“С поглед вдигнат аз пристъпвам по земята, в пустота. Виждам как възвишен огън грей в широки небеса.”
Изобразеното число „130069“ изразява един героичен епос, една огромна човешка борба. То е триптих, символично представяне на три етапа на развитие. Започваме от края, за да завършим в началото.
Стоим на тъмните земни брегове като „6“ и „9“. С шестицата е означена земната ни личност, наследството от нашите родители, резултатът от кръвната ни линия. Деветката символизира вечната и безсмъртна част от човека. Това е наследството от небесния ни Баща.
Когато шестицата не може да разпознае, да приеме деветката, и следователно не може да намери смисъл, земните брегове са тъмни. Рибата на земята не може да разпознае небесната риба и бива изхвърлена на плажа от бушуващите вълни. Но в началото земните брегове изобщо не изглеждат тъмни. Напротив! Слънчевите лъчи блестят във водата, а палмите, раздвижвани от морския бриз, приветливо помахват. Ние също стоим там на брега с вдигнати очи, но не с окото на душата си, а с двете си земни очи.
Дванадесет заблуди
Тогава започва един дълъг път на развитие. Този път е представен от „0“, разположена до „6“. Това е едно магично пътуване в кръг с дванадесет аспекта. Тези аспекти са дванадесетте идеи, движещи човечеството напред. Това са дванадесет концентрации на сили, които взаимодействат с нас, защото самите ние сме създателите на тези сили. Тези подчиняващи влияния определят посоката на земния ни път и в гностичното учение се наричат „еони“. Ян ван Райкенборг е посочил тези дванадесет еона в „Гностичните мистерии на Пистис София“[1]. Когато, въз основа на неговата класификация, разделим тези дванадесет еона на пет групи, получаваме следното обобщение.
Първата група се състои от два еона: 1. принципът на Аз-съзнанието и 2. инстинктът за притежание. Тази група е в основата на земното съществуване и водещата идея тук е: аз съм отделено човешко същество, което трябва да поддържа себе си и следователно имам нужда от притежания. „Азът“ се опитва да се осигури в материята и се закотвя с притежания. Тези притежания са както материални, така и нематериални. Нематериалните включват например богатството ни от знания и емоционалните ни връзки с други хора.
Въз основа на първата група еони възниква втората група. Тази втора група съдържа: 3. идеята за братство, 4. понятието за патриотизъм и 5. идеала за сила, храброст и героизъм. Водещата идея тук е едно ограничено единство, само за определен кръг от хора. Моето семейство, моята сфера на интереси, моята страна. Поради тази имитация на единство – един човек е включен, а друг не – възниква борба. В крайна сметка и другите, които не са от моята група, имат интереси. Следователно силата и героизмът също принадлежат към тази група: чрез сила и смелост печелим битката и нашата група може да надделее. Новините в медиите са пълни с примери за тази група. Помислете например за света на професионалния спорт.
В третата група виждаме, че картината на еоните се променя. Тази група се състои от: 6. идеята за изобилието и 7. идеята за истинската хармония в живота. Тук имаме работа с идеала за живот в хармония с природата. Защо стремежът, породен от еоните, се е променил и защо четвъртата група трябва да следва тази фаза, ще стане ясно по-късно.
Четвъртата група се формира от: 8. развитието наречено окултизъм. „Окултен“ означава „скрит“. Тук срещаме всички езотерични и окултни движения и методи, чрез които се прави опит за проникване в непознатата, скрита част от земното царство. Всъщност Аз-съзнанието остава на преден план по време на тези опити. „Азът“ се стреми да разшири своя радиус на действие. Следователно окултните начинания са последвани от последната група от четири еона.
Тази пета група се характеризира с: 9. мечтата за диалектично обожествяване и опитът тази заблуда да се реализира в 10. ментален смисъл, 11. с етична обосновка и 12. материално осъществяване. Ще се върнем подробно и към тази група.
Така пред нас стои веригата на заблудите, дванадесетте часа на диалектичния ден, дванадесетте порти на Мая.
Часовникът на еоните
В началото на един космичен ден на откровение часовникът на еоните започва да тиктака. Започват дванадесет етапа на развитие на човешката култура. Проследявайки едно човешко същество в неговото епично пътешествие през тези фази, най-общо виждаме следната картина.
За да поддържаме себе си в земната природа, трябва да имаме Аз-съзнание. Природата е променлива и пълна с опасности. За да отговорим адекватно на тези промени, трябва съзнателно да сме си изградили стратегия. Нашата стратегия за оцеляване обаче зависи от ресурсите: храна, жилище, оръжия и знания. Следователно инстинктът за притежание е неделим от Аз-съзнанието. Първият и вторият еон формират основата на „аз“-а и на живота такъв, какъвто го познаваме.
Когато най-базовите ни нужди са задоволени, се надигат силите на втората група. Сега става въпрос за осигуряване на печалбите ни. Сами сме слаби и уязвими, но заедно с други хора, с които имаме еднакви възгледи, можем да защитим активите си. Следователно формираме групи: нашето общество, нашата политическа партия, нашата страна. Последицата от това е конфликт, ще трябва да се борим за интересите и идеите си. Земята отново се оцветява в червено от кръв. Било ли е различно някога?
Казахме, че с третата група картината на еоните се променя. Това е логично следствие, защото постоянната битка води до умора. Страданието, скръбта и мъката от непрестанната борба ни карат да копнеем за мир и хармония в живота. Надяваме се да дойде краят на безсмислието и да тръгнем по път, който ни изглежда плодотворен. Този стремеж е онагледен от хората, които се отвръщат от индустриализирания живот и избират живот в провинцията. Живот близо до природата и в хармония с нея.
И все пак тази романтична и идилична идея не може истински да изпълни човешката душа. Това е така, защото в природата нещата винаги се връщат в началната си точка. Всички природни процеси са цикли, винаги оставаме с празни ръце и започва нов цикъл. Следователно това води до умора и до желание за смисленост, за непрестанно развитие във възходяща посока.
Този стремеж кулминира в четвъртата група, тази на окултизма и езотеризма. Ще се опитаме да надхвърлим видимите и познати аспекти на природата, като изследваме нейната непозната и скрита част. Нашето търсене на смисъл продължава. Осмият еон е много магичен, защото светът от другата страна на воала е доведен до засилен контакт с нашето ежедневие. Несъмнено интересно, но и опасно. Знаем ли какво точно правим? Цифрата „8“ се състои от две колела, два свята. Когато с нашето Аз-съзнание свържем горното колело, отвъдното, с долното колело, материалния свят, колелата започват да се въртят по-бързо. Поради нашите съзнателни дейности в множество светове, циклите се ускоряват. Натрупването на карма и нейните последици – причина и следствие – се ускоряват. Следователно окултизмът носи ускорение, но не и решение.
Може би е добре да се отбележи, че различните еони се разгръщат в много въплъщения. Богатият ни натрупан опит, макар и подсъзнателен, се проявява във всеки наш нов живот на земята. Ако в по-ранно наше въплъщение сме преживели даден етап и сме открили неговата същност, не е необходимо да повтаряме това преживяване. Тогава имаме чувството, че познаваме последствията на определен път; вкусили сме плодовете му. Можем да разбираме настоящата си личност и характер като резултат от миналото. Като отделни личности ние сме много различни поради различните аспекти на еоните, които в момента преобладават в нас самите. Въпреки това всички тези характеристики, произтичащи от еоните, не са същността на човека, те се променят с движението на стрелките на времето.
Последната фаза
Тъй като не е намерено истинско разрешение на житейския ни проблем, най-накрая стигаме до последната група от еони. Тази пета група представлява мечтата за диалектично обожествяване и поетапното осъществяване на този опит. Това е търсене на безсмъртие, опит за реализиране на рая на земята. Целта е да се победи смъртта. Тази идея стои пред човека като свещен граал. Ще навлезем малко по-дълбоко в една конкретна разновидност на тази идея, защото този стремеж се проявява силно в наши дни.
Става въпрос за разработването на роботи и изкуствен интелект. Движещата идея е: ако можем да прехвърлим съзнанието си в мозъка на робот с изкуствени мозъчни клетки, бихме могли да продължим да живеем, когато тялото ни умре. Или ако модифицираме естественото си тяло с роботизирани импланти, можем да спрем влошаването му. Заменяме дефектните части, както правим с автомобил.
Феновете на „Стар Трек“ филмите ще си спомнят, че там имаше цивилизация, наречена „Борг“. Това бяха същества с роботизирани импланти, контролирани от колективно съзнание, наречено „Кралицата на Борг“. Те летяха през вселената в гигантски кубове, поглъщаха други цивилизации и след технологична адаптация ги асимилираха в своята общност. При такава асимилация прозвуча зловещото послание: „Съпротивата е безсмислена“. Типичен пример за идеята на еоните от петата група. В миналото това беше „научна фантастика“, разработването на тази идея беше на менталното ниво на десетия еон: беше ни представено като филм. Но сега сме достигнали дванадесетия еон и можем да видим реализацията на този стремеж в материята в голямо разнообразие: има нанороботи, които могат да влязат в кръвта ни, насекоми-роботи, използвани от военните, както и възможността за директна комуникация между мозъка ни и компютър. В това видео можете да видите как стоят нещата с хуманоидния робот.
Утопична мечта
Първо идва въпросът защо подходът чрез еоните никога не би могъл да успее, защо безсмъртието, преследвано по този начин, остава утопия. Това е свързано с фундаменталната природа и законите на материята: това, което съставлява земното поле на живота.
Да речем, че някой пече хляб по традиционния начин. Ако замеси тестото с внимание и любов към труда си, тогава той пренася нещо от себе си в изделието си. Нещо от качеството на неговата душа се влива в работата му. Резултатът е висококачествен, богат на хранителни вещества продукт. Но проблемът е, че това е само един хляб. Как ще нахраним всички гладни? Създаваме напълно автоматизирана и технически напреднала машина с механични рамена за месене и транспортни ленти. Сега произвеждаме хиляда хляба едновременно, само че тези хлябове нямат същата хранителна стойност, същото качество като нашия единствен хляб: в енергийно отношение те са бедни.
Виждаме парадокс между богатството и бедността. Като всички противоположности в природата те са свързани и неделими. Печалбата ни се превръща в наша загуба и загубата ни отново ще бъде наша печалба. В природата, когато спечелим нещо от лявата страна, нещо се губи от дясната страна и обратното – това е същността на относителността.
Две възможности
Както беше посочено по-рано, като общност, като човечество, ние сме стигнали до дванадесетия еон. Какво се случва, когато часовникът на еоните удари дванадесет? Има две възможности: положително и отрицателно развитие. Имаме избор между всеобщ упадък или вътрешна революция. Положителното решение, вътрешната революция, води до лично издигане, а ако много хора изберат този освобождаващ път, ще има и колективен възход. И пак, възходът и упадъкът стават едновременно. Принудителното, колективно падение е отрицателното решение.
Еоните, подхранвани от силата на човешката мисъл, не могат да нарастват безкрайно по сила и мощ, защото нарушават реда на Вселената. Когато концентрациите на еонна сила надхвърлят границите на допустимото, Вселената се намесва. Осъществява се процес на очистване чрез космически огън. Гигантски огнени процеси пречистват астралната атмосфера и човечеството е откъснато от еоните. Нашият културен прогрес, задвижван и вдъхновен от силите на еоните, се превръща в движение надолу. Камъкът, който трудно търкаляхме нагоре, минава най-високата точка и започва да се търкаля надолу. Човешката култура, макар и необходима за съществуването ни на земята, не решава проблема с живота.
Положителното разрешение идва, когато човек или група хора осъзнаят илюзията на еоните, този затворен цикъл. Това може да бъде постигнато по всяко време, не зависи от достигането на цялата общност до дванадесетия еон. Въз основа на опита си, човек осъзнава безнадеждността на пътя на еоните. Той разбира, че всеки прогрес е едновременно и упадък и осъзнава, че трябва да върне назад своя вътрешен, личен еоничен часовник. Той търси изход от затворения кръг и иска да прекъсне непреодолимите движещи сили на еоните в самия себе си. Това означава неутрализиране на „Аза“, тъй като Аз-съзнанието с всички негови аспекти е резултат от дванадесетте часа на еоните. Сега стигнахме до „0“, намираща се до „3“ в изобразеното число „130069“. Тази нула представлява неутрализиране, разделяне, отмяна на миналото. Това е движение, което се върти обратно на часовниковата стрелка. Това е преминаването през пустинята, обръщането на развитието, подчинено на дванадесетте еона.
Тринадесет
Може ли човек да премахне собствения си „Аз“? На база на опита си Аз-съзнанието може самостоятелно да осъзнае някои аспекти на еоните и да ги неутрализира. И все пак не би могло да разруши собствената си основа, която е формирана основно от първия и втория еон. „Азът“ не може да победи „Аза“. Как да разрешим този нерешим проблем?
Човечеството никога не остава без духовно ръководство, без помощ в борбата ни през живота. Само че това не е вид помощ, която да ни укрепи в нашите Аз-центрични стремежи. Понякога се чувстваме опустошени и изоставени, защото искаме подкрепа за личните си цели. Вселената не може да поддържа подобни стремежи, защото те не се вписват в голямата картина. Но когато жадуваме за освобождаване от циклите на еоните, когато душата ни вика от отчаяние, Вселената ни идва на помощ. Появява се помощ за разрешаване на нашия неразрешим проблем. Всички истински видове помощ произтичат от вездесъщия духовен център. Когато осъзнаем, че този център съществува и вътре в самите нас, откриваме вратата към една нова реалност. След това се обръщаме към „13“, което е венецът на нашето картинно число.
Как Иисус Христос, тринадесетият сред дванадесетте, разреши този проблем? Тайнственият език на „чудотворното хранене“[2] ни дава някои знаци. Когато Иисус видя тълпата, която го следваше, той каза: „Нека седнат.“
Можем да интерпретираме това символично представяне по следния начин. Исус вижда пред себе си следващите го хора, които търсят изход. На тях той казва: „Спрете своя бяг в циклите на еоните и седнете“. Те следват съвета му и сега тринадесетият може да им осигури свръхестествена храна. Исус има две риби и пет хляба. Двете риби са „6“ и „9“, земната и духовната част на човека. Но сега, чрез опита на безплодността на въртенето в кръг, земната риба е готова да разпознае и да последва духовната риба. „6“ се превръща в „9“; тълпата следва Исус. Във вътрешното християнство това означава, че ние приемаме своето духовно наследство; че се обръщаме към Христовия принцип вътре в нас.
Земният човек се отваря към духовния източник в центъра на своето същество и започва да вали манна в пустинята. Тази манна идва от петте хляба. Числото пет се свързва с преродената човешка душа, символично представена от пентаграма. Четири етера изграждат човешката личност, но петият етер, наричан още етер на душата или етер на огъня, е духовно откровение. Това е духовна сила, която се разкрива в земния човек като ново вдъхновение. Тази сила на душата разрушава куба на Борг и го превръща в кръст. Образът на кристализацията на еоните, кубът с неговите дванадесет ребра, претърпява трансформация. Дванадесетте стълба на еоните вече не формират движещата сила на човешката душа, а розата, която среща кръста. Това е символиката на цъфналата духовна роза и кръста, символиката на Розенкройц.
Формирането на това ново съзнание решава невъзможния проблем. Новото душевно съзнание може да замени старото Аз-съзнание; при условие че „Азът“ се предаде на това ново съзнание, основата на личността, базирана на еоните, Аз-съзнанието и инстинктът за притежание, се преодоляват. Тогава сме станали нови.
Това, че чрез душевния етер изчезва също и желанието за притежание, се показва от дванадесетте пълни кошници, които остават, след като множеството е нахранено. Душевният етер идва от вездесъщ духовен източник: Седморият Дух или Светият Дух. Винаги има изобилие от храна: дванадесет пълни кошници. Тогава ние сме построили Новия Йерусалим, светия град с дванадесетте порти, където духовното Слънце, тринадесетото, никога не залязва.
_____________________
[1] Глава 24, Зодиакът – дванадесеторният затвор
[2] Матей 14:13-21
