В Ерата на Водолея срещаме спасителната сила на светлината проявена като Лъва: атмосферната огнена мощ на завръщащия се Христос.
На седмия си рожден ден Иисус казва на гостите:
Имах сън и в него стоях край морето на един пясъчен бряг. Вълните бяха високи, в дълбините бушуваше буря. Някой отгоре ми подаде жезъл. Взех жезъла и докоснах пясъка и всяка песъчинка оживя; целият бряг се изпълни с красота и песен.[1]
Точно преди разпъването си на кръста Иисус се обръща към последователите си:
Не плачете за мен, макар да си отивам и да минавам през дверите на кръста, а на следващия ден издигнете сърцата си, защото ще ви срещна при гроба.[2]
Иисус Христос изпълнява обещанието си през Епохата на Рибите, той преминава през дверите на кръста. Кръстът е пресечна точка на две линии, на силите на вечността, които се разкриват в относителния време-пространствен порядък. Ерата на Рибите е символично представена от две риби, гледащи в противоположни посоки, но свързани чрез кръста на любовта.
Неговото пророчество, съдържащо се в числото седем, може да стане реалност сега в Ерата на Водолея.
Критична точка
Изминали са около 2000 години откакто Словото стана плът, откакто Христос се изяви в материално тяло на земята. В началото на Епохата на Рибите Иисус Христос казва:
Идвам да спася изгубените, а човек е спасен, когато бъде освободен от себе си. Но хората бавно разбират Христовото учение.[3]
Сега в Ерата на Водолея инерцията ни достига критична точка, криза.
Риби е воден знак и елементът вода се свързва с пречистването. Водолей или Носителят на Водата е въздушен знак и насочва вниманието ни към атмосферата и явленията, които се случват в нея като етерни сили, електричество и магнетизъм.
В Епохата на Рибите, когато човечеството е кръщавано с вода, дейността на Христос е символизирана от жертвения Агнец. Сега в Епохата на Водолея виждаме завръщащия се Христос да се изявява като космична огнена сила. Сега работата на Христос е символизирана от Лъва: една атмосферна огнена сила, която носи трансформация. В проявлението на този космичен огън, наричан още жива вода, основна роля играе планетата Уран. През Водолея тази жива вода, тази огнена атмосферна етерна сила се излива върху човечеството. Водолеят е носител на живата вода:
И тогава човекът, носещ стомната, ще тръгне напред през небесна дъга; знакът и печатът на човешкия син ще се издигнат на източното небе.[4]
През вековете е имало кръщение с вода; съществува и кръщение с огън. Пречистващата вода е освободила пътя за трансформиращия огън. Словото идва преди 2000 години като Агнеца, а сега се завръща като Лъва.
След възкресението Си от гроба Иисус Христос свидетелства:
Аз съм изявата на любовта, възкръснал от мъртвите(…) Живях, за да покажа възможностите на човека. Това, което аз направих, всички хора могат да направят и това, което съм аз, всички хора ще бъдат.[5]
Христовото откровение е тясно свързано с реализацията на потенциала на човека. Става въпрос за осъзнаване на нашата духовна природа, за придобиване на истинско себепознание и трансформиране на това себепознание в абсолютна реалност, в пълнота на живота.
Християнството е базирано на основата на Вселената и този крайъгълен камък присъства и в човека, разглеждан като микрокосмос.
Аз съм Пътят, Истината и Животът.[6]
Истината, абсолютното битие, което носи разкритата вселена, се проявява чрез пътя на кръста към нетленния живот.
Жив пясък
Сега в Ерата на Водолея обещанието и пророчеството се преплитат. “„А на следващия ден издигнете сърцата си, защото ще ви срещна при гроба“. Този гроб е мъртвият пясък; нищо повече от марионетка, подмятана от бушуващите вълни. Спасителят, Христовата сила, ни среща отново при гроба, докосва ни и дава възможност на всяка песъчинка да стане истински жива.
Тази висша октава на християнството не е автоматичен процес. Христовата сила ни среща при гроба, но дали и ние също ще бъдем доведени до възкресение зависи от самите нас. Това е свързано с условието, че човек може да бъде спасен, когато бъде освободен от себе си. Силата, която може да ни освободи от самите нас, ни среща в Ерата на Водолея като меч от светлина. Изборът дали да използваме тази огнена мощ по предназначение е наш.
Изгряващо слънце
Духовната огнена мощ на Водолея е била оповестявана от пророците и духовните учители през всички времена. През седемнадесети век класическите розенкройцери пишат:
… след като светът изтрезнее от опиянението на своите отравящи и упояващи го чаши, с радост и ликуване в ранното утро да посрещне изгряващото слънце с отворено сърце, с открита глава и с боси нозе.[7]
През различните времена това „изгряващо слънце“ се проявява по начина, необходим за съответната конкретна епоха. В Ерата на Рибите духовната светлина дойде при нас изявена като Агнеца. Иисус доказа потенциала на човека, като изяви Христос в себе си. Иисус Христос ни даде спасителното учение и живя според него. Той извърши знамения и доказа всемогъществото на Бог. Той тръгна по пътя на жертвата и на кръста и доказа победата си над смъртта. Възкръсна от гроба на материята.
В Ерата на Водолея срещаме спасителната сила на светлината проявена като Лъва: атмосферната огнена мощ на завръщащия се Христос. Светият Дъх се понася над земята. В материята е забит светлинен меч. Сега става дума за вътрешната реализация на учението, за един освобождаващ живот. Ще стане ли „пясъкът“ истински жив? Възкресение или падение; всичко или нищо.
Запечатаният свитък
В Откровение глава 5 четем за Агнеца, Лъва и запечатания свитък. Текстът е толкова дълбок, че всяко обяснение е интерпретация и част от цялото. Имайки предвид това, сега следват някои идеи.
Свитъкът е надписан отвън и отвътре. Този свитък е самият човек. Отвън е изписан от опита, а отвътре – с Божието Слово. Отвън е написано обещанието, възможността. Отвътре, в центъра на сърцето, е духовното съкровище, което копнее да се изяви. Отвън Агнецът е оставил своя отпечатък в Епохата на Рибите. Това е нашата християнска карма, следите, оставени в нас от докосването на спасителното учение. Сега обаче, чрез огъня на Водолея, буквите във вътрешността на свитъка могат да оживеят. Тогава има баланс между учението и живота; тогава нашата християнска карма се трансформира в Живо Слово.
Но кой може да отвори свитъка? Никой земен човек. Със земното съзнание, с Аз-съзнанието тайната на истинския човек не може да бъде доближена.
Обаче:
Не плачи. Ето, Лъвът от племето на Юда, който е Давидовият корен, превъзмогна, за да отвори свитъка и да разчупи седемте му печата. И погледнах, и ето, всред престола и между четирите живи същества и всред старците стоеше Агнец като пожертван, който имаше седем рога и седем очи, които са седемте Божи Духа, разпратени по цялата земя. Тогава Той дойде и взе свитъка от десницата на Седящия на престола.[8]
Бог винаги държи човека за дясната ръка без ние самите да го осъзнаваме. Това означава, че нашето вътрешно Слово, идеята, лежаща в основата на нашия микрокосмос, е божествена. За да достигнем до духовния си произход и до (микро)космичното съзнание, седемте печата на свитъка трябва да бъдат разчупени. Чрез саможертвата на Христос седем освобождаващи сили, седемте лъча на Светия Дух, се свързват със земята. Жертвeният Агнец има седем рога и седем очи. Лъвът се разкрива чрез Агнето. Огнената буря на Водолей се проявява в атмосферата на земята и сега свитъкът може да бъде отворен.
Седем печата
От космична гледна точка завърналият се Христос е разчупил седемте печата. Седем спасителни освобождаващи сили са на наше разположение. През Епохата на Водолея въпросът е дали ние като микрокосмос можем също да разчупим седемте печата, дали нашият малък свят може да се хармонизира с Вселената.
Нашето астрално тяло, тялото на желанията ни, има седем чакри. Тези седем енергийни портала отразяват природата на нашето съзнание. Тъй като нашето съзнание е аз-центрирано, тези седем чакри са запечатани. Ние сме егоцентрични и живеем в ограниченията на времето и пространството. По тази причина чакрите ни могат да асимилират единствено сили, които са от време-пространствения порядък и затова винаги трябва да се борим срещу смъртта и тленността. Ние дишаме смърт.
Христос казва:
Елате при Мене всички, които сте отрудени и обременени, и Аз ще ви утеша.[9]
Това е обещанието на Агнеца, което може да бъде осъществено чрез силата на Лъва. Когато сме уморени от материята, упадъка и смъртта, желанието на сърцето ни, ориентацията на сърдечната ни чакра, може да се обърне навътре към центъра на микрокосмоса. Тогава първият печат се счупва и ние отваряме портата на нашето физическо сърце за силите на вечността. Тогава космичният Христос се превръща в микрокосмична реалност, в която можем да живеем чрез новородената си душа. Ново слънце изгрява; стоим на пътя на освобождението. Това е пътят на Светлината, по който се разчупват печат след печат и Живото Слово[10] се разкрива вътре в нас. В крайна сметка седмият печат също ще бъде разчупен. Тогава Пътят, Истината и Животът се сливат в едно абсолютно битие. Бог и човек отново са едно цяло.
[1] Евангелие на Иисус Христос за Епохата на Водолея, Леви Х. Доулинг (The Aquarian Gospel of Jesus the Christ by Levi H. Dowling), 16: 7.
[2] Евангелие на Иисус Христос за Епохата на Водолея, Леви Х. Доулинг, 170: 3
[3] Евангелие на Иисус Христос за Епохата на Водолея, Леви Х. Доулинг, 66: 20
[4] Евангелие на Иисус Христос за Епохата на Водолея, Леви Х. Доулинг, 157: 29
[5] Евангелие на Иисус Христос за Епохата на Водолея, Леви Х. Доулинг, 178: 26, 178: 45-46
[6] Йоан 14: 6
[7] Confessio Fraternitatis R.C.
[8] Откровение 5: 5-7
[9] Матей 11:28
[10] Повече информация може да бъде намерена в книгата „Живото Слово“ на Катароза де Петри, глава 17 „Апокалипсисът и задачата на Духовната школа“.
