Мислите на духовните кандидати, родени от различно съзнание и реалност на съществуване, понякога изглеждат напълно нелогични от гледна точка на егоцентричното съзнание. Те се основават на Любовта и Истината, които се излъчват в тяхното същество от израстващия духовен принцип в тях и изграждат изцяло нови, нетленни модели.
Езотеричната наука твърди, че мислите са живи същества, така наречените мисъл-форми. Тези мисловни структури се генерират в хората чрез мисловния процес и се оживяват от техните чувства и желания, като в същото време са свързани с тях и им влияят. Те циркулират в енергийното поле, което обгражда всеки индивид. Ако човек спре да мисли в определена посока, той спира да зарежда съответната мисъл-форма и тя започва да губи енергията си и да „гладува”. Това я кара да се опита да повлияе на своя създател и да го „принуди” да мисли в тази насока. От друга страна, колкото повече човек мисли за неща, които счита за важни, толкова по-силни стават съответните мисъл-форми. В определен момент те стават толкова силни, че оказват завладяващо влияние върху своя създател, т.нар. „натрапчиви мисли”, от които е толкова трудно да се освободи човек. Задачата се усложнява от факта, че мисъл-формите на един индивид са свързани на енергийно ниво с подобни мисъл-форми на всички други хора. По този начин те се подхранват взаимно и се групират в енергийни облаци, които могат да натрупат огромна енергия. Взаимната подкрепа на мислите прави задачата за чистото мислене, към което се стремят духовно ориентираните хора и което е толкова необичайно за много хора, толкова трудна. Ето защо се казва, че освен да преодолееш себе си, трябва да преодолееш и света. Поради това и ако мислите на духовно ориентираните хора са чисти и посветени на тяхната работа за света и човечеството, те имат такъв изцеляващ ефект върху света – чрез тях световният енергиен облак от низши мисли постепенно губи своята сила и се пречиства. Освен това, енергийното поле, създадено от тези чисти мисли, има силата да подкрепя хората в техния духовен път.
Чрез мисленето хората изграждат мисловни модели, които помагат за постигането на различни цели и за изпълнението на намерения и желания. Те се основават на това, което възприемаме с нашите сетива, но начинът, по който възприемаме и обработваме информацията, се влияе главно от това, което сме в нашето състояние на съществуване, от нашето съзнание. Знаем, че нашето съзнание е егоцентрично, където ние сме центърът на реалността около нас, най-важният аспект. С други думи, себеутвърждаването е логичният и естествен поведенчески модел на личностното его и то поражда съответстващите му мисли. Разбира се, понякога се жертваме за нашите близки или за нашите идеали. Обаче, тъй като нашите роднини, например, са свързани с нас чрез кръвни връзки, ако се жертваме само за избрани от нас самите идеали или хора, това не е много по-различно от скрита форма на себеутвърждаване, защото истинската Любов не изключва никого.
В допълнение към познатото егоцентрично съзнание, Свещените писания на всички народи свидетелстват, често по завоалиран начин, за съществуването на едно друго съзнание, което все още не е проявено и е латентно в човешките същества. Библията, например, споменава на няколко места Царството Божие в нас, което се отнася точно до духовното (божественото) същество в нас, носител на това съзнание. Това латентно съзнание е вездесъщото съзнание, което е точно обратното на егоцентричното, защото най-простото му определение е, че то присъства във всичко и навсякъде. Това, което духовно ориентираните хора могат да направят, за да пробудят това съзнание, е да се научат да разбират и следват гласа на тишината в себе си, както го нарича Елена Петровна Блаватска, гласа на това постепенно пробуждащо се съзнание, което не говори с думи, а с образи, импулси, чувства, наречени интуиция. Водени от тази по-висша интуиция, ние се научаваме да променяме посоката в ежедневието си и започваме да се ориентираме към духовното. Също така, ние се научаваме да разбираме и приемаме всички хора, включително и себе си, такива, каквито сме, без критика или осъждане, като по този начин премахваме бариерите, изградени от егоцентричното съзнание. Това създава пространство за пробудения духовен принцип да съзрее, да израсне и да излъчва, без да бъде възпрепятстван от личността, Любовта, която е самата същност, от която е създаден. Това поведение, обаче, може да се основава само на активното духовно начало и не може да бъде наложено на базата на егоцентричното съзнание, защото форсирането създава напрежение, което в крайна сметка ще трябва да бъде освободено по обичайния начин, чрез емоционални изблици.
В крайна сметка, това, което възприемат хората с активно вездесъщо съзнание, е единство с Цялото, с всичко и всички. Такива хора не се нуждаят от кръвна връзка, за да чувстват своето органично родство с другите. Те живеят свързани с Цялото и не могат да правят нищо друго, освен да работят за Цялото. Ето защо мислите на духовните кандидати, родени от различно съзнание и реалност на съществуването, понякога изглеждат напълно нелогични от гледна точка на егоцентричното съзнание. Те се основават на Любовта и Истината, които се излъчват в тяхното същество от израстващия духовен принцип в тях и изграждат изцяло нови, нетленни модели. Така постепенно се ражда нова Мъдрост, която възприема Вселената по напълно нов начин и с напълно нови сетива. Задачата на просветления човек е да превърне абстрактните божествени импулси и идеи в реалност в ежедневието си. В крайна сметка тази работа в Любов и Истина ще доведе до фундаментална вътрешна промяна, от която ще се възползват всички и Цялото.
