форми на изразяване. Петър Дънов разработва в България между 1934 и 1942 г. танцовата форма Паневритмия, която има за цел да доведе човека до хармония с природата, вселената и Бога чрез специално композирана музика и ритмични движения. Човешките същества трябва да бъдат насочени, чрез разгръщане на вътрешните им сили и съзнанието им, от материалния свят към духовния. В цикъла „Пентаграм“ танцьорите образуват символа на „космическия човек“.
Във време, когато първоначалната връзка между науката, религията и изкуството до голяма степен е била загубена, преди около 100 години започва интензивно търсене на съвременни начини за възстановяване на единството на тези три области. Ако в по-ранните епохи изкуството се е възприемало като пряк израз на действието на вечните, божествени закони в природата, чието опознаване и преживяване е изпълвало твореца с дълбока благодарност и смирение, то според днешното разбиране и практика изкуството е преди всичко изблик на субективното състояние на твореца като самотен индивид, който се сблъсква със свят, съставен от безброй отделни, фрагментарни проявления и информационно съдържание, които често преживява като безсмислени и заплашителни.
Съвременните танцови спектакли, които не излизат извън рамките на представянето на човека като бездушно, подобно на машина същество, заобиколено от студен, анонимен колектив, чиито движения се задвижват от механичен или цифрово управляван механизъм, могат да покажат само много ограничен аспект на реалността и е малко вероятно да отворят освобождаващи и регенериращи пътища за човечеството.[5]
Намираме се в началото на нова епоха. Старата сигурност във вярата, вековните идеологии и социални институции, както и естетическите идеали, се руши и все по-малко отговаря на изискванията на съвременната епоха. В областта на изкуството, науката и религията се наблюдава трескаво търсене на нови прозрения и форми на изразяване, които да съответстват на съзнанието, чувствителността и физическите потребности на съвременните хора. В хода на тези усилия се преоткриват и преоценяват древни духовни учения и лечебни техники, както и архаични форми на изкуството.
Нашето време се характеризира, от една страна, със сляпо опиянение от живота и удоволствията, прекомерен култ към тялото, егоцентризъм и голям страх от съществуването. От неудобството си от съвременния живот много хора намират убежище в крайни възгледи и поведение. Погледнато в тази светлина, може да изглежда съмнително дали хората, живеещи в днешния западен свят, чието съзнание до голяма степен се отъждествява с физиката им, могат да разберат древната идея за свещения танц като израз на истинския духовен живот в служба на божествения принцип, заложен в тях. От друга страна, съществува и много сериозен интерес към холистичните форми на живот и духовност, в които физическото тяло не остава отделено и изключено, а може да бъде хармонично интегрирано. Същевременно се наблюдава отвръщане от пасивното понасяне и от безкритичното приемане на догматични системи от учения, нарастваща необходимост от индивидуално, творческо ангажиране и участие.
Танците, музицирането и различните форми на творчески дизайн могат да се разглеждат като израз на прозренията и преживяванията по духовния път и със сигурност могат да доведат до повече радост от живота, автентичност, както и до съживяване на преживяванията в общността. Същественото обаче не са творческите форми, с които можем да експериментираме, които могат да бъдат доказани или отхвърлени. Това, което е съществено, е разгръщането на новата душа, която може да бъде стимулирана от тези форми.
Литературна справка:
Hemenway, Priya: Der geheime Code. Die rätselhafte Formel, die Kunst, Natur und
Wissenschaft bestimmt (The Secret Code. Енигматичната формула, която определя изкуството, природата и науката), Кьолн, 2008 г.
Lander, H.M. and Zohner, M.-R.: Meditatives Tanzen (Медитативни танци), Stuttgart 1987
Щайнер, Рудолф: Eurythmie. Die neue Bewegungskunst der Gegenwart (Евритмия. Новото съвременно изкуство на движението), Dornach 1986
Wosien, Maria-Gabriele: Tanzsymbole in Bewegung (Танцови символи в движението), Linz 1994
[1]Човешкото същество като микрокосмос е заобиколено от аура, в която е записана същността на всички преживявания от предишните земни животи и в която всички връзки и желания, съществуващи и в настоящия живот, оказват силно магнитно въздействие върху хората, така че аурата им често е оцветена и помрачена от множество страсти.
[2]Интересно е, че гръцката дума „ентусиазъм“ – далеч от днешната си употреба – първоначално е означавала вътрешно преживяване на Бога.
[3]В мистерията на християнското посвещение „низшето тяло“ се преобразява чрез действието на Христовата сила в нас, така че да стане „подобно на Неговото преобразено тяло“. (Послание на апостол Павел до филипяните) В Първото послание до коринтяните апостол Павел изразява това по следния начин: „Ето, казвам ви една тайна: …всички ние ще се преобразим…, защото тленното трябва да се облече в нетленност, и смъртното – в безсмъртие“. (1 Кор. 15:51 и сл.)
[4]Древно знание и практика, които арменецът научил от едно окултно братство в Мала Азия и пренесъл на Запад.
[5]Съмнителната идеализация на трансхуманизма, създаването на нов тип човешко същество със свръхчовешки способности, което е карикатура и извращение на духовно-душевния човек, ръководен от божествени сили, при всички случаи няма да се окаже жизнеспособен път за онези, които се стремят към истинска връзка с духовния свят и неговите универсални закони.
