Творчеството на Уолтър Ръсел е посветено на реалността. Абсолютната реалност. Истината.
Списание ЛОГОН класифицира статиите си в различни категории като „Дух и душа“, „Съвремие“, „Наука“ и „Изкуство“. Но къде би трябвало да поставим Уолтър Ръсел? Та той обхваща всички категории. Изкуство? Бил е художник и скулптор. Дух и душа? След своето дълбоко просветляващо преживяване през 1921 г., той заявява, че е получил достъп до „източника на цялото познание“. Съвремие? Никола Тесла казва на Уолтър Ръсел относно ръкописа му „Универсалното Едно“ (The Universal One): „Заключи го в трезор за хиляда години. Светът не е готов за него.“ Наука? На заглавната страница на същата книга четем: „Точна наука за Едната видима и невидима вселена на Разума (…)“.
Съществува една категория, която обгръща всички останали. Тя се нарича „Реалност“.
Творчеството на Уолтър Ръсел е посветено на реалността. Абсолютната реалност. Истината.
Тук можете да прочетете едно добро и достъпно въведение в творчеството на Уолтър Ръсел.
Истина и покана
Истината винаги се приближава към нас с открита покана: „Влез в царството на Истината и познай!“. И все пак, малцина могат да приемат тази покана. Отворената врата е препречена от нашите убеждения, възприятиятията ни, миналото ни. Истината знае това и ни идва на помощ: тя изпраща вестител с цел да ни помогне да разчистим и отворим вътрешната врата. Когато се докосваме до творчеството на Уолтър Ръсел, отвореното сърце и отвореният ум са от решаващо значение. Дайте шанс на неочакваното да влезе! Не казваме: „приемете го като истина“. Казваме: изследвайте го, разгледайте го с отворено съзнание, без предразсъдъци, без сравнения. Позволете на творбата му да се разгърне във вас като красиво цвете, протягащо венчелистчетата си към слънцето.
Възвишената американска мечта
Гледайки живота на Уолтър Ръсел, виждаме, че от ранна възраст той е прилагал принципите за „хармония с вселената“ и „фундаментален баланс“. Той казва: „Бог работи с теб, но не и вместо теб.“ Това означава активен, динамичен подход към живота, но основан на хармония с вселената и космическите закони. С усмивка можем да кажем, че това е „американската мечта“ в нейния духовен и възвишен смисъл. Това е вярата, че всеки човек може да върши велики и могъщи дела, стига да работи заедно с Бога. Работата с вселената обаче не е лесна задача, защото изисква абсолютен баланс и праведност. Не можем да вдишваме, ако не издишваме. Не можем да получаваме, ако не даваме. Ако искаме да работим с вселената, трябва да ѝ отдадем вниманието си (своята глава), трябва да ѝ дадем копнежа си (своето сърце), трябва да ѝ дадем динамичната енергия на волята си (своите ръце).
Уолтър Ръсел има интересни идеи за успеха, които нямат много общо с обичайното схващане, че успехът е натрупване на материално богатство. Той вярва, че всеки човек може да пробуди своя спящ „вътрешен гений“, като практикува вътрешна тишина и се свърже с източника на всяко знание и творчество. Ключови принципи за постигане на успех са това да концентрираме енергията си и да фокусираме мисълта си върху целите си. Да не пилеем енергия и мисли за всякакви разсейвания. Но най-важните принципи остават „хармония с вселената“ и „фундаментален баланс“. Бихме искали да ги илюстрираме с два цитата от Ян ван Райкенборг:
Ако копнежът ви, вашата природа на желанието, е в пълна хармония с фундаменталния копнеж на природата, вие ще изпитате и ще притежавате силата да постигнете това, което желаете.[1]
Този, който се научи да контролира огъня, който не се отдава на експлозивното, ще придобие контрол и над противоположната сила. Равновесието между центробежното и центростремителното, между топлината и студа – силите-близнаци на природата – води до истинска хармония и трансфигурация: идеалния метаболизъм.[2]
Наука
Ученията на Уолтър Ръсел са духовни по своята същност, но притежават и уникална научна страна. Когато книгата „Универсалното Едно“ е публикувана за първи път, идеите му не намират благоприятна почва в общество, в което преобладава материалистичният светоглед. Изминали са сто години; днес виждаме, че човечеството се намира под влиянието на Епохата на Водолея. Огънят на обновлението въздейства върху съзнанието ни и разрушава старите структури. На хоризонта се очертава нова зора. Теоретичната физика се е развила: теорията на относителността, физиката на елементарните частици, космическите лъчи и квантовата механика са част от научната парадигма. В тази нова светлина идеите на Уолтър Ръсел вече не изглеждат толкова странни. Вярваме, че сега неговият труд може да заеме своето заслужено място.
Интересното е, че неговата работа се развива на американска земя. Някои виждат Съединените щати като символ на нова зора, нов ден, нови възможности – място, където човек може да започне нов живот в свобода. Можем да разгледаме това и в духовен смисъл: като път към прераждането на човешката душа. Съществува само едно Универсално учение, но то се изявява в различни одежди. То приема форма, подходяща за даденото време и място, както и за тези, за които е предназначено. Уолтър Ръсел даде на човечеството нова одежда на Универсалното учение – форма, в която духовността и науката вървят ръка за ръка. Искрено се надяваме, че неговият труд ще предизвика една духовна „златна треска” – че всички хора ще открият своето вътрешно съкровище, духовното богатство, скрито в центъра на собственото ни същество.
За да се запознаем по-добре с по-духовната страна на творчеството на Уолтър Ръсел, представяме няколко цитата от неговата книга „Универсалното Едно“ (The Universal One)[3], придружени от кратки коментари. Надяваме се, че ще се присъедините към нас в това духовно пътешествие и че заедно ще преживеем атмосферата на истината, ще вдишаме свежия въздух на новата реалност и ще издишаме красотата на новия живот.
Универсалното Едно
Уолтър Ръсел завършва увода на книгата си „Универсалното Едно“ със следния откъс:
Това послание е за цялото човечество, а не за малцина, защото то поставя в ръцете му сила, която може или да го възвеличи, или ужасяващо да го пороби – в зависимост от начина, по който се използва тази сила.
И в двата случая това няма значение, защото в края на краищата истината ще оцелее и човекът ще изпълни своята съдба.
Истината живее. Няма нищо друго освен истина; а онова, което изглежда като нещо различно, няма съществуване и следователно не е, нито някога ще бъде.
Единството на живота
Цялата „сътворена“ вселена – всичко, което е, което някога е било или някога ще бъде – не е нищо друго освен Едната субстанция в движение, светлината.
Бог е светлина и в Него няма никаква тъмнина (Йоан 1:5)
Материята е светлина.
Бог и материята са Едно.
Духът и материята са една и съща субстанция.
Тази субстанция е светлина. (…)
Цялата вселена е само Едно живо, дишащо, пулсиращо Същество.[4]
Едната субстанция
В космогонията на Уолтър Ръсел вселената е изградена от една-единствена субстанция: светлината. Тази светлина може да бъде в две състояния: светлина в покой и светлина в движение. Светлината в движение може да бъде възприета с духовните или материалните сетива, защото притежава доловими характеристики, които Уолтър Ръсел нарича „измерения“. Той разграничава 18 такива измерения[5].
Цялата „сътворена“ вселена – всичко, което е, което някога е било или някога ще бъде – не е нищо друго освен Едната субстанция в движение, светлината.
Когато светлината бъде задвижена, тя се проявява в определени състояния или „потенциали“. Тези потенциали следват периодичен цикъл според космическия часовник:
Мислещият Разум е създал тези закономерни прогресии като свой метод за еволюиране на идеята за универсалното мислене в появата на форма и за нейното деволюиране при изчезването на формата.[6]
Тогава какво представлява „несътворената“ вселена? Това е светлината в покой. Смятаме, че „светлината в покой“ се отнася до това, което Якоб Бьоме нарича Бездната („Ungrund“). Това е първичната Бездна, в която Едната субстанция съществува в недиференцирано състояние. Тя е източникът на цялото творение; чист потенциал. Понеже е всичко и нищо едновременно, тя е без измерения: не може да бъде възприета по никакъв начин. Тази светлина в покой съдържа в себе си волята и желанието да се прояви. Кръгът на вечността, Ungrund, се мултиплицира и формира двата абсолютни стълба на цялото творение: Мъжкия и Женския аспект на божественото.
Според Уолтър Ръсел в сътворената вселена съществуват само две сили: гравитация и радиация (излъчване). Тези две сили са израз на мъжкия и женския архетип, които съставляват основата на сътворения свят: те привеждат светлината в движение. Мъжкият аспект, гравитацията, действа към центъра на всички неща, центростремителна сила. Женският архетип, радиацията, е центробежна; това е силата, която е насочена навън от центъра. Тези две сили са в съвършен баланс и поддържат божествения ритъм на сътворената вселена. „Цялата вселена е само Едно живо, дишащо, пулсиращо Същество.“
Законът
В главата „Универсалното Единство“ четем:
Сега трябва да бъде записан най-простият, но и най-великият от всички закони на вселената.
Всичко, което съществува, е част от всичко останало, което съществува. Нищо не съществува само по себе си. Всички сътворени неща са неразривно свързани.
Това е законът на цялата субстанция на Божествения Разум.
Това е законът на душите на нещата.
Това е законът на любовта.
Това е законът за единството на вселената.
Всичко, което съществува, е Едно.
Мислене в светлина
Уолтър Ръсел подчертава, че трябва да се научим да мислим в светлина, ако искаме да преживеем универсалното единство.
Човек трябва да мисли в светлина, за да постигне истинско разбиране на Разума.
Всички хора могат да мислят във висшите октави на светлината, когато постигнат разбиране, защото с разбирането идва и силата. (…)
Вътрешният Разум на човека е светлина от висшите октави на вдъхновено, екстатично мислене. За вътрешното зрение на човека светлината винаги е светлина. Тя никога не изчезва. (…)
Вътрешният разум на човека не познава тъмнина.[7]
Добавяме някои коментари от перспективата на Школата на Златния Розенкройц, за да изясним значението на понятията „вътрешен разум“ и „мислене в светлина“.
Всички природнородени хора притежават триизмерно съзнание, основано на сетивата им. Мислим в категориите на времето и пространството. „Външният разум“ гледа само външната страна на нещата; чувстваме се отделени от вселената и от другите хора. Това е нормалното състояние на Аз-центрираното съзнание. Но това, което наричаме „нормално“, всъщност не е нормално за вселената, защото законът гласи: Всичко, което съществува, е част от всичко останало, което съществува. Нищо не съществува само по себе си. Всички сътворени неща са неразривно свързани. (У. Р.)
Аз-съзнанието очевидно не е в хармония с вселената и това води до страдание. Чувствам се отделен от цялото и следвам собствените си желания. Не разбирам последствията от действията си. Поради своята слепота наранявам и вредя на другите хора, на животните, на земята. Но… „Всички сътворени неща са неразривно свързани“ (У. Р.) и следователно – наранявам самия себе си. Сега се самосъжалявам и се питам: „Защо Бог е създал зъл и изпълнен със страдание свят?“. Какъв глупак съм, та нали аз сам съм го създал! За съжаление, уча бавно и трябва да премина през много земни животи, за да достигна до някакво разбиране за закона за причината и следствието. Започвам да живея по-отговорно; искам да правя добро. Но какво е доброто? Ако външният разум вижда само отделни обекти, как мога да правя добро за всичко, което съществува?
Ставам тих – тих заради своята неспособност, заради своята самота, заради копнежа си за единство и любов. Гордият човек, който искаше да завладее земята, вече го няма. Когато тишината на неизбежното, празнотата на всички материални неща, се спусне над мен, си задавам въпроса: „Кой съм аз?“.
И Гласът отговаря: „Ти си Аз. Аз, Универсалното Едно, съм ти, когото ти създаваш по Мой образ.[8]
Откъде идва този тайнствен глас? Това е гласът на центъра, центъра на собственото ни същество. Розенкройцерите го наричат Розата. Той е божествената идея за това кои сме, нашата истинска същност. Защо не чух този глас по-рано? Защото ушите ми бяха пълни със земния шум, очите ми – с илюзорни образи. Когато насоча вниманието си, копнежа си, към собствения си център, отварям вратата към един нов свят – вселена от светлина. Сега, когато отворих портата на сърцето си, тези светлинни сили могат да навлязат в кръвта ми, в нервната ми система и да повишат вибрацията на всички клетки в тялото ми. Духовната светлина е сила, интелигентност и любов; тя изпълнява божествен строителен план. „Разрушете този храм и за три дни ще го издигна.“[9]
Светлинните сили се издигат нагоре в тялото ни и след сърцето се обновява главата. Вътрешният Разум на човека е светлина от висшите октави на вдъхновено, екстатично мислене. (У. Р.) Вътрешният разум е духовният център, който се проявява в нашата глава. Той е „небесното сърце“. Това е единството между сърце и глава; сега преживяваме какво означава да мислим в светлина.
За да илюстрираме, че „вътрешният разум на човека не познава тъмнина“ (У. Р.), представяме следния цитат:
Нещо повече, и това е важно, появява се огнен знак на челото и темето на главата; това е третото око. Този огнен знак, този пламък, покрива черепа от челото до върха на главата. Това е знакът на Човешкия син, за който се говори в Откровение 7. Това не е мистичен символ, а научен факт. Това е знакът на новородената душа. Когато ученикът отвори сърцето си за Гносиса, когато Праната на живота влезе и се смеси с жизнените флуиди, проникне в светилището на главата, и ученикът упорства и поставя стража на мислите си, този пламък започва да се проявява: знакът на Човешкия син, златното чудно цвете (…).
(…) когато третото око – златната роза – се развие, човек може да вижда в света на душата; така за пробудената душа тъмнината вече не е необходимо да съществува. Това виждане се нарича гностична интуиция. То е зрението на душата и началото на новото съзнание, свързано с нея, тъй като центърът на третото око е свързан с епифизната жлеза.[10]
Наясно сме, че дори след като са изминали сто години, трудовете на Уолтър Ръсел не са леснодостъпни. Надяваме се, че тази статия е първата малка стъпка към отключването на потенциала на неговата работа. Вярваме, че тя съответства на Епохата на Водолея, в която всички сме поканени да се научим как да мислим в светлина.
__________________________________________________
[1] Египетският Прагносис, Част 3, XVIII Търсете първо Царството небесно и неговата правда
[2] Египетският Прагносис, Част 2, XLI Възстановяването на съвършеното равновесие
[3] [PDF] [EPUB] The Universal One Download
[4] The Universal One; Book I – Chapter I – Creation
[5] Тук можете да видите въведение към по-научната част от космологията на Уолтър Ръсел
[6] The Universal One; Book I – Chapter XV – The Formula of the Locked Potentials
[7] The Universal One; Book I – Chapter VIII – A Dimensionless Universe
[8] The Universal One; Book I – Chapter XIX – Omniscience
[9] Йоан 2:19
[10] Египетският Прагносис, Част I, глава „Знакът на Човешкия син“
