Якоб Бьоме е казал: „Аз съм мъртъв в знанието заради този, който иска да знае в мен.“
И още: „Простият, божествен начин, по който човек може да види Бога в Неговото слово, същност и воля, е да стане прост в себе си и да остави всичко, което е и което има, според собствената си воля.“
Когато чуем термините „простота“ или „простодушие“, ние сме склонни да ги свързваме с пренебрежително значение, защото простият човек се счита за доста наивен и лишен от интелигентност. В разговорния език „простота“ се използва в контраст с термина „разнообразие“. На политическата сцена Германската федерална агенция за борба с дискриминацията проведе през 2010 г. мащабна кампания под мотото „Разнообразие вместо простота – заедно за равно третиране“, за да насърчи толерантността и отвореността.
В германския корен на думата простота се връща към неразделимост, а през Средновековието възклицанието „Sancta Simplicitas“ се използваше, за да опише простата, но пряма последователност на духовните хора.
За Фридрих Кирхнер (философ от 19 век) „естетическата простота“ имаше следното значение:
Естетическата простота се състои в непринудената хармония на всички части на едно произведение на изкуството. Тя никога не дава повече от това, което изисква целта на цялото; нейните художествени средства са най-прости; нейното подреждане и връзка са естествени; тя е лишена от всякаква претрупаност и украшения. Такава простота облагородява творбите на всички истински гении. Тя преобладава в изкуството на древните и липсва в много форми на съвременното изкуство (срв. стихотворението на Шилер до Гьоте: „Умът, който хвали само истината, отхвърля показните жестове на фалшивата уместност“).[1]
Какъв е тогава духовният смисъл на понятието „простота“? И какво означава това за понятието „разнообразие“?
Якоб Бьоме (1575–1624), високодуховно въплъщение, често използва термините простота, простодушен или непретенциозен в своите писания. Какво е имал предвид под това?
В антологията Ein einfaches Leben in Christus (Прост живот в Христос)[2] намираме подборка от важни текстове на Якоб Бьоме. Редакторът Конрад Дицфелбингер ги е превел на съвременен немски език.
През 1600 г. Бьоме преживява просветление. Той описва това, което му е било разкрито, на език, дълбоко вкоренен в християнството. В същото време той измисля нови думи, за да изрази емоциите в себе си. В първото си произведение, „Аврора, или Зазоряване на изток“, в 19-та глава четем:
Но когато в такава тъмнина духът ми […] се издигна в Бога като при голяма буря, и цялото ми сърце и ум, заедно с всичките ми други мисли и воля, се фокусираха върху него, без да престават да се борят с любовта и милостта на Бога, и да не отстъпват, докато Той не ме благослови, тоест, докато не ме просвети със Светия Дух, за да разбера волята Му и да се освободя от тъгата си – тогава духът проби.[3]
Божият Син трябва да се роди в нас
Якоб Бьоме подчертава, че не е възможно да се намери истинската основа на Божия свят само чрез разума и чрез усилено размишление[4]. Вместо това, ние трябва да се потопим в любовта и милостта на Бога с чисто сърце и пречистен ум, с воля, която не желае нищо друго освен това, което Бог желае. Божият Син, Христос, трябва да се роди в нас, а това може да стане само ако вярваме в Бога с нашата спокойна воля и се надяваме на всички добри неща от Него. Личната воля се е откъснала от Божия ред и живее в егоцентризъм. Умът е нещо естествено, неговият свят на мисли има начало и край, той умира със смъртта. В този контекст Якоб Бьоме подчертава[5] че той „не е роден от знанието на този свят”, а е обикновен човек. Без волево намерение от съзнанието си за себе си или желание и стремеж от сърцето си, той е бил въведен в божественото знание и висшето изучаване на природата чрез благодатта на Божия дух и воля. Това е истинската духовна простота на ума и сърцето, която е необходима, за да се доближим до познанието за Бога. В този контекст той казва: „Аз съм мъртъв в знанието заради този, който иска да знае в мен.“[6]
Якоб Бьоме не е научил своята мъдрост и познание за Бога от книгите. Той не е следвал академична кариера. Бил е обикновен човек, обущар, и все пак е преживял най-голямата благодат, която Бог може да дари на човек в земния живот. Той е бил способен да чете „Книгата на Бога“ в себе си и е намерил външен знак за своята вътрешна книга в Библията. „Простият, божествен начин, по който човек може да види Бога в Неговото слово, същество и воля, е човекът да стане прост в себе си и по своя собствена воля да остави всичко, което е и има, било то власт, сила, чест, красота, богатство, пари и блага, баща и майка, брат, сестра, съпруга и дете, тяло и живот, и да стане просто нищо за себе си: Той трябва да се откаже от всичко и да стане по-беден от птица във въздуха, която все пак има гнездо.”[7]
Оттегляне на идентификациите
Всяка академична арогантност пречи на хората да намерят истинското познание за Бога. Изречението от Библията „Станете като малки деца“ (Матей 18:2-4) означава нищо друго освен това, че хората трябва да осъзнаят своите идентификации и проекции и чрез своя житейски опит да ги оттеглят и превърнат в духовно познание. Новородените бебета са свободни от това; божественият духовен свят все още може да има пряко въздействие върху тях. Едва в хода на живота си хората изпълват ума си с мисли, които нямат вечна стойност и искат да бъдат изкупени чрез духовен път. „Не-мисленето“ (?) в този смисъл е състояние, което описва зрял човек, който използва ума си само за регулиране на ежедневието си.
Духовният учител Кришнамурти (1895–1986) описва тази простота на ума със следните думи:[8]
Пълнотата на живота се крие в тишината на ума. Способността да наблюдаваш без да съдиш е най-висшата форма на интелигентност. Единствено когато умът е абсолютно спокоен, както на повърхността, така и дълбоко в себе си, може да се появи неизвестното, неизмеримото. Осъзнаването е пълното и безусловно предаване на това, което е, без рационализиране, без разделяне на наблюдател и наблюдавано. Медитацията е очистването на ума и сърцето от егоизма; чрез това очистване възниква правилното мислене, което само по себе си може да освободи човека от страданието.
В една от последните си лекции той казва: „Нямам нищо против това, което се случва в момента.“[9]
Якоб Бьоме вървеше по „простия път на детето“ в Христос. Той обясняваше, че не може да пише за себе си по друг начин, „освен като за дете, което не знае и не разбира нищо, не е научило нищо друго, освен че Господ иска да го познава според мярката, в която се разкрива в него“.[10] IВ своята простота Бьоме търсеше само сърцето на Исус Христос и искрено молеше Бог за Светия Дух и благодатта Му. Чрез това искрено търсене за него се отвори портал, в който видя и преживя за 15 минути повече, отколкото би спечелил от цял живот на учене. Той осъзна, че знанието не е негово, а Божие, че Бог знае в душата на човека какво иска и как го иска. Интелектуалните мъдреци нямат знание за това, защото не стоят в „не-мислената“ простота на интелекта, а се гордеят, че са учени.[11]
Бьоме беше потънал в божествената мъдрост, теософията; той видя първоначалното състояние на света и беше посветен в космософията. Той притежаваше мъдростта на човека, антропософията, и му беше разкрита Христовата тайна на Голгота, която показва и дава възможност на хората да се върнат към божественото единство, Христософията.
Тази форма на простота се проявява в различни вариации във всички просветени души. От тази отправна точка те придобиват специален поглед върху разнообразието. Якоб Бьоме пише:
Но тъй като природата на Отца е неизмерима и Той е причината за цялата мъдрост, а всички неща са се появили чрез Неговата мъдрост, душите са структурирани по много различни начини. Всички те произлизат от едно Същество, но ефектът им е различен, според Божията мъдрост. По този начин Духът на Христос разкрива същността на всяка душа, така че всяка от тях говори за чудесата на Божията мъдрост отвътре, от същността си.[12]
В светлината на това разбиране за простотата и разнообразието, заглавието на това издание на LOGON, Разнообразие и простота, би трябвало да бъде преформулирано като „Разнообразие от простотата”, защото духовната простота е предпоставка за отражението на простотата в разнообразието от познанието за Бога.
Чудесно художествено произведение в този контекст е „Christophorus“ от Майстора от Мескирх. Светият Дух под формата на Христос-детето въвежда своята мъдрост в пречистения, т.е. прост ум на борещия се човек, който е пречистил огъня на съзнанието си и сега го използва символично като мощен жезъл.[13]
[1] > wiki > simplicity; https://www.gedichte.de › poems › friedrich-schiller
[2] Jakob Böhme, Ein einfaches Leben in Christus (A Simple Life in Christ), Anthology, Rozekruis Pers, Haarlem 1999
[3] Jakob Böhme, Aurora oder Morgenröte im Aufgang (Aurora or Dawn in the East), edited by Gerhard Wehr, Frankfurt am Main and Leipzig 1992, p. 361 f.
[4] Jakob Böhme, Anthology, p. 33
[5] Jakob Böhme, Anthology, p. 41
[6] Jakob Böhme, Anthology, p. 43
[7] Jakob Böhme, Anthology, p. 46
[8]https://www.zitate7.de › Krishnamurti
[9] https://www.om-online.de › kultur › einfachephilosophie-mein-freund-das-jetzt
[10] Jakob Böhme, Anthology, p. 68
[11] Jakob Böhme, Anthology, pp. 69–71
[12] Jakob Böhme, Anthology, p. 75
[13] Meister von Meßkirch – Wikipedia
