Нищо в нашия живот не се случва случайно, целта на живота е да бъде училище, което да ни учи да живеем истински.
От древни времена езотеричната наука познава понятието карма. Думата „карма” произхожда от санскрит и означава „действие”. Това означава, че всяко действие, което човек извършва, води до последствия, карма. По този начин кармата е проявление на причинно-следствения закон. Тоест, това, което някога е извършено, води до съответните последствия. И тъй-като човешкото същество, каквото го познаваме, е проявление на по-висша система, която езотериците наричат микрокосмос, част от този микрокосмос записва същността на преживяванията от съответния живот, което съставлява съответната карма. По този начин през безброй проявления, тоест животи, в тази област на съществуване, микрокосмосът е натрупал огромно количество карма. Понякога преживяванията се разбират, тяхната същност се извлича и тогава кармата се превръща в огромно богатство от знания и мъдрост, което съответната преродена личност в микрокосмоса може да използва.
В други случаи обаче уроците от преживяванията не се разбират и човешката личност, която в момента е проявление на съответния микрокосмос, трябва да се сблъсква отново и отново с подобни ситуации, за да се научи. Много често в такива случаи хората, които се сблъскват с подобни ситуации, ги възприемат като голяма несправедливост. Често те реагират с думи като: „Какво съм направил, за да заслужа това?”, „Защо Бог ме наказва?” и т.н. Ясно е, че такива хора просто не разбират, че не са всичко в своите жизнени системи, че не познават себе си по отношение на своята истинска природа като микрокосмоси.
Друга причина за това неразбиране е, че хората нямат визия за цялостната ситуация, а просто гледат само част от цялото и, поради ограниченото съзнание на егото, интерпретират нещата според собствените си възгледи, които обикновено са много тесни. Добър пример за такова виждане е правосъдието, упражнявано от земните съдилища. То разглежда евентуално нарушение на закона като нещо отделено от цялото, дори от останалата част от житейския опит на вероятния нарушител, и произнася присъда, която не винаги е справедлива дори според законите, на които се основава. Въпреки че законите поддържат обществото в определено равновесие, тези случаи показват ограниченията на човешкото разбиране за справедливост в сравнение с по-висшата божествена справедливост, която включва кармата, но е много повече от това и е много по-всеобхватна.
Истинската цел на кармата не е да наказва, а да помогне на човешките същества да усъвършенстват своето разбиране чрез житейските уроци. В този контекст причинно-следственият закон е проявление на най-висшия универсален закон, закона на Божествената любов. Всъщност, Любовта е в основата на цялото сътворение, защото БОГ Е ЛЮБОВ и всички Божии деца са привлечени като магнит от Любовната сила на Създателя. Така Любовта може да се разглежда и като движещата сила на еволюцията. Това означава, че всички универсални закони, които осигуряват вселенския ред, са подчинени и включени в закона на Любовта.
Целта на този закон на нашето ниво на съществуване е да превърне преходното човешко същество от времето и пространството с егоцентрично съзнание в по-висше, вечно същество с вездесъщо съзнание, което ние наистина сме според най-дълбоката си същност. За тази цел човекът, който разбира истинската цел на живота, трябва да свърже висшата божествена сила, проникваща този природен ред, с вътрешното духовно същество на нивото на човешкото сърце.
Ако се научим да създаваме пространство за това същество, като постепенно се освобождаваме от земните, егоцентрични желания и импулси, достигаме до вътрешна тишина и не-действие на егото. По този начин божествената сила постепенно изпълва целия ни микрокосмос и направлява всяка стъпка по Пътя, на който житейските уроци ни помагат да разберем себе си, като ни показват различните страни на нашата личност чрез реакциите ни в различни ситуации. Тогава бихме могли да разберем какво в нашия живот помага за развитието на това вътрешно духовно същество и какво му пречи, за да можем да започнем да подкрепяме процеса с подходящи нови действия, насочени както навътре, така и към конкретната реалност на външния свят, към ежедневния живот.
Постепенно придобиваме непосредствено разбиране, че като индивиди, отделени от Източника, от Бога, ние сме същества на относителното, несъвършени. В най-добрия случай сме относително добри, но от по-висшата перспектива на абсолюта това също означава, че сме недобри, несъвършени. Освен това, трябва да помним, както бе споменато по-горе, че много често нещата, които се случват, имат причина в миналото на микрокосмоса, урок, който не е бил разбран и предстои да бъде научен.
Целта на всеки урок не е да ни накара да страдаме, а просто да ни даде правилното разбиране, да ни промени. Така че нищо в нашия живот не се случва случайно, целта на живота е да бъде училище, което да ни учи да живеем истински. Страданието идва от нашето неприемане и съпротива. Ако ние, свързани с върховната божествена сила, на базата на задълбочено осъзнаване на нашето несъвършенство, можем да приемем житейските уроци с дълбоко смирение, каквито и да са те, тогава можем да живеем по споменатия напълно нов, правилен начин, превръщайки така кармата в дхарма.
Когато по този начин премахнем съпротивата, бариерите между нашето съзнание и духовното същество вътре в нас, постепенно се сливаме с това Истинско себе. Тогава ще бъдем изпълнени с интензивна вътрешна радост и блаженство, защото Бог е самата същност на Любовта, най-високата вибрация, която можем да си представим. Тогава нищо няма да може да ни отдели от Източника, Господаря на Целокупния живот. По този начин кармата може да се разглежда като основен фактор в процеса на трансформация на нас, несъвършените същества от времето и пространството каквито сме, в същества от Вечността, съгласно нашата най-съкровена същност.
